Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

404                                      21.11.2017г.                        гр. Стара Загора

 

 

 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Старозагорският административен съд, в публично заседание на дванадесет и шести октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                      Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

                                                         Членове:     РАЙНА ТОДОРОВА

                                                                             СТИЛИЯН МАНОЛОВ

 

при секретаря: Ива Атанасова

и с участието на прокурора: Константин Тачев      

като разгледа докладваното от  съдия  Манолов КАН дело № 387 по описа за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.

 

Образувано е по касационна жалба на адвокат Роман Желев от АК Стара Загора, пълномощник на S.T., против Решение №348/11.08.2017г. по а.н.д №792/2017г. по описа на Районен съд – Казанлък, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) №17-0284-001598 от 21.06.2017г. на Началник група към ОД на МВР – Стара Загора, РУ Казанлък. В жалбата не са посочени касационни основания, но по същество се развиват доводи за постановяване на решението при неправилно приложение на материалния закон – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Заявява се, че съдът не е обсъдил достатъчно задълбочено направените възражения по отношение на обстоятелството, че санкционираното лице не владее български език. Твърди се, че няма данни това лице да е упълномощило защитник по време на процедурата по връчване на АУАН и НП, поради което писменият превод е бил задължителен съгласно разпоредбата на чл.55, ал.3 от НПК. Излагат се доводи, че липсата на устен и писмен превод е довела до ограничаване правото на защита на санкционираното лице да узнае обстоятелствата по административнонаказателното обвинение. Обосновава се, че същият е проверяван в присъствието на две лица, които според актосъставителя са знаели турски език, но за същите не са посочени никакви данни в АУАН и НП, както и доказателства за нивото на владеене на турски език. Моли се съда да отмени изцяло оспорваното решение, като незаконосъобразно и постановено при неправилно приложение на материалния закон. 

 

Ответникът по касация Районно управление Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на жалбата.

 

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.

 

Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното  решение и след служебна проверка на същото за наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:

 

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима.

 

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

 

Производството пред Районен съд – Казанлък се е развило по жалба на адвокат Роман Желев от АК Стара Загора, пълномощник на S.T., против НП №17-0284-001598/21.06.2017г. на Началник група към ОД на МВР – Стара Загора, РУ Казанлък, с което въз основа на АУАН №1598 от 21.01.2017г. на S.T. – роден в Република Турция, са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 20 лева на основание чл.185 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 200 лева на основание чл.179, ал.2, пр.1-во то ЗДвП.

 

От фактическа страна административното обвинение се основава на това, че на 21.01.2017г. в 02:10 часа в Община Гурково на път втори клас №II-55 км.43 с.Пчелиново, в посока север – юг, S.T. управлява влекач Мерцедес Actros 1844LS с рег.№31DF683 с прикачено ремарке Fruehauf с рег.№31DF684, като при движение с несъобразена скорост с пътните условия (заснежена пътна настилка) и ограничена видимост на десен завой губи контрол над МПС, което се усуква и излиза извън платното в дясно и се ударя в крайпътна канавка. Настъпва ПТП с материални щети. С първото от деянията се сочи за нарушена разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП, а с второто – разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП.

 

С обжалваното съдебното решение Районен съд – Казанлък е потвърдил посоченото НП като е приел, че фактическите констатации на наказващия орган за всяко от нарушенията кореспондират със събраните по делото доказателства и законосъобразно и правилно е прието, че с изгубване на управлението и движението му с несъобразена с пътните условия скорост (заснежена пътна настилка и ограничена видимост) санкционираното лице е извършило нарушения по чл.20, ал.1 и чл.20, ал.2 от ЗДвП. Посочено е, че след извършена служебна проверка от съда е установено, че АУАН и НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН. Обосновано е, че при съставяне на АУАН не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на правата на санкционираното лице, относно липсата на изричен акт за назначаване на преводач на нарушителя. Изложени са съображения, че са събрани доказателства, че санкционираното лице е запознато със съдържанието на АУАН на турски език от три лица – едно от ромски произход, другото работещо в „Пътна полиция“ и от актосъставителя чрез „гугъл – преводач“, като обстоятелството, че липсва изричен формален акт за назначаване на първия от тях като преводач не води до опорочаване на процедурата по съставяне на АУАН.

 

Решението на Районен съд Казанлък е правилно.

 

Настоящият касационен състав напълно споделя изводите на районния съд за доказаност на описаните в НП нарушения и извършването им от нарушителя. Споделят се и съображенията на въззивния съд, че нарушителят е бил запознат със съдържанието на АУАН на турски език от лица, които са владеели този език, като това обстоятелство е установено от показанията на разпитания по делото актосъставител. По силата на ограничителното препращане, съдържащо се в разпоредбата на чл.84 от ЗАНН към чл.21, ал.2, изр.2 от НПК, по отношение на нарушител, които не владее български език следва да бъде назначен преводач от и на родния му език, а ако това е невъзможно – от и на език, който владее писмено и говоримо. Същевременно съгласно чл.1, ал.3 от Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 година относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство, когато законодателството на държава – членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от страна на орган, различен от съд с компетентност по наказателно – правни въпроси, и когато такава санкция може да бъде обжалвана пред такъв съд, Директивата се прилага единствено за производството по обжалване пред този съд, като не предвижда осъществяване на превод в административнонаказателното или в друго сходно предхождащо производство. Директива 2010/64/ЕС не съдържа легална дефиниция на понятието „леки нарушения”, но в т.16 от Преамбюла е посочено, че „такъв е случаят например за пътнотранспортни нарушения, извършени в широк мащаб и които могат да бъдат установени след пътнотранспортна проверка. В подобни случаи не може да се изисква компетентния орган да гарантира всички права съгласно настоящата директива”, в т.ч. и осигуряване на нарочен преводач за всяко проверявано лице.

 

С оглед на изложеното Административен съд Стара Загора намира, че в настоящия случай липсата на назначен преводач не води до нарушаване на правата на водача до степен, даваща абсолютно основание за отмяна на санкционния акт. Освен това по делото е установено, че санкционираното лице е било запознато в достатъчна степен със съдържанието на съставения му АУАН на турски език. Поради това изложените в касационната жалба доводи за ограничаване на правото на защита на санкционираното лице, поради липсата на устен или писмен превод се явяват неоснователни.

 

С оглед изложените съображения съдът намира, че не е налице твърдяното касационно основание на чл.348, ал.1, т.1 от НПК, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правил, следва да бъде оставено в сила.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

  

Р     Е     Ш     И     :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 348/11.08.2017г., постановено по АНД №792/2017г. по описа на Районен съд Казанлък.

 

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

 

 

 

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                     

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

                                                                                           2.