Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

416                                           05.12.2017 год.                           гр. Стара Загора

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

       Старозагорският административен съд, в публично заседание на девети ноември през две хиляди и седемнадесета год. в състав:

                                                                                           

                                                                                                                                                                                                                                                          Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

 

                                                                                  Членове:  ДАРИНА ДРАГНЕВА

 

                                                                                                    МИХАИЛ РУСЕВ

 

при секретаря Ива Атанасова

и с участието на прокурора Петко Георгиев

като разгледа докладваното от  съдия Драгнева КАН дело №340 по описа за 2017 год., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

Образувано е по касационна жалба на „ВЕНЦЕНТАР” ЕООД гр.Стара Загора  против Решение №323/22.05.2017г., постановено по АНД №464/2017г. по описа на Районен съд  Стара Загора, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ №ТКО-13/17.08.2017 г.,  издадено от Директора на  «Областно пътно управление ***» с наложена на касатора имуществена санкция в размер на 3000лв / три хиляди/ за нарушение на чл.26 ал.2 т.2 б.»б» и на основание чл. 56 ал.3 т.1 вр. с чл.54 ал.1 предложение второ от Закона за пътищата / ЗП/ за това, че на 16.03.2016г., на път ІІ-66, км.55+545 в дсяно, експлоатира крайпътен търговски обект –«Автокъща» и пътна връзка към него в обхвата на пътя и обслужващата зона, без да притежава изискуемото разрешение за специално ползване на пътя, чрез експлоатация на търговски обект и пътна връзка към него от Администрацията управляваща пътя. За влизане в обекта се преминава по пътна връзка, която не е изградена съгласно техническите изисквания. Същата започва от обхвата на пътя и завършва в обслужващата зона, където се намира самия вход. Обектът отстои от ръба на настилката на платното за движение на 14.30м. В него се осъществява продажба на автомобили, на които са поставени табели с техните характеристики с цел запознаване на клиентите. В обекта има свободен достъп на хора през вход разположен непосредствено на републиканския път.

За да потвърди наказателното постановление РС Стара Загора е приел за доказани фактите, квалифицирани от АНО като нарушение на чл.26 ал.2 т.2 буква «б» от ЗП, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства, които не са  противоречиви и са взаимно допълващи се. Изложени са подробни мотиви и за извършената проверка на НП за съответствие с изискванията на ЗАНН относно законосъобразното отправяне на административно наказателно обвинение и налагане на имуществена санкция, както и за правилно приложение на материалния закон, включително за спазване на гаранциите за упражняване правото на защита в обем и граници съответни на обвинението.

 С касационната жалба се твърди, че решението е необосновано, тъй като от доказателствата не се установява статута на имота. В съдебно заседание, проведено на 24.07.2017г. свидетеля Х. – актосъставител посочил, че заключението му, че обекта е търговски е изведено от огледна на имота, който е извършил, без да проверява статута му. Не се установил и факта, че имота попада в границите на обслужващата зона и в обхвата на пътя. Местонахождението на имота не може да се установява със свидетелски показания за това дали се намира преди или след табелата, указваща началото и края на град Стара Загора. Освен това рапубликанските пътища, извън границите на урбанизираните територии и селищните образувания имат от двете си страни обслужващи зони т.е. тези зони са присъщи само за републиканските пътища, извън границите на урбанизираните територии, а по делото не са събрани доказателства, от които да се установи точното местоположение на имота, нито за неговия статут. Не става ясно и как е установено обстоятелството, че същият попада в обхвата на обслужващата зона. Липсва конкретизация и за категорията и собствеността на пътя. Описанието на нарушението не отговаря на изискванията на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като посочванеот на път ІІ-676, км.55+545-дясна посока не може да се приеме като индивидуализация на мястото на нарушението. Мястото трябва да е конкретизирано според Закона за административно-териториалното устройство на РБ. Няма доказателства и, че наказаното дружество стопанисва обекта, нито в какво се изразява експлоатацията му.

  От съда се иска да бъде отменено решение №323/25.05.2017г, постановено по АНД №464/2017г. и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени наказателното постановление.

Ответника Дирекция «Областно пътно управление»***, чрез процесуалния си представител иска от съда да бъде отхвърлена касационната жалба и да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение като постановено въз основа на доводи, обосновани изцяло от доказателствения материал и при правилно приложение на материалния закон .

Представителя на Окръжна прокуратура предлага на съда да остави в сила въззивното съдебно решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН и от надлежна страна, за която съдебното решение се явява неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

          Оплакването за допуснато нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН при издаване на НП е изцяло неоснователно, тъй като в текста на правораздавателния акт са посочени дата и място на извършване на нарушението, както и всички съставомерни елементи, обхванати от хипотезата на чл.26 ал.2 т.2 буква „б” от Закона за пътищата, а те са: експлоатация на крайпътни търговски обекти и пътни връзки към тях, без необходимото разрешение, издадено от администрацията стопанисваща пътя. В АУАН и в НП е посочено точното място на обекта, чрез вписване на пътя, съгласно утвърдената номенклатура на пътищата и километража, което позволява този факт да бъде проверен т.е. срещу вярното местоположение на имот, наказаното дружество може да проведе обратно доказване без затруднения, но същото не е оспорило верността на този факт. Търговски обект е всяко място, на което търговско дружество, каквото е касатора, осъществява дейността си, като за този факт са приети свидетелски показания по делото, също неопровергани от насрещно доказване – не се твърди, че касатора не продава автомобили на посочения в НП обект. От правно значение е разстоянието от края на обхвата на пътя до границата на имота, което е измерено и което сочи на попадането му в обхвата на обслужващата зона, който от своя страна е законово определен от чл.7 от ЗП и е 50 метра. Този факт е от съставомерно значение и е посочен в наказателното постановление като срещу него не е поискано събиране на опровергаващи констатацията доказателства. Следователно, контролните органи са изпълнили задължението си да опишат съставомерните факти, като за действията по извършване на проверка на място са съставили констативен протокол, който като официален свидетелстващ документ има обвързваща съда материална доказателствена сила до доказване на противното, което вече е в тежест на наказаното лице. Комисията, съставила констативния протокол, одобрен от директора на ОПУ Стара Загора е установила, че е изграден и се експлоатира търговския обект, който отстои на 14.30м от ръба на настилката. Извода за експлоатация следва от факта на намиращи се вътре в неговите граници автомобили, изложени с табели за техните характеристики  с цел информиране на потенциални клиенти. За тези факти са допустими и свидетелски показания, които са събрани по делото и не са опровергани от други, представени от наказаното дружество доказателства. Както се посочи, статута на имота няма правно значение за съставомерността на деянието, за което е ангажирана имуществената отговорност на дружеството. Съгласно §1 т.6 от ДР на ЗП "Обслужваща зона" е земната повърхност встрани от края на обхвата на пътя, в която се въвежда разрешителен режим на ползване на имотите от техните собственици или от лицата с предоставено право на ползване. Ясен е законовия текст и той не оставя място за съмнение, че от правно значение е попадането на поземления имот в границите на обслужващата зона, която за конкретния случай е 50 метра.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

Р     Е     Ш     И   :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №323/22.05.2017г., постановено по АНД №464/2017г. по описа на на Районен съд  Стара Загора.

 

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

 

                   

 

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                 

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.  

                

                                                                                             2.