Р Е Ш Е Н И Е

№398 16.11.2017г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове: РАЙНА ТОДОРОВА

СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретаря: Ива Атанасова

и с участието на прокурора: Константин Тачев

като разгледа докладваното от съдия Манолов КАН дело № 341 по описа за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Стара Загора, против Решение №384 от 10.06.2017г. по а.н.д №1211/2017г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е отменено Наказателно постановление (НП) №24-001199 от 15.03.2017г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора. В жалбата се сочи, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Твърди се, че неправилно районният съд е възприел, че административното обвинение е неправилно квалифицирано. Сочи се, че посочването на двете хипотези дава на задълженото лице възможност за алтернативно плащане на минималната работна заплата или на 60 на сто от брутното трудово възнаграждение, ако то е по-благоприятно за работника/служителя, като се обосновава, че в случая на лицата посочени в НП не е извършено никакво плащане за месец август 2016г. Поддържа се, че въпреки, че към момента в редакцията на чл. чл.245, ал.1 от Кодекса на труда (КТ) не предвижда изрично „ежемесечно“ изплащане на гарантирания размер на заплатата, то най-малко по пътя на историческото тълкуване и по съображения, черпени от обичайната практика, следва да се приеме, че волята на законодателя не е променена и трябва да гарантира ежемесечно постъпление на доходи в патримониума на работника или служителя. Поради това счита, че законът установява задължение за изплащане на поне един минимален размер от дължимото на работника или служителя трудово възнаграждение. Моли се съда да постанови решение, с което да отмени въззивното решение на Районен съд Стара Загора и да постанови друго, с което да потвърди отмененото НП.

Ответникът по касация „Адиа Транспорт“ ЕООД – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка на същото за наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на „Адиа Транспорт“ ЕООД – Стара Загора против НП № 24-001199/15.03.2017г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора, с което въз основа на АУАН №24-001199/01.03.2017г. на „Адиа Транспорт“ ЕООД – Стара Загора е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000 лева на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.1 от КТ.

От фактическа страна административното обвинение се основава на това, че при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство по документи в Дирекция „Инспекция на труда“ със седалище Стара Загора на дати 15.02.2017г., 27.02.2017г. и 01.03.2017г., се установява, че „Адиа Транспорт“ ЕООД – Стара Загора, в качеството си на работодател, не е изплатил на лицето Росица Димова Колева, ЕГН ********** в предприятието „Адиа Транспорт“ ЕООД или по банков път, при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения до 25.04.2016г. 60 на сто от брутното трудово възнаграждение, но не по – малко от минималната работна заплата за страната за месец март 2016г. (в случая 319,05 лв. сума за получаване). Същото е констатирано и за лицето Тихимир Недялков Несторов, ЕГН ********** (в случая 297,88 лева сума за получаване). Отразено е, че дружеството е в нарушение от 26.04.2016г. С това деяние е посочена за нарушена разпоредбата на чл.245, ал.1 от КТ.

С обжалваното съдебното решение Районен съд – Стара Загора е отменил посоченото НП. В решението е прието, че административнонаказващия орган не е формулирал обвинението от фактическа и правна страна достатъчно пълно, точно и ясно, за да гарантира адекватното упражняване на правото на защита на нарушителя и последващия съдебен контрол, тъй като разпоредбата на чл.245, ал.1 от КТ предвижда две различни хипотези в зависимост от особеностите на конкретния случай, а в санкционния акт са посочени едновременно и двете. Посочено е, че цитираната като нарушена разпоредба на чл.245, ал.1 от КТ визира единствено минималния размер на трудовото възнаграждение, чието изплащане работодателят е длъжен да гарантира, но не и срок за изплащането му, като последният е уреден в разпоредбата на чл.128, т.2 от КТ, но същата не е посочена като нарушена във връзка с чл.245, ал.1 от КТ, с което наказващия орган е допуснал непълнота в юридическото формулиране на административнонаказателното обвинение. С оглед констатираните нарушения районният съд отменил НП на процесуално основание, без да разгледа делото по същество.

Настоящият касационен състав не споделя извода на въззивния съд за неяснота във фактическото формулиране на административнонаказателното обвинение поради непосочването за неизпълнение на задължение по коя от двете хипотези на чл.245, ал.1 от КТ е санкциониран работодателят „Адиа Транспорт“ ЕООД. Отговорността на дружеството – работодател е ангажирана за нарушение на чл.245, ал.1 от КТ, която разпоредба регламентира при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя да се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната. Разпоредбата на чл.245, ал.1 от КТ не предвижда две различни хипотези на гарантирано изплащане на трудовото възнаграждение – в размер на 60 на сто от брутното трудово възнаграждение или на не по-малко от минималната работна заплата за страната, а регламентира начина, по който се определя минималния размер на гарантираното възнаграждение – чрез посочения процент от брутното трудово възнаграждение и само ако е по-малко от минималната заплата, се фиксира в размер на минималната заплата. С оглед на което посочването в наказателното постановление на пълното словесно съдържание на разпоредбата на чл.245, ал.1 от КТ относно изплащането на гарантираното трудово възнаграждение в размер на 60 на сто от брутното трудово възнаграждение на работника, но не по-малко от минималната работна заплата за страната, не представлява нито съществено процесуално нарушение, нито води до неяснота за какво точно нарушение на трудовото законодателство е привлечен към отговорност и е санкциониран работодателят. А доколкото нормата на чл.128, т.2 от КТ не предвижда конкретен срок за изплащане на трудовото възнаграждение, който срок по правило се определя съобразно уговореното между страните по трудовия договор, непосочването й като нарушена законова разпоредба не обуславя извод за непълнота в юридическото формулиране на обвинението.

Правилен е изводът на въззивния съд за неяснота и непълнота при фактическото описание на нарушението, която обаче се свързва с посочените в наказателното постановление суми за получаване от работниците /319.05лв. от Росица Колева и 297.88лв. от Тихомир Несторов/ и съотнасянето на тези суми към правилото на чл.245, ал.1 от КТ и минималния размер на гарантираното възнаграждение, което работодателят е длъжен да изплати при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения. Не е конкретизирано дали тези суми представляват пълните размери на нетните трудови възнаграждения, т.е. всичко, което работниците или служителите следва да получат за престираната от тях работна сила през съответния месец, след приспадане на фискалните удръжки – за данъчни и осигурителни задължения, или посочените суми представляват регламентирания в чл.245, ал.1 от КТ процент от брутните трудови възнаграждения на работниците.

Налице е неяснота и дали отговорността на работодателя е ангажирана за неизплащане на гарантираното трудово възнаграждение по чл.245, ал.1 от КТ за м. март 2016г. единствено по отношение на лицето Росица Димова Колева или и за другия работник – Тихомир Несторов, за което лице единствено бланкетно е посочено, „че се констатира същото”.

На следващо място съгласно чл.128, т.2 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение, а съгласно чл.270, ал.2 от КТ трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго, т.е. ако няма уговорено друго, за изплащането на трудовото възнаграждение се прилагат сроковете по чл.270, ал.2 от КТ. В случая в трудовия договор на Тихомир Несторов действително е уговорено изплащане на трудовото му възнаграждение за съответния месец не по-късно от 25-то число на следващия месец, т.е. допуснатото спрямо него нарушение - неизплащане на минималния размер на гарантираното трудово възнаграждение за м. март 2016 г., е налице към 26.04.2016г. В трудовия договор на Росица Колева е уговорено ежемесечно изплащане на трудовото й възнаграждение, без посочена крайна дата. Следователно с оглед на изложеното по-горе и правилото на чл.270, ал.2 от КТ, допуснатото спрямо нея нарушение – неизплащане на минималния размер на гарантираното трудово възнаграждение за м. март 2016, ще е налице към 01.04.2016г. Доколкото нарушението на чл.245, ал.1 от КТ се изразява в бездействие - неизпълнение на обусловено със срок законово установено задължение, което нарушение се явява извършено при изтичането на срока за изпълнение на задължението, неизпълнението от работодателя „Адиа Транспорт“ ЕООД - гр. Стара Загора на задължението му по чл. 245, ал.1 от КТ по отношение работниците Росица Колева и Тихомир Несторов за изплащане на минималния размер на гарантираните им възнаграждения за м. март 2016г., в случая и при начина, по който е формулирано административнонаказателното обвинение, сочи наличие на извършени на две различни дати две административни нарушения, за които по аргумент от чл.18 от ЗАНН, е следвало да бъдат наложени две наказания, а не обща имуществена санкция в размер на 2000 лева.

С оглед на изложените съображения съдът намира че не е налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №384/10.06.2017г., постановено по АНД №1211/2017г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.