Р Е Ш Е Н И Е

№399 16.11.2017г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове: РАЙНА ТОДОРОВА

СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретаря: Ива Атанасова

и с участието на прокурора: Константин Тачев

като разгледа докладваното от съдия Манолов КАН дело № 346 по описа за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „Райтранс Бесоолу” ООД – с.Александрово, общ.Павел баня, против Решение №267 по а.н.д №380/2017г. по описа на Районен съд – Казанлък, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) №ТКО-1 от 23.03.2017г. на Директора на Областно пътно управление Стара Загора. С жалбата се претендира отмяна на оспореното решение и на потвърденото с него наказателно постановление. Жалбоподателят не сочи изрично касационни основания, но по същество развива доводи за постановяване на решението в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Твърди се, че санкционният акт е издаден от некомпетентен орган. Заявява се, че в нарушение на чл.42, т.3 и т.4 от ЗАНН, съответно на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, в акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и в НП липсва пълно описание на нарушението с посочване н а конкретното местоположение на експлоатирания от жалбоподателя търговски обект. Поддържа се, че административнонаказващия орган неправилно е санкционирал дружеството жалбоподател, вместо физическото лице, тъй като е наложено наказание на основание чл.53, ал.1, предл.2 от Закона за пътищата (ЗП), в обхвата на който са включени само физическите лица, допуснали нарушението. Моли се съда да отмени обжалваното решение и потвърденото с него НП.

Ответникът по касация Областно пътно управление Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, се представлява от юрисконсулт Танева, която моли съда да отхвърли жалбата и да остави в сила решението на районния съд като правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка на същото за наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата се явява основателна, но не по изложените в нея доводи.

Производството пред Районен съд – Казанлък се е развило по жалба на „Райтранс Бесоолу” ООД против НП №ТКО-1/23.03.2017г. на Директор Областно пътно управление Стара Загора, с което въз основа на АУАН №ТКО-1/20.02.2017г. на „Райтранс Бесоолу” ООД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 4 000 лева на основание чл.56, ал.3, т.1, вр. чл.54, ал.2, предложение 2, вр. чл.53, ал.1, предложение 2, вр. чл.26, ал.2, т.2, б. „б” от ЗП.

От фактическа страна административното обвинение се основава на това, че на 01.02.2017г. при извършен оглед на крайпътен обект на път I-6 е установено, че на същия път км.292+000 в ляво „Райтранс Бесоолу” ООД експлоатира крайпътен търговски обект – „Бензиностанция Гердеме ОИЛ“, и пътна връзка към него в обхвата на пътя и обслужващата зона, без да притежава изискуемото разрешение за специално ползване на пътя чрез експлоатация на търговски обект от Администрацията, управляваща пътя. В момента на проверката обектът функционира, извършвайки търговска дейност – продавали се горива – бензин, дизел и газ, като в магазина се продавали и други стоки. Свободно в 12:34 часа е закупена течност за чистачки на стойност 3 лева. За влизане в обекта се преминава по нерегламентирана пътна връзка – негов единствен вход, започваща от обхвата на пътя и преминаваща в обслужващата зона. С това деяние е посочена за нарушена разпоредбата на чл.26, ал.2, т.2, б. „б” от ЗП.

С издаването на санкционния акт административнонаказващия орган (АНО) е посочил, че нарушението е повторно. Констатирано с констативен протокол от 01.02.2017г. За същото административно нарушение има издадено НП №ТКО-2/15.08.2016г., издадено от Директора на Областно пътно управление – Стара Загора, което е влязло в сила на 31.08.2016г.

С обжалваното съдебното решение Районен съд – Казанлък е потвърдил посоченото НП като законосъобразно. Прието е, че от извършената служебна проверка при съставяне на АУАН и НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон. Подробно е обосновано, че и в констативния и в санкционния акт мястото на извършване на административното нарушение е конкретизирано в достатъчна степен чрез посочването на път I-6, км.292+000 вляво, като посочването на пътната номерация по този начин – в километри и метри, измерени по реда на обяснителна записка към Списък на републиканските пътища, утвърден с решение №945/01.12.2014г. на МС, мястото е конкретизирано в най – общ вид по смисъла на Закона за административно-териториалното устройство на РБ. Посочено е, че разрешение за специално ползване от Администрацията, управляваща пътя не е издавано на санкционираното дружество, изложени са доводи за законосъобразността на наложеното наказание.

Решението на Казанлъшкия районен съд е постановено в нарушение на материалния закон.

При анализ на приложените към административно наказателната преписка документи съдът приема, че административно наказателното производство е протекло при съществени нарушения на административно процесуалните правила. В съдебната практика и теория се приема, че АУАН има няколко функции – обвинителна, сезираща и констатираща. Със съставянето на акта констатираното нарушение се вменява във вина на лицето, посочено като нарушител и се поражда и правото му за защита по административно наказателното обвинение. В АУАН на лицето е повдигнато обвинение и деянието е квалифицирано като нарушение по чл.26, ал.2, т.2, б. „б” от ЗП, но без изрично да е посочено, че това деяние е извършено в условията на повторност. С НП е изменена правната квалификация на повдигнатото с АУАН административно наказателно обвинение, като отговорността на санкционираното лице е ангажирана по по-тежко наказуемия състав на чл.54, ал.2, пр.2-ро от ЗП, което е недопустимо. При установяване на предпоставките на определяне на деянието като по-тежко наказуемо, вместо да издаде НП, АНО е следвало да върне преписката на актосъставителя за съставяне на нов АУАН по новото обвинение. Именно впредвид цитираната по-горе обвинителна функция на АУАН, лицето следва да организира защитата си по новото обвинение. В противен случай правото му на защита е съществено нарушено. С оглед тези съображения обжалваното решение следва да бъде отменено, като постановено при неправилно приложение на материалния закон.

Въпреки, че това няма да се отрази на крайния резултат на съдебния акт, за пълнота на изложението настоящият касационен състав намира, че следва да изложи съображения за неоснователността на посочените в касацинната жалба доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение.

Съгласно разпоредбата на чл.54, ал.1 от ЗП за юридическите лица, извършили нарушения на чл.26, ал.2 от същия закон е предвидена административна отговорност – налагане на имуществена санкция в размер от 3000 до 8000 лева. Разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 2, буква „б” от Закона за пътищата, регламентира забрана за експлоатация в обхвата на пътя и обслужващите зони на търговски крайпътни обекти и пътни връзки към тях, без разрешение за специално ползване на пътя от Администрацията, управляваща пътя. За да е налице изискуемото се от закона пълно описание на нарушението от фактическа страна, е необходимо в наказателното постановление да се съдържа описание на съставомерните елементи на деянието, както и всички релевантни за ангажирането отговорността обстоятелства по обвинение за допуснато нарушение на чл. 26, ал.2, т.2, б. „б” от ЗП. В случая противно на твърденията на касатора, мястото на нарушението е индивидуализирано и конкретизирано в необходимата и достатъчна степен, с оглед нормативно въведените техническите характеристики на понятията „обхват на пътя“ и „обслужваща зона“, съгласно легалните им дефиниции по чл.5, ал.2 и чл.7, ал.2 от Закона за пътищата. Възприетото от наказващия орган местоположение на пътната връзка и на обекта, е обосновано чрез посочване на данни за техническите характеристики на понятията според легалните им дефиниция по чл.5, ал.2 от ЗП и чл.7, ал.2 от ЗП, като посочването на точното местонахождение е извършено по реда на обяснителна записка към Списък на републиканските пътища, утвърден в Решение №945/01.12.2004г. на Министерски съвет на РБ. В тази връзка се явяват неоснователни изложените от касатора доводи за наличие на съществени процесуални нарушения по реда на чл.42, т.3 и т.4 от ЗАНН, съответно на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН при издаване на АУАН и НП, поради липса на пълно описание на нарушението.

Неоснователно се явява възражението на касатора, че санкционният акт е издаден при липса на компетентност. Съгласно чл.56, ал.3, т.1 от ЗП за републиканските пътища наказателните постановления се издават от управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ или упълномощено от управителния съвет длъжностно лице от агенцията. Видно от приложеното по делото на въззивния съд пълномощно №П-376/13.12.2016г. председателят на Агенция „Пътна инфраструктура“ е упълномощил Директора на Областно пътно управление – Стара Загора да издава на физически и юридически лица НП по реда на глава осма „Административнонаказателни разпоредби“ на ЗП, въз основа на съставени от служители на ОПУ – Стара Загора АУАН. Следователно издателят на санкционния акт притежава необходимата материална и териториална компетентност.

Неоснователно се явява възражението на касатора, че административнонаказващия орган неправилно е санкционирал дружеството жалбоподател, вместо физическото лице, допуснало нарушението, тъй като в разпоредбата на чл.53, ал.1, предл.2 от ЗП в обхвата на виновните лица са включени физическите лица, допуснали нарушението, а не юридическите лица. Посочената разпоредба сочи, че се наказват с глоба, ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл.25, чл.26, ал.1, т.1, букви „в“ и „г“, т.2, ал.2 и ал.5 и чл.41 от същия закон и действително касае администратинонаказателната отговорност само на физически лица. В текста на чл.54, ал.1 от ЗП обаче е регламентирана отговорност и на юридическите лица, извършили нарушения по чл.53, което сочи за неоснователност и на този посочен в касационната жалба довод.

Предвид изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение е неправилно и като такова следва да бъде отменено, както и НП, с което касаторът е санкциониран на основание чл.54, ал.2, пр.2-ро, вр. чл.53, ал.1, пр.2-ро от ЗП.

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 267 от 16.06.2017г., постановено по АНД №380/2017г. по описа на Районен съд Казанлък, с което е потвърдено Наказателно постановление № ТКО-1 от 23.03.2017г., издадено от Директор Областно пътно управление – Стара Загора, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ТКО-1 от 23.03.2017г., издадено от Директор Областно пътно управление – Стара Загора, с което на основание чл.56, ал.3, т.1, вр. чл.54, ал.2, пр.2-ро, вр. чл.53, ал.1, предл.2, вр. чл.26, ал.2, т.2, б. „б” от Закона за пътищата, на „Райтранс Бесоолу” ООД – с.Александрово, общ.Павел баня, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 4 000 лева, като незаконосъобразно.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.