Р Е Ш Е Н И Е

№418 06.12.2017 год. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на девети ноември през две хиляди и седемнадесета год. в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря Ива Атанасова с участието на прокурора Петко Георгиев като разгледа докладваното от съдия Д. Драгнева КАН дело №372 по описа за 2017 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, образувано по касационна жалба на В.И.Й. против решение №514/21.07.2017г., постановено по АНД №1945/2017г. по описа на РС Стара Загора. С решението е потвърден Електронен фиш серия К №1608544 издаден от ОД на МВР Стара Загора с наложена на касатора глоба в размер на 600.00лв. на основание чл.189 ал.4 вр. с чл.182 ал.2 т.6 от ЗДвП за това, че на 18.05.2017г. в 12.17ч., път І-5, км.222+200 разклон – с. Змейово, община Стара загора, управлява МПС марка Мерцедес Ц180, регистрационен номер ВТ7157ВТ със скорост от 102 км/ч., в посока север-юг, при ограничение от 50км/ч, въведено с пътен знак „В-26”, разположен северно на 150м. Нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство №657, мобилна радарна система TFR1-M и отчетен толеранс от 3-км. Собственик, на когото е регистрирано моторното превозно средство В.И.Й.,***.

За да потвърди наказателното постановление, РС Стара Загора е приел, че нарушението е установено от приложения по делото снимков материал и доказателства за техническа годност на използваното автоматизирано средство, а след извършена служебна проверка е установено, че собственик към момента на установяване на нарушението е В.И.Й.. В тази връзка при спазване на изискванията на чл.189 ал.5 от ЗДвП, АНО е изпратил електронния фиш на собственика на автомобила, а последния не се е възползвал от правото си да да подаде декларация по чл.188 от ЗДвП като вместо това е обжалвал електронния фиш пред съда. При извършената пълна служебна проверка за спазване изискванията на ЗДвП относно налагане на административно наказание с електронен фиш, съдът не е установил нарушения на особения закон като в отговор на всички въведени с въззивната жалба оплаквания е изложил мотиви относно доказаната от писмените удостоверения годност на техническото средство. Отхвърлил е оплакванията за нарушение на ЗАНН основани на ТР №1/26.02.2014г. на ВАС на основание последвалите изменения на ЗДвП, които позволяват издаването на електронен фиш за нарушения, установени с мобилна радарна система. Предвид размера на превишената скорост и имотното състояние на наказаното лице е направен извод и за съответен на тежестта на нарушението размер на наложеното административно наказание глоба от 600лв.

С касационната жалба се твърди, че решението е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като съдебното заседание е проведено, въпреки несвоевременното призоваване на жалбоподателя и без да бъдат събрани поисканите доказателства. В бланкетното решение не са обсъдени всички изложени доводи за липса на годност на техническото средство – да е одобрено по съответния ред, да е технически изправно към датата на нарушението, за поставяне на камерата на посоченото във фиша място, за яснота относно лицето, което е обработвало данните, за неговата компетентност, за изпълнение на задължението за обозначаване на мястото на проверката с предупредителни знаци, както и за наличието на знак В-26 на посоченото във фиша място, като за това обстоятелство е поискано събирането на доказателства от АПИ. Съдът не се е произнесъл по доказателствените искания, нито е дал отговор на посочените въпроси. Поддържа се доводи, че ТР №1/2014г на ВАС на РБ е приложимо и е следвало да бъде съставен АУАН, а не да се издава електронен фиш. Касатора се позовава на § т.65 от ЗДвП, според която разпоредба мобилни са онези уреди за контрол, работещи самостоятелни, които са прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Самата дефинитивна норма предполага присъствие на контролен орган и следователно е изключен специалния ред на ЗДвП. В касационната жалба са цитирани решения на Административен съд Кърджали и Велико Търново в подкрепа на тезата за приложение на общия ред по ЗАНН в случаите на установяване на нарушения на ЗДвП, чрез мобилно техническо автоматизирано средство.

От съда се иска да бъде отменено Решение № 514/21.07.2017г., постановено по АНД №1945/17г. по описа на РС Стара Загора и вместо него да се постанови друго за отмяна на Електронен фиш серия К №1608544.

Ответника ОД на МВР Стара Загора не изпраща представител и не представя писмен отговор.

Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага на съда да потвърди обжалваното решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН и от надлежна страна, за която съдебното решение се явява неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. При потвърждаване на наказателното постановление не е допуснато неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което не са налице и касационни основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК.

Съгласно чл.84 от ЗАНН, доколкото в закона няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, се прилагат разпоредбите на НПК, а последните не съдържат изискване за своевременно призоваване на страните по дела от наказателен, съответно административно наказателен характер. Седмодневния срок за призоваване преди датата на съдебното заседание не е правило, приложимо в производството пред въззивния съд, развило се по реда на чл.64 от ЗАНН. Следващото оплакване, относимо към касационното основание – съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до ограничаване правата на някоя от страните, също е неоснователно, тъй като за всички факти, оспорени с въззивната жалба са приети доказателства по делото, като не е било необходимо да се изискват документи от АПИ за организацията на движението в този пътен участък. Приложимия нормативен акт е Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, при спазване на чиито изисквания е установено и конкретното нарушение. Съгласно чл.3 от Наредбата за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове, чрез използване на автоматизирана информационна система. За осъществяване на контрола се използват АТСС, одобрени по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминали първоначална или последваща проверка от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. За изпълнение на тези изисквания са представени доказателства по делото, а именно удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835 съ срок на валидност до 24.02.2010г. касателно мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M. Приобщени са протоколи №№11-48-16 от 05.04.2016г. и №11-48-17 от 05.04.17г. за извършени проверки от лаборатория за проверка на радарни скоростомери, на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M, модел №4835 и рег. №657, според които тази система съответства на всички технически изисквания, както и Заповед №8121з-748/24.06.2015г. на министъра на вътрешните работи за определяне на длъжностните лица от МВР, които да осъществяват контрола дейност по ЗДвП като в т.1.3 на същата заповед са изброени длъжностите и териториалните структурни звена в ОД на МВР, които са компетентни за обслужваната територия и сред тях лицето, изготвило протокола за използване на автоматизираното техническо средство. Този протокол има значението на официален свидетелстващ документ с обвързваща материална доказателствена сила относно извършените от контролните органи действия и служи за доказване спазването на правилата за установяване на нарушения, посредством АТСС, включително съществуването на пътен знак за ограничение на скоростта В 26, разстоянието от пътния знак с въведено ограничение до АТСС в метри – в случая 300, за мястото на контрол- път І-5 кв.222+200, разклон с. Змейово, община Стара Загора, поставянето на пътен знак Е 24, предупреждащ за осъществяван видеоконтрол, режима на измерване – Стационарен, посока за действие – приближаващи автомобили. Режима на измерване има значение за допустимостта да се наложи наказание, посредством електронен фиш по аргумент от чл. 11 ал.2 изречение последно от Наредбата. Съгласно чл.11 ал.1 от същия подзаконов нормативен акт, за измерване на скоростта от мобилно АТСС се използват служебни автомобили или мотоциклети, движещи се в пътнотранспортния поток или работещи на място за контрол. В случаите на осъществяване на контрол с мобилно АТСС във време на движение нарушителите се спират на място и се предприемат действия за реализиране на административно наказателната отговорност за извършеното нарушение. За нарушения, установени с мобилни АТСС във време на движение, електронни фишове не се издават / чл.11 ал.2 от Наредбата/. Тази норма дава отговор на въпроса на касатора относно приложимия ред за налагане на административно наказание, в случаите на установено нарушение на ЗДвП посредством мобилно АТСС, а именно само ако същото се използва по време на движение и на полицейския автомобил, но не и когато е поставено на място за контрол, какъвто е процесния казус. Подзаконовия нормативен акт не противоречи на определението за мобилно АТСС, тъй като в цитираната по-горе норма на §6 т.65 от ДР на ЗДвП изрично е вписано, че присъстващия контролен орган слага началото и края на работния процес, но не използва техническо средство, за да установи, чрез личните възприятия скоростта на движение, както и самият той да възприема номера на автомобила, посоката, мястото и часа му на движение. Всички релевантни за състава на нарушението факти се записват от АТСС, до което дори и да присъства контролен орган, то същият не възприема извършването на нарушението, а контролира началото и края на работния процес и е длъжен да обозначи мястото на контрол, както и да впише съществуването на ограничителен знак. В случая тези изисквания са изпълнени, съгласно удостовереното от протокола за извършена проверка за спазване на ЗДвП на инкриминираните дата, място и час, поради което всички доводи за несъбиране на доказателства за техническата годност, изправност, за съществуване на ограничителен, предупредителен знак, за липса на основание да се прилага разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП са изцяло неоснователни. Изготвена е и снимка на предупредителния знак с дата и час, така като изисква Наредбата и при тези доказателства за спазване на реда и условията за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата, не може да се приеме довода за необоснованост на съдебното решение и постановяването му в противоречие на материалния закон. Нормата на чл.189 ал.4 от ЗДвП не прави разлика между стационарни и мобилни автоматизирани технически средства, за да се приеме за основателно твърдението, че приложим е реда за ангажиране на административната отговорност, установен от ЗАНН, когато нарушението на ЗДвП е установено с веществени доказателствени средства, изготвени от мобилно АТСС. Няма такова законово ограничение и същото не може да се извлече по тълкувателен път от определението за мобилно АТСС, което се различава от стационарното единствено по това, че контролен орган слага началото и края на работния процес и присъства по време, в което АТСС установява нарушението – цитираната от касатора норма не сочи на друг извод. Изрично е казано, че мобилните АТСС, установяват нарушението в присъствие на контролен орган т.е. нарушението не се установява от човека, а от автоматизираното средство, което условие е поставено и в чл.189 ал.4 от ЗДвП – за нарушения, установени и заснети с АТСС.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221 ал.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №514/21.07.2017 год., постановено по АНД 1945/2017 год. по описа на Старозагорския районен съд.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.