Р Е Ш Е Н И Е

№401 14.11.2017г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове: РАЙНА ТОДОРОВА

СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретаря: Ива Атанасова

и с участието на прокурора: Константин Тачев

като разгледа докладваното от съдия Манолов КАН дело № 368 по описа за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Стойчо Недков Крачолов – началник на Районно управление – гр.Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора, против Решение №249 от 27.06.2017г. по а.н.д №470/2017г. по описа на Районен съд – Казанлък, с което е отменено Наказателно постановление (НП) №17-0284-000453 от 06.03.2017г. на Началник РУП към ОД на МВР Стара Загора, РУ Казанлък, в частта му относно наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева по чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП. В жалбата се сочи, че решението на районния съд в обжалваната му част е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Сочи се, че представените от санкционираното лице заверени копия от винетен стикер и фискален бон, които са послужили са основание за отмяна на НП, са от дата 27.02.2017г., а лицето е проверено от контролните органи на 25.02.2017г., т.е. преди закупуване на винетката, като освен това върху фискалния бон с химикалн е изписан номера на автомобила, за който се твърди, че е закупена седмичната винетка. Обосновава се, че в решението си въззивният съд е посочил, че санкционираното лице е твърдяло, че към момента на проверката е имал заплатена винетна такса, но същият не е представил контролните органи доказателство за платена винетна такса и е подписал съставения му акт за установяване на административно нарушение (АУАН) без възражения. Моли се съда да отмени решението на РС – Казанлък в обжалваната му част и да постанови друго, с което да бъде потвърдено НП в отменената му част.

Ответникът по касация М.Т.Н., редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не се явява и не изпраща представител по делото. В писмено възражения оспорва касационната жалба като неоснователна.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, а решенето на районния съд сочи за неправилно и незаконосъобразно, поради което моли съда да го отмени и да потвърди изцяло НП.

Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка на същото за наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

Производството пред Районен съд – Казанлък се е развило по жалба на М.Т.Н. ***-0284-000453 от 06.03.2017г. на Началник РУП към ОД на МВР Стара Загора, РУ Казанлък, с което въз основа на АУАН бланков №974550/25.02.2017г. на Н. са наложени следните административни наказания: „глоба“ в размер на 300 лева на основание чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 20 лв. на основание чл.185 от ЗДвП.

От фактическа страна административното обвинение се основава на това, че М.Т.Н. на 25.02.2017г. около 14:40 часа в Община Казанлък на път първи клас №ПП-1-6, км.301+400м. в посока запад-изток управлява собствено МПС – лек автомобил „БМВ“ 320 Д с рег.№СТ 0944 ВР, като няма заплатена винетна такса за 2017г. за движение по Републиканската пътна мрежа на Република България. Не е отстранил от предно панорамно стъкло винетен стикер за 2016г., след изтичане на неговата валидност. С първото от деянията е посочена за нарушена разпоредбата на чл.139, ал.5 от ЗДвП, а с второто – разпоредбата на чл.100, ал.2 от ЗДвП.

С обжалваното съдебното решение Районен съд – Казанлък е отменил частично посоченото НП в частта за наложеното наказание по чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП, като санкционния акт е потвърден в останалата му част. Прието е, че при съставянето на АУАН и при издаването на обжалваното НП не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Посочено е, че от събраните по делото гласни доказателства и по-конкретно тези на свидетеля Димитрова, се установило, че полицейските служители не са запитали водача на автомобила и не са извършили проверка дали същият е заплатил винетна такса за 2017г., като не са го уведомили и за какво нарушение ще му бъде съставен АУАН. Обосновано е, че липсата на залепен винетен стикер на предното стъкло на автомобила не винаги означава, че таксата не е заплатена, като обстоятелството, че санкционираното лице е имало заплатена винетна такса се потвърждава от представените по делото заверени копия от винетен стикер и фискален бон, видно от които към момента на проверката Н. е имал заплатена седмична винетна такса. Прието е също, че фактически Н. не е извършил вмененото му нарушение на чл.139, ал.5 от ЗДвП, а е извършил нарушение по чл.100, ал.2 от ЗДвП, тъй като не е залепил валиден стикер с платена винетна такса за 2017г. в долния десен ъгъл на предното стъкло на автомобила.

С касационната жалба решението на Районен съд Казанлък е обжалвано само в частта, досежно отмяната на НП за извършеното нарушеие по чл.179, ал.4, т.4 от ЗДвП, следователно в останалата му част същото е влязло в законна сила.

Настоящият касационен състав намира, че решението в обжалваната му част е неправилно поради следните съображения: съгласно разпоредбата на чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП се наказва с глоба водач, който управлява пътно превозно средство по републиканските пътища, за което не е заплатена винетна такса по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата (ЗП), като в чл.139, ал.5 от същия закон е предвидено, че движението на определена категория пътни превозни средства по републиканските пътища се извършва след заплащане на съответната такса за тях, определена в ЗП.

Същевременно в разпоредбата на чл.100, ал.2 от ЗДвП е предвидено задължение за водач на моторно превозно средство (МПС) да залепи валиден винетен стикер за платена винетна такса съгласно чл.10, ал.1, т.1 от ЗП в долния десен ъгъл на предното стъкло на МПС по начин възпрепятстват повторното му използване, при движение по републиканските пътища, като за неизпълнение на това задължение е предвидено административно наказание „глоба“ по чл.185 от ЗДвП, тъй като за това нарушение не е предвидено друго наказание.

Разликата в изпълнителните деяние по двата посочени състава се състои в това, че в първия случай водачът управлява МПС без да е заплатил съответната такса, определена в ЗП, а във втория – управлява МПС след като е заплатил такава такса, но не е залепил валидния винетен стикер в долния десен ъгъл на предното стъкло на МПС.

В разглеждания случай очевидно извършеното нарушение от ответника по касация е по чл.179, ал.3, т.4, вр. чл.139, ал.5 от ЗДвП. Това е така, защото от приложените по делото писмени доказателства – заверени копие от винетен стикер и фискален бон, се установява, че за процесното МПС е заплатена винетна такса, но на 27.02.2017г., докато извършената проверка от полицейските служители е на 25.02.2017г. Следователно към датата на извършената полицейска проверка Н. не заплатил съответната такса, определена по ЗП, а е направил това два дни по-късно, което е ирелевантно за ангажиране на административнонаказателната му отговорност.

Неоснователно е оплакването на касатора за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при постановяване на решението, което дори не е конкретизирано в жалбата, а касационната инстанция няма задължение да проверява служебно съдебния акт в такава насока.

Неоснователни се явяват и възраженията на ответника по касация, че към момента на проверката е имал заплатен винетен стрикер. Това обстоятелство не се потвърждава нито от представените копия от фискален бон и винетен стикер, нито от показанията на свидетеля Димитрова, депозирани пред районния съд. Както беше отбелязано по-горе от посочените писмени доказателства се установява, че винетен стикер е закупен два дни след проверката, а в показанията на посочения свидетел се съдържат данни за „неприемливо поведение“ на полицейския служител, но не и обстоятелства, че ответника по касация е имал закупен винетен стикер към момента на проверката.

Предвид на изложените съображения съдът намира, че правилно административнонаказващия орган е ангажирал отговорността на санкционираното лице за извършено нарушение по чл.139, ал.5 от ЗДвП и му е наложил административно наказание на основание чл.179, ал.3, т.4 от същия закон и с оглед обстоятелството, че в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени процесуалния нарушения, които да водят до отмяната на санкционния акт, последния следва да бъде потвърден, а решението на въззивния съд да бъде отменено в тази му част, като постановено при нарушения на материалния закон.

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 294/27.06.2017г., постановено по а.н.д.№ 470/2017г. по описа на Районен съд – Казанлък в частта, с която е отменено НП №17-0284-000453 от 06.03.2017г. на Началник РУП към ОД на МВР Стара Загора, РУ Казанлък, относно наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева на М.Т.Н. по чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА НП №17-0284-000453 от 06.03.2017г. на Началник РУП към ОД на МВР Стара Загора, РУ Казанлък в частта му относно наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева на М.Т.Н. по чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.