Р Е Ш Е Н И Е № 429

гр. Стара Загора, 29.11.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на девети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Ч Членове: ИРЕНА ЯНКОВА

РАЙНА ТОДОРОВА

при секретаря Минка Петкова

и с участието на прокурора Петя Драганова

като разгледа докладваното от съдия Б. ТАБАКОВА к.а.н. дело № 384 по описа за 2017 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на „Водолей 70” ЕООД гр. Стара Загора, представлявано от управителя Емил Ангелов, против Решение № 278 от 10.05.2017 г. по АНД № 839/2017г. на Районен съд Стара Загора, с което е изменено Наказателно постановление /НП/ № 24-001122/23.02.2017 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” Стара Загора, с наложена на касатора имуществена санкция в размер на 5000 лв. за нарушение на чл.143, ал.2 от КТ, като е намален размерът на наложеното наказание глоба на 1500 лв. В жалбата се съдържат с оплаквания за незаконосъобразност на решението като постановено в нарушение на приложимия материален закон - отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Според касатора АУАН е съставен извън установените законни срокове по чл. 34, ал. 1 ЗАНН, което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и опорочава издаденото НП. Счита, че след като в даденото предписание е определен срок за отстраняване на конкретно нарушение, неизпълнението на предписанието може да се констатира от деня, следващ изтичането на дадения срок. Според него от посочения срок в процесното предписание до издаване на акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ на 27.01.2017г наказващият орган е бездействал и не може да черпи права от това свое поведение. Твърди, че констатирането на изпълнение на дадено предписание изисква активни действия от страна на проверяващия орган, за което по делото не са представени доказателства. По тези съображения моли за отмяна на НП или алтернативно да бъде приложен съставът за маловажо нарушение на трудовото законодателство по смисъла на чл.415в, ал.1 от КТ.

Ответникът – Дирекция „Инспекция по труда” гр. Стара Загора, редовно призован за съдебно заседание, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Мутафова изразява становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, и предлага решението на районния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 от АПК на оспореното решение, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Стара Загора е НП № 24-001122/23.02.2017 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Стара Загора въз основа на АУАН № 24-001122/27.01.2017 г., с което на „Водолей 70” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул.„Евлоги Георгиев” № 63, ет.2, ап. 8, ЕИК 200197560, е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 5000 лв. на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.415, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/ за нарушение по чл. 415, ал.1 от КТ. Като административно нарушение са преценени следните обстоятелства: при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на 27.01.2017 г. по документи в ДИТ Стара Загора е установено, че през месец декември 2016 г. в магазин за дрехи втора употреба в гр. Стара Загора, ул. „Ген. Гурко” № 86, стопанисван от „Водолей 70” ЕООД Стара Загора, продавач-консултантът Гергана Иванова е работила на 06.12.2016 г., 07.12.2016 г., 11.12.2016 г.; 12.12.2016 г.;13.12.2016 г., 14.12.2016 г., 20.12.2016 г., 21.12.2016 г.; 27.12.2016 г. и 29.12.2016 г. по 10 часа дневно вместо 8 часа, договорени с трудов договор и регламентирани в Правилника за вътрешния трудов ред на работодателя „Водолей-70” ЕООД, В НП е посочено, че с така създадената организация за работа работодателят не е изпълнил предписание № 3 от Протокол за извършена проверка № ПР01609158/08.03.2016 г. и 14.03.2016 г., влязъл в законна сила на 29.03.2016 г., а именно: работодателят „Водолей-70” ЕООД да не допуска полагане на извънреден труд от продавач-консултантите съгласно чл. 143, ал. 2 от Кодекса на труда.

За да потвърди обжалваното НП, Районен съд Стара Загора приема, че е формално и материално законосъобразно. Счита, че в хода на съдебното производство административното обвинение е доказано по несъмнен начин от обективна и субективна страна. Съдът отхвърля като неоснователни исканията на жалбоподателя за прилагане на състава на чл. 415в, ал. 1 от Кодекса на труда, като се обосновава, че изплащането на положения извънреден труд на служителя Иванова от страна на санкционираното дружество веднага след извършената му проверка няма как да отстрани конкретното нарушение с оглед неговото естество. По отношение размера на наложената санкция съдът е приел, че липсва обосновка от наказващия орган за налагане на санкция в размер над предвидения минимален, поради което намалява размера на 1500 лв.

Съдебният акт е постановен при правилно приложения на закона.

Административнонаказателната отговорност на „Водолей 70” ЕООД гр.Стара Загора е анжажирана за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ, която предвижда за неизпълнение на задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, да се налага наказание имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв.

С оглед така очертаната нормативна уредба правилно е прието, че при описание на нарушението не е допусната неяснота във фактическото и юридическото формулиране на обвинението. Касационният състав напълно споделя извода на районния съд, че при реализиране на административно наказателната отговорност на дружеството не са допуснати съществени процесуални нарушения. Спазен е срокът по чл.34 от ЗАНН за съставяне на АУАН. Даденото предписание за недопускане полагане на извънреден труд с Протокол № ПР1609158/ 08.03.2016г е с преустановителен и превантивен характер. Посоченият в него срок за изпълнение не може да се счита за дата на извършване на вмененото с процесното НП нарушение „неизпълнение на задължително предписание на контролен орган”, тъй като този срок представлява началната дата, от която занапред работодателят е длъжен да съобразява поведението си с указанията на инпекторите по труда. Да се приеме, че работодателят дължи изпълнение на дадено задължително предписание по чл. 404, ал.1, т.1 от КТ единствено и само в определения от контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда” срок за изпълнение, би обезсмислило нормативно предвидения задължителен характер на предписанията и би имало за последица освобождаването от задължението за тяхното изпълнение след изтичане на този срок, което противоречи на смисъла и целта на закона, регламентиращ и дефиниращ задължителните предписания по чл. 404, ал.1, т.1 от КТ по правната им същност и съдържание като вид принудителна административна мярка.

От събраните по делото доказателства еднозначно се установява, че „Водолей 70” ЕООД гр.Стара Загора в качеството си на работодател не е изпълнил предписание № 3 от Протокол за извършена проверка № ПР01609158/08.03.2016 г. и 14.03.2016 г., влязъл в законна сила на 29.03.2016 г., да не допуска полагане на извънреден труд от продавач-консултантите съгласно чл. 143, ал. 2 от Кодекса на труда. Всъщност спор по приетата от наказващия орган фактическа обстановка няма, оспорва се правната квалификация на установените обстоятелства при състоялата се проверка. Несъмнено констатациите на контролния орган, отразени в Протокол за извършена проверка № ПР1703168/ 25.01.2017г, сочат полагане на извънреден труд от служители на касатора през м.декември 2016г, т.е. по време на действие на даденото предписание с предходния влязъл в сила Протокол за извършена проверка № ПР01609158/08.03.2016 г. Именно за неизпълнение на това предписание е ангажирана отговорността на работодателя по чл.415, ал.1 от КТ.

Следователно по съществото на спора Старозагорският районен съд обосновано е приел, че административнонаказващият орган правилно е приложил материалния закон при определяне съставомерността на деянието и неговата правна квалификация като административно нарушение. Напълно се споделят мотивите на съда за намаляване размера на наложеното наказание от 5 000лв на 1 500лв поради липса на обосновка от наказващия орган за определянето му около средния размер на предвиденото в закона.

Неоснователно е оплакването, че за деянието не е приложена разпоредбата на чл.415в от КТ, според която за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв. Изтъкнатите от касатора факти не обуславят маловажност на нарушението по смисъла на цитираната законова разпоредба. Правилно е изтъкнато в обжалваното решение, че естеството на извършеното нарушение не позволява фактическото му отстраняване и произтеклите за служителите вредни последици от полагане на извънреден труд не е възможно да бъдат заличени със заплащане на възнаграждение. Налице са и други обстоятелства, съставляващи пречки за прилагане на привилегирования състав на чл.415в от КТ, а именно продължителността на констатираното нарушение, извършено по отношение на повече от едно лице.

Като е взел предвид всичко това и е достигнал до правни изводи за законосъобразност на НП №24-000856/ 27.05.2016 год., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Стара Загора, съставът на Районен съд Стара Загора е приложил правилно материалния закон по отношение на описаното нарушение и следващото се за него наказание, поради което не са налице твърдяното в касационната жалба основание за отмяна на съдебния акт.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 278 от 10.05.2017 г., постановено по АНД № 839/2017 г. по описа на Районен съд Стара Загора.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.