Р Е Ш Е Н И Е

№ 394 27.11.2017 год. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и седемнадесета год. в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря Стефка Христова

и с участието на прокурора Петко Георгиев

като разгледа докладваното от съдия Г.Динкова КАН дело № 366 по описа за 2017 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Т. Никифоров Д., подадена чрез пълномощника му адв.Колев, против Решение № 320/ 12.07.2017г., постановено по АНД № 452/2017 г. по описа на на Районен съд Казанлък, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 24/ 29.03.2017 г., издадено от Директора на Дирекция „Национален парк Централен Балкан” – гр.Габрово/ДНПЦБ/. В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на решението в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Касаторът твърди, че решението е постановено при противоречиви доказателства относно авторството на описаното в НП административно нарушение, като неправилно са кредитирани с доверие показанията на служители на Дирекция „Национален парк Централен Балкан” – гр. Габрово и превратно са тълкувани събраните по делото доказателства. Сочи, че районният съд не е обсъдил достатъчно задълбочено наличието на предпоставките на чл.28 от ЗАНН, даващи основание конкретния случай да се приеме за маловажен и да бъде приложена разпоредбата на чл.81, ал.3 от Закона за защитените територии/ЗЗТ/. Въз основа на тези доводи е направено искане за отмяна на обжалваното решение и да бъде постановено друго, с което да се отмени издаденото НП № 24/ 29.03.2017 г. на Директора на Дирекция „Национален парк Централен Балкан” – гр.Габрово, или да бъде изменено наказателното постановление, като се определи размер на наказанието съгласно чл.81, ал.3 от ЗЗТ.

Ответникът по касационната жалба – Дирекция „Национален парк Централен Балкан” – гр. Габрово, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение, като постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН и от надлежна страна, за която съдебното решение се явява неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред Казанлъшкия районен съд се е развило по жалба на Т. Никифоров Д. против Наказателно постановление № 24 от 29.03.2017г., издадено от Директора на Дирекция „Национален парк Централен Балкан” гр.Габрово, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 4144/ 10.10.2016г., на Т. Никифоров Д., на основание чл.81, ал.1, т.1 от ЗЗТ е наложено административна наказание глоба в размер на 550лв., за нарушение на чл.17, ал.1 от същия закон. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 28.07.2016г. в защитена територия – резерват Соколна, част от територията на „Национален парк Централен Балкан” /НПЦБ/, зона Резервати, Парков участък Тъжа -25.11637°, землище Павел баня, общ. Павел баня, пашува сборно стадо от 26 бр. домашни животни /говеда/, от които 2 бр. с номера на ушните марки BG24108675 и BG31179373, са собственост на Т. Никифоров Д., с което Т.Д. в нарушение на забраната за извършване на всякакви дейности в резерватите е осъществил дейност по ползване на природен ресурс - паша на 2бр. говеда в резерват Соколна.

За да потвърди обжалваното НП, Районен съд Казанлък приема за безспорно установено от доказателствата по делото, че Т.Д. е нарушил забраната, регламентирана в чл.17, ал.1 от ЗЗТ за извършване на всякакви дейности в резерватите, тъй като пашуването не е сред изключенията, допуснати от закона. Разгледани, преценени и отхвърлени като неоснователни са доводите на жалбоподателя за квалифициране на конкретното деяние като маловажен случай и приложимостта на чл.81, ал.3 от ЗЗТ.

Решението на Казанлъшкия районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

Обосновано, въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото и обстойно обсъдени в решението писмени и гласни доказателства Казанлъшкият районен съд е направил извод, че наказателното постановление е издадено при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон при определяне съставомерността на деянието и неговата правна квалификация. Съдът е мотивирал въз основа на кои доказателства, факти и обстоятелства е направил извод, че извършеното от Т.Д. нарушение по повдигнатото му административнонаказателно обвинение, е установено и доказано по несъмнен начин, като при спазване на изискването на чл. 339, ал.2 от НПК съдебното решение съдържа мотиви защо не се приемат доводите, изложени в подкрепа на подадената жалба. Жалбоподателят не е ангажирал надлежни доказателства, опровергаващи фактическата обстановка, описана в издаденото наказателното постановление. Видно от обстоятелствената част на НП, за противоправна дейност е прието ползването на природен ресурс чрез осъществяване на паща на 2 бр. говеда, собственост на Т.Д., на територията на резерват Соколна. Следователно при констатирана дейност «паша» от негови животни на територия, на която е забранено извършването на такава, съгласно нормата на чл.17, ал.1 от ЗЗТ, именно Д. е админостративнонаказателно отговорното лице.

С оглед на което Старозагорският административен съд приема за обосновани от гл.т. на доказателствата и установените въз основа на тях обстоятелства и правилни от гл. т. на закона съображенията на Казанлъшкия районен съд, мотивирали направения извод, че Т. Никифоров Д. виновно е нарушил забраната по чл.17, ал.1 от ЗЗТ, което сочи на съставомерно деяние, квалифицирано като административно нарушение по чл.81, ал.1,т.1 от ЗЗТ.

Не се установява твърдяното от касатора процесуално нарушение по смисъла на чл.348, ал.3, т.2 от НПК като основание за отмяна на съдебния акт. Мотивите към решението съдържат обсъждане на събрания доказателствен материал, на наведените от Т.Д. оплаквания за незаконосъобразност на НП и заключение за съответствието на наложеното наказание с критериите по чл.27 от ЗАНН.

С оглед на изложените съображения съдът намира че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 320/ 12.07.2017г., постановено по АНД № 452/2017 г. по описа на на Районен съд Казанлък.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.