Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

396                                       27.11.2017 год.                        гр. Стара Загора

 

 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Старозагорският административен съд, в публично заседание                          на двадесет и шести октомври през две хиляди и седемнадесета год. в състав:

                                                                                                                                                                                                                                   

 

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

                                                                                        Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

                                                                  МИХАИЛ РУСЕВ

 

при секретаря Стефка Христова и с участието на прокурора Петко Георгиев като разгледа докладваното от  съдия М. Русев КАН дело №377 по описа за 2017 год., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. 

Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция по безопасност по храните – Стара Загора, представлявана от Директора д-р Дамян Миков, чрез пълномощника си адв. З.Д. против решение №505 от 19.07.2017 год., постановено по АНД №1157/2017 год. по описа на Старозагорски районен съд, с което е отменено наказателно  постановление №38 от 21.03.2017 год. на Директора на ОБДХ Стара Загора, с което на Д.П.С. *** е наложено административно наказание глоба в размер на 500.00 /двеста/ лева на основание чл.417, ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/ за нарушение на разпоредбата на чл.132, ал.1, т.19 от същия закон.

В касационната жалбата са изложени доводи за неправилност на решението, като постановено при съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон – касационни основания по смисъла на  чл. 348, ал.1, т.1 и 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Счита, че е неправилен извода на районният съд, че са налице две административни нарушения, посочени в оспореното наказателно постановление. Нарушението е безспорно установено, и не касае идентификация на животните, а липсата на такава, макар и реда за идентификация да е различен за посочените в наказателното постановление животни. Според касационният жалбоподател, в отмененото наказателно постановление е допусната техническа грешка в изписването на размера на наложената санкция, но по този начин не е засегнато правото на защита на наказаното лице. Тази техническа грешка не води до опорочаване на наказателното постановление, тъй като не е налице неяснота по отношение на това, за какво деяние е ангажирана административнонаказателната отговорност на Д.С.. Изрично е посочено и че нарушението е извършено за първи път, което обуславя и санкцията в минимален размер. Въз основа на изложените съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде потвърдено наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба, редовно призован, не изразява становище относно подадената касационна жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните, намира за установено следното:

       Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

     С Решение №505 от 19.07.2017 год., постановено по АНД №1157/2017 год. по описа на Старозагорски районен съд е отменено наказателно  постановление №38 от 21.03.2017 год. на Директора на ОДБХ Стара Загора, с което на Д.П.С. е наложено административно наказание  глоба в размер на 500.00 /двеста/ лева на основание чл.417, ал.1 от ЗВМД за нарушение на разпоредбата на чл.132, ал.1, т.19 от същия закон. С наказателното постановление, издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №06-ЗЖ от 14.02.2017 год. е наложено процесното административно наказание. Съгласно изложеното в обстоятелствената част на наказателното постановление административното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 16.12.2016 год. , при извършена проверка по Заповед №7228-РД/06.12.2016 год. на Директора на ОБДХ гр. Стара Загора в животновъден обект рег.№6057-0040, намиращ се в с. Братя Кунчеви, общ. Стара Загора, собственост на Д.П.С., е установено, същият отглежда три броя едри преживни животни – телета и 13 /тринадесет/ броя коне, които нямат идентификацията по чл.51 (нямат идентификатори), с което е нарушил изискванията, посочени в чл.132, ал.1, т.19 от ЗВМД, „собствениците на селскостопански животни в…. не допускат в обекта животни, които не са идентифицирани”.

          При извършената цялостна служебна проверка на законосъобразността на посоченото по-горе наказателно постановление, Старозагорски районен съд е  приел че същото не отговаря на законовите изисквания. Приел е, че реда за идентификация на посочените животни е различен, поради което са налице две административни нарушения. Едрите преживни животни, каквито са телетата подлежат на регистрация, съгласно предвиденият ред в разпоредбата на чл.51, ал.6 от ЗВМД, а конете, които са еднокопитни животни, се регистрират по реда предвиден в чл.51, ал.8. Касае се за нарушение на чл.18 от ЗАНН. Като съществено процесуално нарушение е приел, че е налице противоречие между цифровото и словесното описание на наложената глоба, което води до невъзможност да се установи волята на наказващият орган. В заключение и приел, че при налагането на административното наказание са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което и е постановил решение за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Решението на районния съд е правилно и законосъобразно и постановено в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и при липса на допуснати съществени процесуални нарушения.

Основателно е касационното оплакване, че неправилно е прието от районният съд, че са налице извършени две административни нарушения. Действително са налице две групи животни, установени при проверката на обекта – телета и коне, които са съответно едри преживни животни и еднокопитни такива. Реда за идентификация на тези групи животни е различен, указан в разпоредбите на чл.51, ал.6 и ал.8 от ЗВМД. Вменената като нарушена разпоредба на чл.132, ал.1, т.19 от ЗВМД, предвижда собствениците, съответно ползвателите на животновъдни обекти да не допускат в обекта животни, които не са идентифицирани по чл.51, на които не са изпълнени мерките по програмата за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните и зоонози или които са с различен здравен статус. Изпълнителното деяние, на вмененото във вина на Д.С. се изразява в допускането на животни в собственият му животновъден обект, които не са идентифицирани по реда на чл.51 от закона. Самият законодател не предвижда различна забрана в зависимост от групата животни, а една забрана за всички подлежащи на регистрация животни, независимо от реда за идентификация. В противоречие с материалния закон е извода за наличието на две административни нарушения. Касае се за едно административно нарушение, изразяващо се в допускането за отглеждане в обекта трита броя телета и тринадесет броя коне, които не са идентифицирани по реда на чл.51 от ЗВМД.

Неоснователно е касационното оплакване, че допусната техническа грешка при изписването на размера на наложеното наказание, не представлява съществено процесуално нарушение. Настоящият съдебен състав напълно споделя мотивите на въззивният съд за съществения характер на допусната техническа грешка. В производството пред районният съд се извършва проверка на строго формалното производство по установяването на административното нарушение и налагането на административното наказание. Наличието на несъответствие между цифровото и словесно описание на размера на наложената глоба, не дава възможност да се установи и точната воля на наказващият орган по отношение на размера на наказанието – дали то да е 500 лв., или двеста лева. При така установеното не може да се извърши съдебен контрол на материалната законосъобразност на размера на наказанието – ако волята на наказващият орган е за 500.00 лв. /съгласно цифровото изписване/, то е налице материална законосъобразност. Ако обаче волята е двеста лева /както е словесното описание/, то ще е налице материална незаконосъобразност и на това основание обжалваното наказателно постановление подлежи на отмяна.

С оглед изложените съображения съдът намира, че  касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение постановено при правилното приложение на материалния закон и при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал.2 , т.1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал.1 от ЗАНН Старозагорският административен съд

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение №505 от 19.07.2017 год., постановено по АНД №1157/2017 год. по описа на Районен съд – Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

                                    

 

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.  

 

                                                   2.