Р Е
Ш Е Н
И Е
№404
21.11.2017г. гр. Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично заседание на дванадесет и шести октомври през две хиляди и седемнадесета година
в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: РАЙНА ТОДОРОВА
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при
секретаря: Ива Атанасова
и с
участието на прокурора: Константин Тачев
като
разгледа докладваното от съдия Манолов КАН дело № 387 по описа за 2017г., за
да се произнесе съобрази следното:
Производството
е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от
ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на адвокат Роман Желев от АК Стара Загора,
пълномощник на S.T.,
против Решение №348/11.08.2017г. по а.н.д №792/2017г. по описа на Районен съд –
Казанлък, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) №17-0284-001598
от 21.06.2017г. на Началник група към ОД на МВР – Стара Загора, РУ Казанлък. В
жалбата не са посочени касационни основания, но по същество се развиват доводи
за постановяване на решението при неправилно приложение на материалния закон –
касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Заявява се, че съдът не е обсъдил
достатъчно задълбочено направените възражения по отношение на обстоятелството,
че санкционираното лице не владее български език. Твърди се, че няма данни това
лице да е упълномощило защитник по време на процедурата по връчване на АУАН и
НП, поради което писменият превод е бил задължителен съгласно разпоредбата на
чл.55, ал.3 от НПК. Излагат се доводи, че липсата на устен и писмен превод е
довела до ограничаване правото на защита на санкционираното лице да узнае
обстоятелствата по административнонаказателното обвинение. Обосновава се, че
същият е проверяван в присъствието на две лица, които според актосъставителя са
знаели турски език, но за същите не са посочени никакви данни в АУАН и НП,
както и доказателства за нивото на владеене на турски език. Моли се съда да
отмени изцяло оспорваното решение, като незаконосъобразно и постановено при неправилно
приложение на материалния закон.
Ответникът
по касация Районно управление Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора, редовно и
своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и
не взема становище по основателността на жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, поради
което предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Касационният
състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените
основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка на същото за
наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество жалбата се явява неоснователна.
Производството
пред Районен съд – Казанлък се е развило по жалба на адвокат
Роман Желев от АК Стара Загора, пълномощник на S.T., против НП
№17-0284-001598/21.06.2017г. на Началник група към ОД на МВР – Стара Загора, РУ Казанлък, с което въз основа на АУАН №1598 от 21.01.2017г.
на S.T. – роден
в Република Турция, са наложени административни
наказания „глоба“ в размер на 20 лева на основание чл.185 от ЗДвП и „глоба“ в
размер на 200 лева на основание чл.179, ал.2, пр.1-во то ЗДвП.
От
фактическа страна административното обвинение се основава на това, че на 21.01.2017г.
в 02:10 часа в Община Гурково на път втори клас №II-55 км.43 с.Пчелиново, в посока север – юг, S.T. управлява влекач Мерцедес Actros 1844LS с рег.№31DF683 с прикачено ремарке Fruehauf с рег.№31DF684, като при движение с
несъобразена скорост с пътните условия (заснежена пътна настилка) и ограничена
видимост на десен завой губи контрол над МПС, което се усуква и излиза извън
платното в дясно и се ударя в крайпътна канавка. Настъпва ПТП с материални щети.
С първото от деянията се сочи за нарушена разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП,
а с второто – разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
С обжалваното съдебното
решение Районен съд – Казанлък е потвърдил посоченото НП като е приел, че фактическите
констатации на наказващия орган за всяко от нарушенията кореспондират със
събраните по делото доказателства и законосъобразно и правилно е прието, че с
изгубване на управлението и движението му с несъобразена с пътните условия
скорост (заснежена пътна настилка и ограничена видимост) санкционираното лице е
извършило нарушения по чл.20, ал.1 и чл.20, ал.2 от ЗДвП. Посочено е, че след
извършена служебна проверка от съда е установено, че АУАН и НП отговарят на
формалните изисквания на ЗАНН. Обосновано е, че при съставяне на АУАН не е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до
ограничаване на правата на санкционираното лице, относно липсата на изричен акт
за назначаване на преводач на нарушителя. Изложени са съображения, че са
събрани доказателства, че санкционираното лице е запознато със съдържанието на
АУАН на турски език от три лица – едно от ромски произход, другото работещо в „Пътна
полиция“ и от актосъставителя чрез „гугъл – преводач“, като обстоятелството, че
липсва изричен формален акт за назначаване на първия от тях като преводач не
води до опорочаване на процедурата по съставяне на АУАН.
Решението
на Районен съд Казанлък е правилно.
Настоящият касационен състав
напълно споделя изводите на районния съд за доказаност на описаните в НП
нарушения и извършването им от нарушителя. Споделят се и съображенията на
въззивния съд, че нарушителят е бил запознат със съдържанието на
АУАН на турски език от лица, които са владеели този език, като това
обстоятелство е установено от показанията на разпитания по делото
актосъставител. По силата на ограничителното препращане, съдържащо се в
разпоредбата на чл.84 от ЗАНН към чл.21, ал.2, изр.2 от НПК, по отношение на
нарушител, които не владее български език следва да бъде назначен преводач от и
на родния му език, а ако това е невъзможно – от и на език, който владее писмено
и говоримо. Същевременно съгласно чл.1, ал.3 от Директива 2010/64/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 година относно правото на устен и
писмен превод в наказателното производство, когато законодателството на държава
– членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от страна на орган,
различен от съд с компетентност по наказателно – правни въпроси, и когато
такава санкция може да бъде обжалвана пред такъв съд, Директивата се прилага
единствено за производството по обжалване пред този съд, като не предвижда
осъществяване на превод в административнонаказателното или в друго сходно
предхождащо производство. Директива 2010/64/ЕС не съдържа легална дефиниция на
понятието „леки нарушения”, но в т.16 от Преамбюла е посочено, че „такъв е
случаят например за пътнотранспортни нарушения, извършени в широк мащаб и които
могат да бъдат установени след пътнотранспортна проверка. В подобни случаи не
може да се изисква компетентния орган да гарантира всички права съгласно
настоящата директива”, в т.ч. и осигуряване на нарочен преводач за всяко
проверявано лице.
С оглед на изложеното Административен съд Стара Загора намира, че в
настоящия случай липсата на назначен преводач не води до нарушаване на правата
на водача до степен, даваща абсолютно основание за отмяна на санкционния акт.
Освен това по делото е установено, че санкционираното лице е било запознато в
достатъчна степен със съдържанието на съставения му АУАН на турски език. Поради
това изложените в касационната жалба доводи за ограничаване на правото на
защита на санкционираното лице, поради липсата на устен или писмен превод се
явяват неоснователни.
С оглед изложените съображения съдът намира, че не е налице твърдяното
касационно основание на чл.348, ал.1, т.1 от НПК, поради което обжалваното
решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон
и при спазване на съдопроизводствените правил, следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на
основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен
съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 348/11.08.2017г.,
постановено по АНД №792/2017г. по описа на Районен съд Казанлък.
Решението не подлежи
на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.