Р Е Ш Е Н И Е

№ 409 06.11.2017 година град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Чл Членове: ИРЕНА ЯНКОВА

РАЙНА ТОДОРОВА

при секретаря Пенка Маринова

и с участието на прокурор Петя Драганова

като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА КАН дело № 370 по описа за 2017 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на „НЕД И НИК” ООД със седалище и адрес на управление с. Богомилово ул. „Съединение” № 3, представлявано от Неделчо Пенев Желев срещу Решение № 466/ 07.07.2017г., постановено по АНД № 1552/ 2017г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е измененоНаказателно постановление № 24-001277 от 27.04.2017г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – Стара Загора., като размера на имуществената санкция е намален от 3000 лв на 1500 лв.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че правоотношението между „ НЕД И НИК” ООД – Богомилово и Р.И.И има характер на трудово такова като поддържа, че посоченото лице не е престирало работна сила при упражняване на трудова функция. Твърди, че въз основа на неправилна квалификация на фактите и в противоречие с материалния закон, съдът е направил извод за обоснованост и доказаност на административното обвинение за извършено от дружеството нарушение на чл.1, ал.2 от Кодекса на труда, като основание за налагане на имуществена санкция по чл.414, ал.1 от КТ. Твърди, че дори да е извършено нарушение то следва да бъде санкционирано по състава на чл. 415в от КТ , като маловажен случай или като малозначително и на това основание да се отмени НП Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да бъде отменено Наказателно постановление № 24-001277 от 24.07.2017 г на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – Стара Загора. ., алтернативно да се намали размера на санкцията на сто лева на основание чл. 415 В от КТ.

Ответникът по касационната жалба – Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че при постановяване на решението не са допуснати релевираните от касатора нарушения, като в съответствие и при правилно приложение на закона съдът е потвърдил наказателното постановление.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата с оглед на което счита, че постановеното от Старозагорския районен съд решение следва да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на „ НЕД и НИК ”ООД - с. Богомилово срещу Наказателно постановление /НП/ № 24-001277 от 27.04.2017г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – Стара Загора, с което, въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 24-001277 от 07.04.2017г., на „НИК и НЕД” ООД, в качеството му на работодател по см. на § 1, т.1 от ДР на КТ, на основание чл. 414, ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер 3 000 лв., за нарушение на чл. 1, ал.2 от КТ. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена на 23.03.2017г. проверка на обект бистро „Златна рибка”, намиращо се в гр. Стара Загора, Новозагорско шосе, УПИ 320, стопанисвано от „НЕД и НИК” ООД – с. Богомилово е установено, че дружеството в качеството си на работодател по см. на §1, т.1 от ДР на КТ в горепосоченото предприятие, към датата на проверката е уредило отношението по предоставяне на работна сила с лицето Р.И.И като отношения по ЗЗД, вместо като трудово правоотношение. .Същата работила като готвач с работно място, работно време от 10 часа до 17 часа под контрола и ръководството на работодателя.

Старозагорският районен съд е потвърдил наказателното постановление по съображения за неговата формална и материална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални изисквания. По съществото на спора, въз основа на събраните в хода на съдебното следствие и обсъдени в решението доказателства, от установената по делото фактическа обстановка съотнесена към приложимата нормативна регламентация, съдът е приел, че извършването на нарушение по чл.414, ал.1 във вр. с чл.1, ал.2 от КТ от работодателя „НЕД и НИК” ООД е доказано по безспорен и несъмнен начин. В мотивите към решението са изложени подробни съображения за обосноваване на направения извод, че възникналото между дружеството и Р.И. правоотношение, по своя характер, предмет и съдържание представлява е трудово, а не облигационно.Прието е от съда, че не следва да се приложи привилегирования състав на чл. 415 В от КТ, тъй ката нарушението не представлява маловаожен случай, нито е малозначително по своя вид

Решението на Старозагорския районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

Един от основните принципи, регламентирани в Кодекса на труда, е отношенията по предоставянето на работна сила да се уреждат като трудови правоотношения - чл.1, ал.2 от КТ. За да се счита, че е допуснато нарушение на това нормативно изискване на трудовото законодателство и съответно че е осъществен състава на административното нарушение по чл. 414, ал.1 от КТ, от обективна страна е необходимо такова поведение на лицето, спрямо което е наложена административната санкция, което да сочи на уреждане на отношения по предоставяне на работна сила не като трудовоправни, а като граждански, търговски и т.н.

Действително не всяко полагане на труд представлява престиране на работна сила и основание за квалифициране на възникващите във връзка с това отношения като трудови правоотношения по см. на чл.1, ал.2 от КТ. Преценката дали се касае за "трудов" или "граждански" договор се извършва конкретно за всеки отделен случай. В случая от приетия като доказателство граждански договор № 1 от 23.03.2017г., сключен между „НЕД и НИК” ООД, в качеството на възложител и Р.И.И, в качеството на изпълнител, разгледан в контекста на представените писмени доказателства /подписаната от Р.И. декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ,; Справка за регистрираните уведомления по чл.62, ал.4 от КТ/, както и с оглед събраните по делото гласни доказателства – показанията на разпитаните като свидетели лица , може да се направи извод, че съществуващото към 06.06.2013г. правоотношение между „НЕД и НИК” ООД – с. Богомилово и Р.И.И е имало за предмет предоставяне от физическото лице на работната сила за изпълнение на даден вид работа при определени трудово възнаграждение, работно време, работно място и спазване на трудова дисциплина. По несъмнен начин е установено, че към момента на извършената от контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора проверка Р.И. фактически е престирала работна сила и е изпълнявал трудови задължения при наличие на съществените елементи на трудовото правоотношение. Лицето е осъществявало трудова дейност при изпълнение на трудови функции като „готвач”, характеризираща се с определено работно място за изпълнение на дейността /обект бистро , стопанисван от „НЕД и НИК” ООД – с. Богомилово/, работно време, трудово възнаграждение и т.н. Всичко това сочи на предоставяне на работна сила по см. на чл.1, ал.2 от КТ, без правоотношенията между работодателя „НЕД и НИК”ООД и работника Р.И. да са уредени като трудовоправни. С оглед на което при правилно приложение на закона въззивният съд е приел, че е налице престация на труд, квалифицираща правоотношението като трудово, а не като облигационно, като изложените в тази връзка мотиви изцяло се споделят от касационната инстанция.

Начина на заплащане на възнаграждението също не може да обоснове извод за облигационния характер на възникналото правоотношение. Съгласно чл.247, ал.1 от КТ размерът на трудовото възнаграждение се определя според времетраенето на работата или според изработеното. А съгласно показанията на разпитания в качеството на свидетел Илиян Колев, за извършената от него работа фирмата /”АРТ 51” ЕООД/ му е заплащала „всеки месец на бройка – колкото направи”.

Ето защо обосновано въззивният съд е приел, че работодателят „НЕД и НИК” ООД, в нарушение на императивното изискване на чл.1, ал.2 от КТ, не е уредил отношенията по престиране на работна сила с лицето Р.И. като трудово правоотношение, което сочи на съставомерно от обективна страна деяние квалифицирано като административно нарушение по чл.414, ал.1 от КТ, за което е наложена имуществена санкция, с което по така фактически и правно обоснованото административно обвинение е ангажирана отговорността на „НЕД и НИК” ООД –с. Богомилово.

Правилни и съобразени с доказателствата по делото са и доводите на въззивния съд, че санкционираното неизпълнение на административно задължение не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28,б. „ а” от ЗАНН, респективно чл. 415в с оглед високата степен на обществена опасност на същото. Констатациите на въззивния съд за определяне размера на наложената санкция при съблюдаване изискванията на чл. 27 от ЗАНН също кореспондират с установените по делото факти, като в тази връзка съдът е изложил подробни аргументи, които се споделят от настоящата инстанция. Неприложим към процесния казус е регламентираният в чл. 415в,ал.1от КТ привилегирован административно наказателен състав,

Ограничена в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, касационната инстанция не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка почл. 218,ал.2 от КТ не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон.

Предвид изложените съображения съдът намира, че не е налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие със закона, следва да бъде оставено в сила.

`123Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 466/ 07.07.2017г., постановено по АНД № 1552/ 2017г. по описа на Старозагорския районен съд .

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.