Решение по Наказателно дело 348/2017г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 392 27.11.2017 год. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и седемнадесета год. в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря Стефка Христова

и с участието на прокурора Петко Георгиев

като разгледа докладваното от съдия Г.Динкова КАН дело № 348 по описа за 2017 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на А.Х.В., подадена чрез пълномощника му адв.Ж., против Решение № 43/ 16.06.2017г., постановено по АНД № 82/2017 г. по описа на на Районен съд Гълъбово, с което е потвърдено Наказателно постановление № 17-0447-000043/ 24.02.2017г., издадено от Началника на Районно управление – Гълъбово към Областна дирекция на МВР – Стара Загора.

В жалбата, и допълнително представеното по делото писмено становище, се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва направения от въззивния съд извод за фактическа, правна и доказателствена обоснованост на административнонаказателното обвинение за извършено нарушение по чл.179, ал.3, т.1 от ЗДвП. Твърди, че съдържанието на наказателното постановление не съответства на императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН като поддържа, че от една страна не са посочени всички релевантни за съставомерността на деянието факти и обстоятелства, а от друга – не е конкретизирано кое от изпълнителните деяния на посочените в чл.179, ал.3, т.1 от ЗДвП административни нарушения, е изпълнено. Направено е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено Наказателно постановление № 17-0447-000043/ 24.02.2017г. на Началника на Районно управление – Гълъбово към ОД на МВР – Стара Загора.

Ответникът по касационната жалба – Районно управление – Гълъбово към ОД на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение, като постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Гълъбово се е развило по жалба на Христо А.Х.В. против наказателно постановление № 17-0447-000043/ 24.02.2017г., издадено от Началника на Районно управление – Гълъбово към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № Т719418/ 01.02.2017г., на А.В. е наложено административно наказание глоба в размер на 3000лв., на основание чл.179, ал.3, т.1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 139, ал.5 от ЗДвП. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 01.02.2017г. в 11:30 часа в община Гълъбово на път втори клас № II-55-КМ 145 ,в посока север-юг, В. управлява товарен автомобил „ОАФ41 403 ВФК”, собственост на „Доко Транс” ООД, като не е заплатил съответната винетна такса по реда на чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата – видно от винетен стикер № 0051766, който е с валидна месечна винетка от м. април 2016г.

Гълъбовският районен съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата процесуална и материална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила и формални изисквания досежно тяхното съдържание, като наказателното постановление съдържа изискуемото се по чл. 57 от ЗАНН описание на нарушението, обосноваващо в необходимата степен от фактическа и правна страна административнонаказателното обвинение. Въз основа на събраните в хода на съдебното следствие и обсъдени в решението доказателства съдът е направил извод, че по безспорен и несъмнен начин е установена и доказана описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и извършеното от санкционираното лице съставомерно деяние, правилно квалифицирано като административно нарушение по чл.179, ал.3, т.1 от ЗДвП, за което на А.В. е наложено предвиденото в закона по вид и размер административно наказание.

Решението на Гълъбовския районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

Изцяло се споделя извода на въззивния съд, че административно наказателното обвинение за извършено от А.В. нарушение по чл.179, ал.3, т.1 от ЗДвП, е фактически, правно и доказателствено обосновано. При издаването на наказателното постановление са спазени всички законово установени формални изисквания досежно неговото съдържание, като изпълнителното деяние е индивидуализирано в необходимата степен и от фактическа, и от правна страна. Неоснователно е възражението на касатора, че с оглед на направеното в НП фактическо описание на нарушението, е налице неяснота относно вида и характеристиките на управляваното от В. пътно превозно средство. Действително административнонаказателната отговорност по чл.179, ал.3 от ЗДвП на водач, който управлява пътно превозно средство по републиканските пътища, за което не е заплатена винетна такса по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП, е диференцирана в зависимост на вида на ППС и/или технически допустимата максимална маса на превозното средство и съответно тези обстоятелства представляват съставомерни признаци от обективна страна на административното нарушение по чл.179, ал.3 от ЗДвП. В случая, доколкото еднозначно е определен и посочен вида на управляваното от санкционираното лице ППС – товарен автомобил „ОАФ41 403 ВФК”, е очевидно, че от една страна извършването на нарушението е фактически и доказателствено обосновано, а от друга - че правилно е определена административнонаказателната правна квалификация на деянието и приложимата санкционна норма и съотв. размера на следващото се за извършеното нарушение административно наказание – глоба от 3 000лв., на основание чл.179, ал.3, т.1 от ЗДвП. Не може да бъде сподебено твърдението на касатора за формална /процесуална/ незаконосъобразност на наказателното постановление поради непосочването за кое точно административно нарушение от посочените две такива в хипотезата на чл.179, ал.3 от ЗДвП е ангажирана административнонаказателната отговорност на санкционираното лице, т.е. за управление на ППС по републиканските пътища без да е заплатена винетна такса или за управление на ППС, на което е залепен винетен стикер с графично оформление, различно от одобреното , поради което и непосочването по кое „предложение” на чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП е наложена санкцията, не може да обуслови извод за формална /процесуална/ незаконосъобразност на наказателното постановление.

Правната квалификация на деянието съответства на изложените фактически обстоятелства и напълно кореспондира с посочената от наказващия орган санкционна норма. Касационният състав на Старозагорския административен съд намира, че в съдържанието на АУАН и на НП е направена правилна юридическа формулировка на обвинението в пълно съответствие с фактическото описание на нарушението и неговата правна квалификация, както и по начин, който не затруднява привлеченото към отговорност лице да разбере за какво деяние е наказано.

Вида на винетния стикер и годината, за която се е следвало заплащането на винетна такса, са обстоятелства, ирелевантни за съставомерността на деянието, поради което непосочването им нито представлява нарушение на формалните изисквания досежно съдържанието на съставения АУАН и на издаденото въз основа на него НП; нито по какъвто и да е начин нарушава правото на защита на привлеченото към отговорност лице, още по-малко води до невъзможност за извършване на съдебна проверка за материална законосъобразност на административнонаказващия акт.

Неоснователно е и възражението на касатора за липса на посочване на точното място на извършване на вмененото му административно нарушение. С отразяването, че нарушението е извършено „в Община Гълъбово, на път трети клас № 3-554, км. 40”, мястото на нарушението се явява конкретизирано в необходимата степен, както за установяване съществуването на задължение за заплащане на винетна такса по реда на чл.10, ал.1, т.1 от ЗП, така и за наличието на съставомерно деяние по чл.179, ал.3, т.1 във вр. с чл. 139, ал.5 от ЗДвП поради неизпълнение на това задължение. Доколкото липсва твърдяната неяснота относно мястото, на което е констатирано вмененото нарушение, по никакъв начин не е ограничено правото на защита на санкционираното лице. Противно на твърденията на касационния жалбоподател, въззивният съд е събрал доказателства относно точното местоположение на км. 40 на път ІІІ – 554, като от писмо изх. № 11-00-16 от 22.02.2017г. на Директора на Областно пътно управление – Стара Загора се установява, че проверката е извършена и съответно констатираното нарушение е извършено на територията на Община Гълъбово, извън населеното място.

С оглед на изложените съображения съдът намира че не е налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 30 от 17.05.2017г., постановено по АНД № 369/ 2017г. по описа на Гълъбовския районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № 16-0447-000394 от 22.11.2016г., издадено от Началника на Районно управление – Гълъбово към Областна дирекция на МВР – Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 24/ 29.03.2017 г., издадено от Директора на Дирекция „Национален парк Централен Балкан” – гр.Габрово/ДНПЦБ/. В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на решението в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Касаторът твърди, че решението е постановено при противоречиви доказателства относно авторството на описаното в НП административно нарушение, като неправилно са кредитирани с доверие показанията на служители на Дирекция „Национален парк Централен Балкан” – гр. Габрово и превратно са тълкувани събраните по делото доказателства. Сочи, че районният съд не е обсъдил достатъчно задълбочено наличието на предпоставките на чл.28 от ЗАНН, даващи основание конкретния случай да се приеме за маловажен и да бъде приложена разпоредбата на чл.81, ал.3 от Закона за защитените територии/ЗЗТ/. Въз основа на тези доводи е направено искане за отмяна на обжалваното решение и да бъде постановено друго, с което да се отмени издаденото НП № 24/ 29.03.2017 г. на Директора на Дирекция „Национален парк Централен Балкан” – гр.Габрово, или да бъде изменено наказателното постановление, като се определи размер на наказанието съгласно чл.81, ал.3 от ЗЗТ.

Ответникът по касационната жалба – Дирекция „Национален парк Централен Балкан” – гр. Габрово, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН и от надлежна страна, за която съдебното решение се явява неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред Казанлъшкия районен съд се е развило по жалба на Тодор Никифоров Димитров против Наказателно постановление № 24 от 29.03.2017г., издадено от Директора на Дирекция „Национален парк Централен Балкан” гр.Габрово, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 4144/ 10.10.2016г., на Тодор Никифоров Димитров, на основание чл.81, ал.1, т.1 от ЗЗТ е наложено административна наказание глоба в размер на 550лв., за нарушение на чл.17, ал.1 от същия закон. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 28.07.2016г. в защитена територия – резерват Соколна, част от територията на „Национален парк Централен Балкан” /НПЦБ/, зона Резервати, Парков участък Тъжа -25.11637°, землище Павел баня, общ. Павел баня, пашува сборно стадо от 26 бр. домашни животни /говеда/, от които 2 бр. с номера на ушните марки BG24108675 и BG31179373, са собственост на Тодор Никифоров Димитров, с което Т.Димитров в нарушение на забраната за извършване на всякакви дейности в резерватите е осъществил дейност по ползване на природен ресурс - паша на 2бр. говеда в резерват Соколна.

За да потвърди обжалваното НП, Районен съд Казанлък приема за безспорно установено от доказателствата по делото, че Тодор Димитров е нарушил забраната, регламентирана в чл.17, ал.1 от ЗЗТ за извършване на всякакви дейности в резерватите, тъй като пашуването не е сред изключенията, допуснати от закона. Разгледани, преценени и отхвърлени като неоснователни са доводите на жалбоподателя за квалифициране на конкретното деяние като маловажен случай и приложимостта на чл.81, ал.3 от ЗЗТ.

Решението на Казанлъшкия районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

Обосновано, въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото и обстойно обсъдени в решението писмени и гласни доказателства Казанлъшкият районен съд е направил извод, че наказателното постановление е издадено при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон при определяне съставомерността на деянието и неговата правна квалификация. Съдът е мотивирал въз основа на кои доказателства, факти и обстоятелства е направил извод, че извършеното от Т.Димитров нарушение по повдигнатото му административнонаказателно обвинение, е установено и доказано по несъмнен начин, като при спазване на изискването на чл. 339, ал.2 от НПК съдебното решение съдържа мотиви защо не се приемат доводите, изложени в подкрепа на подадената жалба. Жалбоподателят не е ангажирал надлежни доказателства, опровергаващи фактическата обстановка, описана в издаденото наказателното постановление. Видно от обстоятелствената част на НП, за противоправна дейност е прието ползването на природен ресурс чрез осъществяване на паща на 2 бр. говеда, собственост на Тодор Димитров, на територията на резерват Соколна. Следователно при констатирана дейност «паша» от негови животни на територия, на която е забранено извършването на такава, съгласно нормата на чл.17, ал.1 от ЗЗТ, именно Димитров е админостративнонаказателно отговорното лице.

С оглед на което Старозагорският административен съд приема за обосновани от гл.т. на доказателствата и установените въз основа на тях обстоятелства и правилни от гл. т. на закона съображенията на Казанлъшкия районен съд, мотивирали направения извод, че Тодор Никифоров Димитров виновно е нарушил забраната по чл.17, ал.1 от ЗЗТ, което сочи на съставомерно деяние, квалифицирано като административно нарушение по чл.81, ал.1,т.1 от ЗЗТ.

Не се установява твърдяното от касатора процесуално нарушение по смисъла на чл.348, ал.3, т.2 от НПК като основание за отмяна на съдебния акт. Мотивите към решението съдържат обсъждане на събрания доказателствен материал, на наведените от Тодор Димитров оплаквания за незаконосъобразност на НП и заключение за съответствието на наложеното наказание с критериите по чл.27 от ЗАНН.

С оглед на изложените съображения съдът намира че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 320/ 12.07.2017г., постановено по АНД № 452/2017 г. по описа на на Районен съд Казанлък.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.