Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                                                                                                                                                                                                      Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                                                                                                                                                                      

          № 411       27.11.2017 година   град Стара Загора

             

 

              В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А   

 

 

          Старозагорският административен съд, в публично съдебно  заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

 

                                                  Председател:   БОЙКА ТАБАКОВА

 

                                                 Ч                                                                           Членове:    ИРЕНА ЯНКОВА

                                                                              РАЙНА ТОДОРОВА

 

При секретар Пенка Маринова      

И с участието на прокурор Петя Драганова                                          

като разгледа докладваното от  съдия  Р. Тодорова  КАН дело № 381 по описа  за 2017 год., за да се произнесе съобрази следното:

 

   Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.  

 

   Образувано е по касационна жалба на Е.К.М. ***, подадена чрез пълномощника му адв. П.П. ***, против Решение № 543 от 07.08.2017г., постановено по АНД № 1932/ 2017г. по описа на Старозагорския районен съд.

   В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва направения от въззивния съд извод, че извършването на вменените му административни нарушения е доказано по безспорен и несъмнен начин. Поддържа, че неправилно са кредитирани с доверие показанията на разпитаните в качеството на свидетели лица. Твърди че необосновано съдът е приел, че описаната в наказателното постановление фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото доказателства. Направено е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да са постанови друго, с което да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление № 17-1228-001461 от 26.05.2017г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Стара Загора.

 

Ответникът по касационната жалба – Областна дирекция на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на жалбата.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага съдебното решение, като обосновано, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, да бъде оставено в сила.   

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

         

           Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

 

           Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

 

           Производството пред Старозагорския районен съд се е развило по жалба на Е.К.М. *** против Наказателно постановление № 17-1228-001461 от 26.05.2017г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с  което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № Г805110/ 11.05.2017г., на Е.М. са наложени административни наказания, както следва:  глоба в размер 300лв., на основание чл.177, ал.1, т.2, пр. първо от ЗДвП, за нарушение на чл.150 от ЗДвП и глоба в размер на 2000лв., на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 11.05.2017г. около 17.10ч. в гр. Стара Загора на ул. „Кн. Ал. Батенберг” на вход на подземен паркинг на „Сити Център”, Е.М. управлява л.а рег. № Е3554КХ собственост на „НКС-Авто мечти” ЕООД, като водачът не притежава СУМПС – отнето със ЗППАМ по чл.171, т.4 от ЗДвП и отказва да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410” № 0150. Издаден е и талон за медицинско изследване № 0005176.  

           Старозагорският районен съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление в частта за наложеното на Е.М. административно наказание по чл.174, ал.3 от ЗДвП и го изменил в частта за наложеното на основание чл.177, ал.1, т.2, пр. първо от ЗДвП, за нарушение на чл.150 от ЗДвП административно наказание, като е намалил размера на глобата от 300лв. на 100лв. Въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила и формални изисквания досежно тяхното съдържание, като наказателното постановление съдържа изискуемото се по чл. 57 от ЗАНН описание на нарушенията, обосноваващо в необходимата степен от фактическа и правна страна административнонаказателното обвинение. Въз основа на събраните в хода на съдебното следствие и обсъдени в решението доказателства съдът е направил извод, че по безспорен и несъмнен начин е установена и доказана описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и извършените от санкционираното лице съставомерни от обективна и субективна страна деяния, правилно квалифицирани като административни нарушения съотв. по чл.174, ал.3 от ЗДвП и по чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП.

           По отношение на наложеното на Е.М. административно наказание на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП:

 

      Изцяло се споделя извода на въззивния съд, че административно наказателното обвинение за извършеното от Е.М.  нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, е фактически, правно и доказателствено обосновано. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е приел, че описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и извършването на нарушението по време, начин и място, посочени в АУАН и в НП, се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Сочените от касатора обстоятелства сами по себе си не са основание да не се кредитират и съотв. да не се приемат за достоверни показанията на разпитаните в качеството на свидетели лица респ. не е основание да се направи извод за недоказаност на фактите и обстоятелствата, които те потвърждават. Противно на твърденията на жалбоподателя не е налице противоречие в показанията на свидетелите, което да бъде разглеждано като индиция за неистинност на фактическите обстоятелства по извършването на самото нарушение; да опровергае фактическата обстановка, посочена в обстоятелствената част на АУАН и на издаденото въз основа на него наказателното постановление или да дискредитира показанията на свидетелите относно фактите, включени в предмета на доказване, а именно тези, относими към съставомерността на деянието. С оглед на което съдът приема че фактът, че Е.М. е управлявал л.а рег. № Е3554КХ непосредствено преди извършването на проверката от контролните органи на сектор „Пътна полиция” – Стара Загора и съответно че е имал качеството на водач на МПС по см. на § 6, т.25 от ДР на ЗДвП, се явява доказан по безспорен и несъмнен начин. В случая от една страна всички релевантни за съставомерността на деянието факти, които обуславят административнонаказателната отговорност по чл.174, ал.3 от ЗДвП, се установяват от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства, а от друга - жалбоподателят не е ангажирал надлежни доказателства в подкрепа на изложената защитна теза, нито такива, опровергаващи фактическата обстановка, посочена в обстоятелствената част на наказателното постановление. Ето защо в съответствие и при правилно приложение на  закона Старозагорският районен съд е потвърдил наказателното постановление в частта за наложеното на Е.М. административно наказание по чл.174, ал.3 от ЗДвП.

 

            По отношение на наложеното на Е.М. административно наказание на основание чл.177, ал.1, т.2, пр. първо от ЗДвП:

 

            Основателно е възражението на касатора, че липсва изискуемия се конекситет между повдигнатото административнонаказателно обвинение по реда на чл.36, ал.1 от ЗАНН със съставения АУАН и произнасянето на наказващия орган по него с издаването на наказателното постановление. От съдържанието на Акт за установяване на административно нарушение № Г805110/ 11.05.2017г. е видно, че повдигнатото и предявено на Е.М.  със съставения АУАН административно обвинение е за това, че управлява л.а рег. № Е3554КХ със СУМПС с изтекъл срок на валидност – валидно до 27.12.2012г., в нарушение на чл.150 от ЗДвП. Съответно с издаденото наказателно постановление наложеното на Е.М. административно наказание на основание чл.177, ал.1, т.2, пр. първо от ЗДвП, за нарушение на чл.150 от ЗДвП, от фактическа страна се основава на това, че лицето  управлява л.а рег. № Е3554КХ без да притежава СУМПС – отнето със ЗПАМ по чл.171, т.4 от ЗДвП.  Очевидно е, че е налице несъответствие между фактическото описание на нарушението в съдържанието на АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление. Доколкото АУАН има обвинителна функция и с него се лимитират пределите на административнонаказателното обвинение от фактическа и правна страна, това е съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като в случая с наказателното постановление се изменя повдигнатото с АУАН административно обвинение и е ангажирана отговорността на Е.М. по непредявени му фактически обстоятелства. Управлението на МПС със СУМПС с изтекъл срок на валидност релевира допуснато от водача нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, а управлението на МПС при отнето СУМПС по реда на чл.171, т.4 от ЗДвП – нарушение на чл.150 от ЗДвП. Противоречието между констатациите, съдържащи се в съставения акт за установяване на административно нарушение и в издаденото въз основа на него наказателното постановление, не позволява формиране на еднозначен правен извод по фактите и по приложението на закона и в какво точно се изразява деянието на санкционираното лице, възприето от административнонаказващия орган като съставомерно такова по чл.177, ал.1, т.2, пр. първо от ЗДвП. Съгласно трайната съдебна практика е недопустимо с НП на нарушителя да се предявява ново /от гл. т. на посочените в АУАН фактически констатации и направената им правна квалификация/ административнонаказателно обвинение и съответно да се предявяват нови фактически положения, надхвърлящи констатациите на АУАН. Описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, следва да се съдържат еднозначно в акта за установяването му и в издаденото въз основа на акта наказателно постановление. Правно регламентираните процесуални изисквания, които следва да се спазват при съставянето на АУАН и издаването на НП, създават гаранции за пълноценното участие на нарушителя в административната фаза на процеса и неспазването им несъмнено накърнява правото на защита на лицето, привлечено към административнонаказателна отговорност. Ето защо допуснатото процесуално нарушение представлява съществено такова и е абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление в тази му част, като незаконосъобразно.

 

         Предвид изложените съображения съдът намира, че решението на Старозагорския районен съд в частта му, с която е изменено Наказателно постановление № 17-1228-001461 от 26.05.2017г. в частта за наложеното на Е.М. административно наказание на основание чл.177, ал.1, т.2, пр. първо от ЗДвП, за нарушение на чл.150 от ЗДвП, е постановено при неправилно приложение на закона -  касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК, с оглед на което съдебното решение в тази му част следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго, с което да се отмени наказателното постановление в посочената част. В останалата си част обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

 

           Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо и второ във вр. с чл.222, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

                                   Р     Е     Ш     И :

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 543 от 07.08.2017г., постановено по АНД № 1932/ 2017г. по описа на Старозагорския районен съд, в частта му, с която е изменено Наказателно постановление № 17-1228-001461 от 26.05.2017г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, в частта за наложеното на Е.К.М. административно наказание глоба на основание чл.177, ал.1, т.2, пр. първо от ЗДвП, за нарушение на чл.150 от ЗДвП и вместо него постановява:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 17-1228-001461 от 26.05.2017г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, в частта, с която на Е.К.М. ***, ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер 300лв., на основание чл.177, ал.1, т.2, пр. първо от ЗДвП, за нарушение на чл.150 от ЗДвП.

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 543 от 07.08.2017г., постановено по АНД № 1932/ 2017г. по описа на Старозагорския районен съд, в останалата му част.

 

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

                   

 

 

   

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                

 

                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.     

 

                                                                             2.