Р Е Ш Е Н И Е

№369 17.10.2017г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на дванадесети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове: ДАРИНА МАТЕЕВА

СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретаря: Зорница Делчева

и с участието на прокурора: Петя Драганова

като разгледа докладваното от съдия Манолов КАН дело № 358 по описа за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на бригаден генерал Борислав Сертов – Директор на служба „Военна полиция“ – гр.София, чрез пълномощника си майор Йордан Маринов против Решение №298 от 28.06.2017г. по а.н.д №586/2017г. по описа на Районен съд Казанлък, с което е отменено Наказателно постановление (НП) №А 001260 от 25.04.2017г., издадено от заместник-директор на служба „Военна полиция“ гр.София. С жалбата се претендира отмяна на оспореното решение поради противоречието му с материалния и процесуалния закон – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Сочи санкционният акт изцяло покрива изискванията на чл.57 от ЗАНН, включително и ал.1, т.5 от него, като в него са включени описание на нарушението, датата и мястото на извършването му, обстоятелствата, при които се извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Твърди се, че в НП изрично е посочено, че е нарушен чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, вр. чл.10, ал.1, т.9, б. „г“ от ППЗДвП и в тази връзка се сочи за невярна констатацията на съда, че административнонаказващият орган (АНО) е трябвало да вмени като нарушение друга разпоредба от ППЗДвП, а именно разпоредбата на чл.10, ал.1, т.9, б. „б“. Обосновава се, че в нормативната уредба няма задължение АНО да посочва показанията на техническото средство, както е приел районният съд. Заявява се, че изискването на закона от техническата неизправност да е произтекла непосредствена опасност за движението е налице, тъй като с посоченото превозно средство са се превозвали боеприпаси.

Ответникът по касация А.Е.Ч., редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка на същото за наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

Производството пред Районен съд – Казанлък се е развило по жалба на А.Е.Ч. ***60 от 25.04.2017г, издадено от от заместник-директор на служба „Военна полиция“ гр.София, с което въз основа на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №001260/24.03.2017г. на Ч. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева на основание чл.180, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

От фактическа страна административното обвинение се основава на това, че А.Е.Ч. на 24.03.2017г., около 12:05 часа, като водач на МПС – товарен автомобил с повишена проходимост „Татра-815“ с рег.№ВА 104 665, собственост на Министерство на отбраната, при движение по второкласен път II-55 км 59 с посока гр.Гурково към първокласен път I-6 и срещу бензиностанция „Петрол“ е спрян за проверка от патрул на РС ВП – Пловдив, при която е установена следната техническа неизправност на МПС: износени 2 (два) бр. гуми на трети и четвърти мост от дясната страна на автомобила по посока на движението; на първи мост износена гума от лявата страна на автомобила по посока на движението, измерени с техническо средство №А 00029. С посоченото деяние се сочи за нарушена разпоредбата на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, вр. чл.10, ал.1, т.9, б. „г“ от ППЗДвП.

С обжалваното съдебно решение, Районен съд Казанлък е отменил посоченото НП. Прието е, че посочената в НП фактическа обстановка изцяло е потвърдена от приложените по делото доказателства, като безспорно техническа неизправност на ППС е налице. Според съда обаче разкъсванията на гумите представлява техническа неизправност по смисъла на чл.10, ал.1, т.9, б. „б“ от ППЗДвП, а АНО не е вменил като нарушение тази разпоредба, а разпоредбата на чл.10, ал.1, т.9, б. „г“ от ППЗДвП, която определя като техническа неизправност дълбочина на протекторния рисунък на гумите на автомобилите по-малка от 1,6 мм. Посочено е, че по отношение на установената неизправност АНО не е посочил в НП показанието на техническото средство, за разлика от АУАН, с което е допуснал нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Обосновано е, че за да е наказуемо деянието, разпоредбата на чл.180, ал.1, т.1 от ЗДвП изисква от техническата неизправност да е произтекла непосредствена опасност за движението, но такова обстоятелство не е посочено нито в НП, нито в АУАН, с което отново е допуснато съществено нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, а установеното от свидетелските показания, че товарния автомобил е превозвал боеприпаси не може да санира пропуските в санкционния акт.

Решението на Районен съд Казанлък съд е правилно.

Разпоредбата на чл.180, ал.1, т.1 от ЗДвП предвижда налагане на административно наказание „глоба“ в размер от 20 до 150 лева на водач, който управлява технически неизправно пътно превозно средство (ППС), когато в резултат на нарушението е създадена непосредствена опасност за движението. Легални дефиниции за технически неизправности на ППС са дадени в чл.10 от ППЗДвП. Съгласно ал.1, т.9, б. „г“ от този текст ППС е неизправно „по колелата и гумите“, когато дълбочината на протекторния рисунък на гумите е по-малка от 1,6мм. Следователно, за да е съставомерно посоченото деяние с визираните разпоредби е необходимо водач да управлява ППС с гуми, чиято дълбочина на протекторния рисунък е по-малка от 1,6 мм и в резултат на това да е създадена непосредствена опасност за движението.

В разглеждания случай при описание на нарушението в мотивната част на НП (както и в АУАН) не е посочен съставомерен признак от горепосоченото нарушение, а именно, че в резултат на него е създадена непосредствена опасност за движението. Неизпълнението на това изискване представлява нарушение на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и води до съществено ограничаване на правото на защита на наказаното лице. Освен това то прави невъзможно упражняването на съдебен контрол за законосъобразност и правилност на издаденото НП, доколкото в съдебната фаза на производството следва да бъде установено тъкмо съответствието на твърденията, обективирани в санкционния акт, с обективната действителност и доказателствената съвкупност, налична по делото. В случая, както правилно е констатирал районият съд, превозването на боеприпаси с технически неизправно ППС действително може да създаде непосредствена опасност за движението, но тези данни за установени едва в хода на съдебното следствие, и не са намерили място в процесното НП.

Настоящият касационен състав споделя изводите на Районен съд Казанлък за допуснато нарушението на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и досежно посочването на показанието на техническото средство единствено в АУАН, но не и в НП. Липсата на идентитет в словесното описание на нарушението в АУАН и НП е допустима само в регламентираните случаи на чл.53, ал.2 от ЗАНН, т.е. когато допуснати нарушения при съставянето на акта биха могли да бъдат отстранени от наказващия орган, но не и в обратния случай, какъвто е настоящия – посочени съставомерни обстоятелства в АУАН, да не са посочени в НП.

На последното място, въпреки, че това няма да се отрази на крайния съдебен акт, настоящия състав следва да отбележи, че намира за неправилни изводите на районния съд за грешно посочена правна квалификация на деянието. Установено е по делото, че освен разкъсвания на гумите на ППС, сочещи за техническа изправност по чл.10, ал.1, т.9, б. „б“ от ППЗДвП, по гумите е била налице и дълбочина на протекторния рисунък по-малка от 1,6 мм. Последното представлява техническа неизправност по чл.10, ал.1, т.9, б. „г“ от ППЗДвП и следователно правилно АНО е квалифицирал нарушението именно по посочения текст.

Неоснователно е оплакването на касатора за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при постановяване на решението, което дори не е конкретизирано в жалбата, а касационната инстанция няма задължение да проверява служебно съдебния акт в такава насока.

С оглед изложените съображения съдът намира, че не са налице твърдените касационни основания на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №298/28.06.2017г. по а.н.д.№ 586/2017г. по описа на Районен съд Казанлък.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.