№422 06.12.2017 год. гр. Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично заседание на девети ноември
през две хиляди и седемнадесета год. в състав:
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Ива Атанасова и с
участието на прокурора Петко Георгиев като разгледа докладваното от съдия М. Русев КАН дело №392 по описа за 2017
год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК
във връзка с чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на бригаден генерал Борислав
Сертов – Директор на служба „Военна полиция“ – гр. София, чрез пълномощника си
майор Йордан Маринов против Решение №330 от 24.07.2017 год. по АНД №585/2017 год.
по описа на Районен
съд Казанлък, с което е отменено Наказателно постановление №А001261 от 25.04.2017
год., издадено от заместник-директор на служба „Военна полиция“ гр. София.
С жалбата се претендира отмяна на оспореното решение поради противоречието му с
материалния и процесуалния закон – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и
т.2 от НПК. Сочи санкционният акт изцяло покрива изискванията на чл.57 от ЗАНН,
включително и ал.1, т.5 от него, като в него са включени описание на нарушението, датата и
мястото на извършването му, обстоятелствата, при които се извършено, както и
доказателствата, които го потвърждават. Твърди се, че в наказателното
постановление изрично е посочено, че е нарушен чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, вр.
чл.10, ал.1, т.9, б.„г“ от ППЗДвП и в тази връзка се сочи за невярна
констатацията на съда, че административнонаказващият орган (АНО) е трябвало да
вмени като нарушение друга разпоредба от ППЗДвП, а именно разпоредбата на
чл.10, ал.1, т.9, б. „б“. Обосновава се, че в нормативната уредба няма
задължение административнонаказващият орган да посочва показанията на
техническото средство, както е приел районният съд. Заявява се, че изискването
на закона от техническата неизправност да е произтекла непосредствена опасност
за движението е налице, тъй като с посоченото превозно средство са се превозвали
боеприпаси.
Ответникът по касация И.В.И., редовно и своевременно
призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема
становище по основателността на жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за
неоснователност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение да бъде
оставено в сила.
Касационният състав
на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените
основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка на същото за
наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановеният срок от
надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.
Производството пред Районен съд – Казанлък се е развило по
жалба на И.В.И. *** против наказателно
постановление №А001261
от 25.04.2017 год., издадено от заместник-директор на служба „Военна полиция“
гр.София, с което въз основа на акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) №001261/24.03.2017 год. на И. е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 50.00 лева на основание чл.180, ал.1, т.1 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
От фактическа
страна административното обвинение се основава на това, че И.В.И. на 24.03.2017
год., около 12:05 часа, като водач на МПС – товарен автомобил с повишена
проходимост „Татра-815“ с рег.№ВА 104 656, собственост на Министерство на отбраната, при движение по
второкласен път II-55 км 59 с посока гр.Гурково към първокласен път I-6 и срещу бензиностанция „Петрол“
е спрян за проверка от патрул на РСВП – Пловдив, при която е установена следната
техническа неизправност на МПС: износени гуми на втори, трети и четвърти мост
от дясната страна на автомобила по посока на движението, измерени с техническо
средство №А 00029. С посоченото деяние се сочи за нарушена разпоредбата на чл.139,
ал.1, т.1 от ЗДвП, вр. чл.10, ал.1, т.9, б. „г“ от ППЗДвП.
С обжалваното съдебно решение, Районен съд Казанлък е отменил
посоченото наказателното постановление. Прието е, че посочената в наказателното
постановление фактическа обстановка изцяло е потвърдена от приложените по
делото доказателства, като безспорно техническа неизправност на ППС е налице.
Според съда обаче разкъсванията на гумите представлява техническа неизправност
по смисъла на чл.10, ал.1, т.9, б. „б“ от ППЗДвП, а административнонаказващият
орган не е вменил като нарушение тази разпоредба, а разпоредбата на чл.10, ал.1,
т.9, б. „г“ от ППЗДвП, която определя като техническа неизправност дълбочина на
протекторния рисунък на гумите на автомобилите по-малка от 1,6 мм. Посочено е,
че по отношение на установената неизправност административно-наказващият орган не
е посочил в наказателното постановление показанието на техническото средство,
за разлика от АУАН, с което е допуснал нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Обосновано е, че за да е наказуемо деянието, разпоредбата на чл.180, ал.1, т.1
от ЗДвП изисква от техническата неизправност да е произтекла непосредствена
опасност за движението, но такова обстоятелство не е посочено нито в наказателното
постановление, нито в акта за установяване на административно нарушение, с
което отново е допуснато съществено нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, а
установеното от свидетелските показания, че товарния автомобил е превозвал
боеприпаси не може да санира пропуските в санкционния акт.
Решението на Районен съд Казанлък съд е правилно.
Разпоредбата на чл.180, ал.1, т.1 от ЗДвП предвижда
налагане на административно наказание „глоба“ в размер от 20.00 до 150.00 лева
на водач, който управлява технически неизправно пътно превозно средство (ППС),
когато в резултат на нарушението е създадена непосредствена опасност за
движението. Легални дефиниции за технически неизправности на ППС са дадени в
чл.10 от ППЗДвП. Съгласно ал.1, т.9, б. „г“ от този текст ППС е неизправно „по
колелата и гумите“, когато дълбочината на протекторния рисунък на гумите е
по-малка от 1,6 мм. Следователно, за да е съставомерно посоченото деяние с визираните
разпоредби е необходимо водач да управлява ППС с гуми, чиято дълбочина на
протекторния рисунък е по-малка от 1,6 мм и в резултат на това да е създадена
непосредствена опасност за движението.
В разглеждания случай при описание
на нарушението в обстоятелствената част на наказателното постановление не е
посочен съставомерен признак от горепосоченото нарушение, а именно, че в
резултат на него е създадена непосредствена опасност за движението.
Неизпълнението на това изискване представлява нарушение на разпоредбата на
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и води до съществено ограничаване на правото на защита
на наказаното лице. Освен това то прави невъзможно упражняването на съдебен контрол
за законосъобразност и правилност на издаденото наказателно постановление,
доколкото в съдебната фаза на производството следва да бъде установено тъкмо
съответствието на посочените в наказателното постановление факти и
обстоятелства с обективната действителност, както и правилното им подвеждане
под приложимите материално правни разпоредби. Тези факти и обстоятелства следва
да бъдат установени по надлежния ред в съдебното производство. В случая, както
правилно е констатирал районният съд, превозването на боеприпаси с технически
неизправно пътно превозно средство действително може да създаде непосредствена
опасност за движението, но тези данни са установени едва в хода на съдебното
следствие, и не са намерили отражение в обжалваното наказателно постановление.
Настоящият касационен състав споделя изводите на Районен
съд Казанлък за допуснато нарушението на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и досежно
посочването на показанието на техническото средство единствено в акта за
установяване на административното нарушение, но не и в наказателното
постановление. Липсата на идентитет в словесното описание на нарушението в акта
и наказателното постановление е допустима само в регламентираните случаи на
чл.53, ал.2 от ЗАНН, т.е. когато допуснати нарушения при съставянето на акта биха
могли да бъдат отстранени от наказващия орган, но е недопустимо едва в
съдебното производство тези обстоятелства да се установяват и да се твърди
наличието им в конкретния случай. Законодателят не е предвидил такава
възможност – отстраняване на допуснати при издаването на наказателното
постановление грешки и нарушения при съдебния контрол на постановлението.
На последното място, въпреки, че това няма да се отрази на
крайния съдебен акт, настоящия състав следва да отбележи, че намира за
неправилни изводите на районния съд за грешно посочена правна квалификация на
деянието. Нито в акта за установяване на административното нарушение, нито в
издаденото наказателно постановление се съдържат индиции, че контролните органи
са установили разкъсвания на гумите, които да са техническа изправност по смисъла
на чл.10, ал.1, т.9, б. „б“ от ППЗДвП. От описанието на нарушението може да се
направи извод, че е налице дълбочина на протекторния рисунък по-малка от 1,6
мм., което обстоятелство е вписано и в акта. Последното представлява техническа
неизправност по смисъла чл.10, ал.1, т.9, б. „г“ от ППЗДвП и следователно
правилно касатора е квалифицирал нарушението именно по посочения текст. Такива
частични разкъсвания се виждат от приложените снимки, но само по едната гума.
Дори и това да е така и да е налице друго административно нарушение, то същото
не е вменено във вина на ответника по касация и не подлежи на съдебен контрол.
От снимковият материал, приет и като доказателства по делото, е видно, че
гумите са износени, с почти липсващ протекторен рисунък. В контекста на
гореизложеното, неоснователно е наведеното в касационната жалба, че не
съществува задължение за посочването на установените показания на
измервателното устройство. Същото е задължително, за да е възможен съдебния
контрол, като се провери установеното от контролните органи, дали съдържа
всички елементи от фактическия състав на вмененото във вина на ответника по
касация административно нарушение. Ако установената дълбочина на протектурния
рисунък е над 1.6 мм, ще липсва извършено административно нарушение, но ако е
по-малък ще е налице административно нарушение и същото ще подлежи на контрол
за маловажност или не.
Неоснователно е оплакването на
касатора за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при
постановяване на решението, което дори не е конкретизирано в жалбата. При
извършената служебна проверка на съдебното решение не се установиха нарушения
на съдопроизводствените правила, водещи до отмяната на решението и връщането му
за ново разглеждане.
С оглед изложените съображения съдът намира, че не са налице твърдените
касационни основания на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК, поради което обжалваното
решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон
и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.
Водим от тези мотиви и на
основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен
съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №330/24.07.2017 год.
по АНД №585/2017 год. по
описа на Районен съд Казанлък.
Решението не подлежи на обжалване
и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.