Р Е
Ш Е Н
И Е
№391 27.11.2017 год. гр. Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен
съд, в публично заседание на двадесет
и шести октомври през две
хиляди и седемнадесета год. в състав:
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря
Стефка Христова и с участието на прокурора Петко Георгиев като разгледа
докладваното от съдия Дарина Драгнева КАН дело №345 по описа за 2017 год., за
да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е
по касационна жалба на „Тамашови” ЕООД гр. Казанлък, против Решение №277/20.06.2017
год., постановено по АНД №497/2017 год. по описа на Казанлъшкия районен съд, с
което е потвърдено Наказателно
постановление №207775-F216317/10.08.2016г., издадено от Заместник
директора на ТД на НАП Пловдив с наложена на касатора имуществена санкция в
размер на 500лв. на основание чл. 185 ал.2 във връзка с чл.185 ал.1 от
ЗДДС за това, че на 18.05.2016г. в обект
– салон за красота, гр. Казанлък, ул. „23-ти Пехотен шипченски полк” №62-64,
експлоатиран от „Тамашови” ЕООД е констатирана разлика от 32.00лв между
регистрираните във фискално устройство „TBS-KL” №033294, ФП№460072600 суми в
размер на 4.00лв. и фактическата наличност от 36.00лв., представляващо
нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане
на продажби в търговските обекти, чрез фискални устройства. Наличното фискално
устройство конструктивно притежава възможността да се извършват операциите
извън продажби „служебно въведени” и „служебно изведени суми”, които не са
извършени в деня на проверката -18.05.2016г. Съгласно чл.33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г.
за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти, чрез фискални
устройства, извън случаите на продажби всяка промяна на касовата
наличност/начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/на ФУ
се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени” и „служебно извадени
суми”.
За да
потвърди наказателното постановление РС Казанлък е приел, че всички изисквания
на чл.57 от ЗАНН са изпълнени, а от представените по делото доказателства се
установява изпълнение на състава на чл. 185 ал.2 от ЗДДС във връзка с чл.33
ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти, чрез фискални устройства. Административно наказващия орган
е изпълнил задължението си да установи, че наличното фискално устройство
изпълнява предвидените в нарушената разпоредба операции, както и да извърши
проверка за съответствие между сумите по документи и наличните такива в
търговския обект, стопанисван от санкционираното дружество. За да приеме за
установено извършването на административното нарушение въззивния съд се е
позовал на протокола за извършена проверка, описа на касовата наличност, дневни
финансови отчети от 18.05.2016г. и показанията на актосъставителя, които
напълно съответстват помежду си, като сочат на фактите, отправени като
административно обвинение. Изложени са мотиви и относно съответствието между
тежестта на нарушението и наложения минимален размер на имуществената санкция.
С
касационната жалба се твърди, че въззивния съд не е взел предвиди не е обсъдил
допуснатите процесуални нарушения в съставения АУАН и в издаденото НП, поради
което се иска решението му да бъде отменено и вместо него да се постанови друго
за отмяна на наложената имуществена санкция.
Ответникът
по касационната жалба – ТД на НАП Пловдив оспорва касационната жалба с подробно
изложени доводи в писмен отговор, подаден в 14-дневния срок, в подкрепа на
въззивното съдебно решение и иска от съда да бъде оставено в сила като
постановено при правилно приложение на материалния закон и обосновано.
Представител на дружеството, а именно Х.Т. е присъствала на проверката като е
дала обяснения, че не е въвела началната сума за деня и от там е разликата
между регистрираните във фискалното устройство суми и фактическата наличност.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност
на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде потвърдено.
Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото
доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и
становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК
служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното
съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна
страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
В мотивите към въззивното
съдебно решение се съдържат фактически констатации относно спазване на
правилата за съставяне и връчване на акт за установяване на административно
нарушение, като изрично е вписано, че управителя на дружеството е подписал
акта, получил е екземпляр от него срещу разписка, и в законоустановения три
дневен срок е направил възражение т.е. при съставяне на АУАН не са допуснати
нередовности, които да представляват пречка за АНО да издаде наказателно
постановление. Съгласно чл. 53 ал.2 от ЗАНН, наказателно постановление се
издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по
безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина т.е. нередовността не следва да засяга съдържанието на
фактическото обвинение, както и не трябва да представлява нарушаване на правото
на участие на наказаното лице по аргумент от чл. 52 ал.4 от ЗАНН. Не предявен
акт за установяване на административно нарушение не може да бъде основание за
издаване на наказателно постановление, но настоящия случай не е такъв. Акта е
съставен в присъствие на представителя на дружеството по закон – неговия
управител, подписан е от същия и му е връчен, като преди издаване на
наказателното постановление е упражнено и правото на възражения в 3-дневен
срок. В самия акт за установяване на административно нарушение управителя е
вписал, че разликата се дължи на това, че не е въведена началната сума за деня,
а тъкмо това бездействие е квалифицирано от законодателя като административно
деяние по чл.185 ал.2 вр. с чл.185 ал.1 от ЗДДС вр. с чл.33 ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. издадена от Министъра на финансите. Видно от касационната
жалба, касатора се ползва от правото си на касационна проверка на въззивното
съдебно решение, без да излага факти, представляващи касационни основания по
НПК и при служебната проверка за материална законосъобразност на съдебния акт
не се установи неправилно приложение на ЗАНН или на Наредба Н-18/13.12.2006г.
на Министъра на финансите. Настоящия случай не може да се определи и като
маловажен, тъй като за нарушения, които не са довели до неотразяване на
приходите е определен състав на административно деяние т.е. този факт е
съставомерен и не може да се обсъжда като смекчаващо или отегчаващо вината
обстоятелство. На следващо място обяснението на управителя на дружеството се
свежда единствено до признание за неизпълнение на задължението по чл.33 ал.1 от
Наредба Н18/13.12.2006г на Министъра на финансите, поради което няма релевирани
смегчаващи вината обстоятелства, които АНО и въззивния съд да не са взели
предвид при определяне тежестта на конкретното нарушение.
Водим от горното и на основание чл.
221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение №277/20.06.2017 год.,
постановено по АНД №497/2017 год. по описа на Казанлъшкия районен съд.
Решението не подлежи на обжалване и/или
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.