Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№357                                    09.11.2017 год.                           гр. Стара Загора

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 Старозагорският административен съд, в публично заседание                          на дванадесети октомври през две хиляди и седемнадесета год. в състав:

                                                                       Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

 

                                                                   Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

                                                                                    МИХАИЛ РУСЕВ

 

при секретаря Минка Петкова и с участието на прокурора Румен Арабаджиков като разгледа докладваното от съдия М. Русев КАН дело №342 по описа за 2017 год., за да се произнесе съобрази следното:

 

 

           Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.    

Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора, против Решение №383 от 10.06.2017 год., постановено по АНД №1207/2017 год. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление №24 – 001209 от 15.03.2017 год., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – Стара Загора.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва направения от въззивния съд извод, че е налице неправилно квалифициране на осъщественото административно нарушение. Посочването на двете хипотези дава на задълженото лице възможност за алтернативно плащане на минималната работна заплата или на 60 на сто от брутното трудово възнаграждение, ако то е по-благоприятно за работника/служителя, като в конкретния случай не е извършено никакво плащане за посочения месец. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление №24 – 001209 от 15.03.2017 год.  на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – Стара Загора.

Ответникът по касационната жалба – „Адиа транспорт”ЕООД  – гр. Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на подадената касационна жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

           Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

          Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

           Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на „Адиа транспорт”ЕООД  – гр. Стара Загора против Наказателно постановление №24–001209 от 15.03.2017 год., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №24-001209 от 01.03.2017 год., на „Адиа транспорт”ЕООД, в качеството му на работодател, на основание чл.414, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/, е наложена имуществена санкция в размер 2 000.00 лв., за нарушение на чл.245, ал.1 от КТ. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство по документи в Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора на дати 15.02.2017 год., 27.02.2017 год. и 01.03.2017 год. е установено, че „Адиа транспорт”ЕООД, в качеството си на работодател, не е изплатил на лицето Росица Димова Колева в предприятието „Адиа транспорт”ЕООД или по банков път, при добросъвестно изпълнение на трудовите й задължения до 25.07.2016 год. 60 на сто от брутното трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната за месец юни 2016 год. /в случая 319.05 лв. сума за получаване/, като същото се констатира и за лицето Тихомир Недялков Несторов /в случая 297.88 лв. сума за получаване/. Посочено е, че работодателят е в нарушение от 26.07.2016 год.

Старозагорският районен съд е отменил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата процесуална незаконосъобразност. Въззивният съд е приел, че административнонаказателното обвинение не е обосновано в необходимата и достатъчна степен от фактическа и правна страна, което е довело до неяснота за кое точно нарушение е привлечен към отговорност и е наложена санкция на работодателя. В мотивите към решението са изложени съображения, че доколкото разпоредбата на чл.245, ал.1 от КТ регламентира две различни хипотези на гарантирано изплащане на трудовото възнаграждение - в размер на 60 на сто от брутното трудово възнаграждение или на не по-малко от минималната работна заплата за страната, позоваването в наказателното постановление и на двете хипотези е довело до неяснота във фактическото формулиране на административното обвинение. Посоченият като нарушен чл.245, ал.1 от КТ, не съдържа срокът в който следва да се изплати възнаграждението, а този срок е установен в разпоредбата на чл.128, т.2 от КТ.

           Не се споделя извода на въззивния съд за неяснота във фактическото формулиране на административнонаказателното обвинение поради непосочването за неизпълнение на задължение по коя от двете хипотези на чл.245, ал.1 от КТ е санкциониран работодателят „Адиа транспорт”ЕООД  - гр. Стара Загора. Отговорността на дружеството – работодател е ангажирана за нарушение на чл.245, ал.1 от КТ, която разпоредба регламентира  при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя да се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната. Разпоредбата на чл.245, ал.1 от КТ не предвижда две различни хипотези на гарантирано изплащане на трудовото възнаграждение - в размер на 60 на сто от брутното трудово възнаграждение или на не по-малко от минималната работна заплата за страната, а регламентира начина, по който се определя  минималния размер на гарантираното възнаграждение – чрез посочения процент от брутното трудово възнаграждение и само ако е по-малко от минималната заплата, се фиксира в размер на минималната заплата. С оглед на което посочването в наказателното постановление на пълното словесно съдържание на разпоредбата на чл.245, ал.1 от КТ относно изплащането на гарантираното трудово възнаграждение в размер на 60 на сто от брутното трудово възнаграждение на работника, но не по-малко от минималната работна заплата за страната, не представлява нито съществено процесуално нарушение, нито води до неяснота за какво точно нарушение на трудовото законодателство е привлечен към отговорност и е санкциониран работодателят. А доколкото нормата на чл.128, т.2 от КТ не предвижда конкретен срок за изплащане на трудовото възнаграждение, който срок по правило се определя съобразно уговореното между страните по трудовия договор, непосочването й като нарушена законова разпоредба не обуславя извод за непълнота в юридическото формулиране на обвинението.

   Налице е неяснота и непълнота при фактическото описание на нарушението от гледна точка на посочените в наказателното постановление суми за получаване от работниците /319.05 лв. от Росица Колева  и 297.88 лв. от Тихомир Несторов/ и съотнасянето на тези суми към правилото на чл.245, ал.1 от КТ и минималния размер на гарантираното възнаграждение, което работодателят е  длъжен да изплати при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения. Не е конкретизирано дали тези суми представляват пълните размери на нетните трудови възнаграждения, т. е. всичко, което работниците или служителите следва да получат за престираната от тях работна сила през съответния месец, след приспадане на фискалните удръжки - за данъчни и осигурителни задължения, или посечените суми представляват регламентирания в чл.245, ал.1 от КТ процент от брутните трудови възнаграждения на работниците.

             Съдът намира, че е налице неяснота дали отговорността на работодателя е ангажирана за неизплащане на гарантираното трудово възнаграждение по чл.245, ал.1 от КТ за м.  юни 2016 год. единствено по отношение на лицето Росица Димова Колева или и за другия работник – Тихомир Несторов, за което лице единствено бланкетно е  посочено, „че се констатира същото”. 

             На следващо място съгласно чл.128, т.2 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение, а съгласно чл.270, ал.2 от КТ трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго, т. е. ако няма уговорено друго, за изплащането на трудовото възнаграждение се прилагат сроковете по чл.270, ал.2 от КТ. В случая в трудовия договор на Тихомир Несторов действително е уговорено изплащане на трудовото му възнаграждение за съответния месец не по-късно от 25-то число на следващия месец, т. е. допуснатото спрямо него нарушение - неизплащане на минималния размер на гарантираното трудово възнаграждение за м. юни 2016 г., е налице към 26.07.2016 год. В трудовия договор на Росица Колева е уговорено ежемесечно изплащане на трудовото й възнаграждение, без посочена крайна дата. Такава дата не може да се изведе и от приетите като писмени доказателства вътрешни правила за работната заплата в „Адиа транспорт”ЕООД по две причини: на първо място, същите са в сила от 01.10.2016 год., т.е. не са приложими към изплащането на заплати за месец юни 2016 год., а от друга страна в тях не се съдържа правило относно датата на изплащане на месечните възнаграждения на персонала. Следователно с оглед на изложеното по-горе и правилото на чл.270, ал.2 от КТ, допуснатото спрямо нея нарушение - неизплащане на минималния размер на гарантираното трудово възнаграждение за м. юни 2016, ще е налице към 01.07.2016 год. Доколкото нарушението на чл.245, ал.1 от КТ се изразява в бездействие - неизпълнение на обусловено със срок законово установено задължение, което нарушение се явява извършено при изтичането на срока за изпълнение на задължението, неизпълнението от работодателя „Адиа транспорт”ЕООД  - гр. Стара Загора на задължението му по чл. 245, ал.1 от КТ по отношение работниците Росица Колева и Тихомир Несторов за изплащане на минималния размер на гарантираните им възнаграждения за м. юни 2016 год., в случая и при начина, по който е формулирано административнонаказателното обвинение, сочи наличие на извършени на две различни дати две административни нарушения, за които по аргумент от чл.18 от ЗАНН,  е следвало да бъдат наложени две наказания, а не обща имуществена санкция в размер на 2000.00 лева.

           С оглед на изложените съображения съдът намира че не е налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.

          Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 383 от 10.06.2017 год., постановено по АНД №1207/2017 год. по описа на Старозагорския районен съд.

   Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

                          

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.      

                                                                          

            2.