Р Е Ш Е Н И Е

№428 11.12.2017г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на девети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: МИХАИЛ РУСЕВ

СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретаря: Ива Атанасова

и с участието на прокурора: Петко Георгиев

като разгледа докладваното от съдия Манолов КАН дело № 393 по описа за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Директор на Регионална дирекция по горите – Стара Загора, против Решение №338 от 01.08.2017г. по а.н.д №559/2017г. по описа на Районен съд – Казанлък, с което е отменено Наказателно постановление (НП) №394 от 29.11.2016г. на Директор на Регионална дирекция по горите – Стара Загора. В жалбата не са посочени касационни основания, но по същество се развиват доводи за постановяване на решението при неправилно приложение на материалия закон – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Твърди се, че неправилен е извода на съда, че след като актосъставителят не е установил от къде са добити дървата, това е мотив за незаконосъобразност на НП, тъй като добивът на дървесина е отделно изпълнително деяние от съхранението им. Сочи, че не са налице неспазване на разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и не е нарушено правото на защита на наказаното лице. Излага доводи, че представените разрешителни за сеч от 08.08.2016г. са валидни до 29.09.2016г., а самото нарушение е незаконно съхранение на дървесина без превозен билет, т.е. същите нямат относимост с предмета на настоящия съдебен спор. Обосновава, че за законното съхранение на дървесина, дървата трябва да са маркирани с КГМ и придружени с превозен билет, издаден по надлежния ред, а не само да са законно добити. Сочи също, че районният съд неправилно е кредитирал показанията на актосъставителя и свидетелите по установеното нарушение, а те са свързани с конкретизиране на цялостната фактическа обстановка. Моли се съда да постанови решение, с което да отмени въззивното решение на Районен съд Казанлък и да постанови друго, с което да потвърди отмененото НП.

Ответникът по касация Д.С.С., чрез процесуалния си представител по делото, излага съображения за правилност и законосъобразност на решението на РС – Казанлък, постановено при пълно изследване на фактическата обстановка, с оглед на което моли съда да отхвърли касационната жалба и да остави в сила въззивното решение. Подробни съображения излага в писмен отговор на касационната жалба. Претендира за разноски по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за назаконосъобразност на постановеното съдебно решение и развилото се производство. Моли съда да отмени решението на РС Казанлък и да постанови друго, с което да потвърди издаденото НП.

Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка на същото за наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

Производството пред Районен съд – Казанлък се е развило по жалба на Д.С.С. ***94/29.11.2016г. на Директор на Регионална дирекция по горите – Стара Загора, с което въз основа на АУАН №394/28.10.2016г. на Д. Ставов С. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600 лева на основание чл.266, ал.1 от Закона за горите (ЗГ).

От фактическа страна административното обвинение се основава на това, че С. съхранява 8 (осем) простр.куб.м. дърва за горене от габър и 4 (четири) простр.куб.м. дърва – от зимен дъб, нарязани на около 1 м дължина, непридружени с превозен билет. Нарушението е извършено на 28.10.2016г. и открито на 28.10.2016г. в 13:00 часа, в местността „Синята река“, на запад от заведение „Синята река“, в землище с.Средногорово, общ.Казанлък. С това деяние е посочена за нарушена разпоредбата на чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ.

С обжалваното съдебното решение Районен съд – Казанлък е отменил посоченото НП. След извършени разпити на свидетели по делото и обсъждане на показанията им е достигнал до извода, че макар да е констатирано съхранение на дървен материал, по никакъв начин не е установено откъде е добит същия и най-вече дали това е осъществено от горския фонд. Прието е, че в акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и НП липсва еднопосочно и безпротиворечиво описание на нарушението, както и посочване на обстоятелството, при което е извършено то. Посочено е, че неспазването на разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН всякога следва да се тълкува като нарушено право на защита на наказаното лице, което нарушение от своя страна представлява съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до отмяна на санкционния акт.

Решението на Районен съд Казанлък е неправилно.

Административнонаказателната отговорност на ответника по касация е ангажирана на основание чл.266, ал.1 от Закона за горите, която разпоредба предвижда, че се наказва с глоба от 50 до 3000 лв. физическо лице, което в нарушение на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му сече, извозва, товари, транспортира, разтоварва, придобива, съхранява, преработва или се разпорежда с дървесина и недървесни горски продукти. Вмененото на санкционираното лице административно нарушение от правна страна се основава на нарушаване на регламентираната в чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ забрана, съгласно която норма се забраняват покупко-продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на дървесина, непридружена с превозен билет.

Настоящият касационен състав намира за безспорно установено по делото, че на посочените в НП дата и място Д.С.С. е съхранявал посочената в санкционния акт дървесина, непридружена с превозен билет. Това се установява както от приложените по делото писмени доказателства, така и от събраните в хода на съдебното производство гласни такива – показанията на Иван Тошев Иванов, Ангел Костадинов Костов и Продан Генев Бюйлеков.

Съгласно разпоредбата на чл.211, ал.1 от ЗГ дървесината се транспортира от временен склад, придружена с превозен билет, като в ал.2 от същия текст са посочени лицата, които издават превозни билети за дървесина, добита от горските територии, а в разпоредбата на ал.4 – лицата, които издават превозни билети за дървесина, добита извън горските територии. Следователно превозен билет следва да бъде издаден както за дървесина, добита от горските територии, така и добитата извън тях. В тази връзка съдът счита за неправилни изводите на районния съд, че е релевантно по делото да бъде установено откъде е добит дървения материал и дали това е осъществено от горския фонд. Съгласно посочените разпоредби превозен билет следва да бъде издаден за дървесина, независимо дали същата е придобита от или извън горския фонд. Поради това се явяват и неоснователни доводите, изложени в писмения отговор на касационната жалба, че след като не е установено, че дървесината е придобита от горския фонд деянието е несъставомерно. В ЗГ е предвидена административнонаказателна отговорност не само за транспортирането на дървесина без превозен билет, но и за съхранението й без такъв, което налага извода, че санкционираното лице е изпълнило състава на вмененото му административно нарушение.

Настоящият състав не споделя и изводите на въззивния съд, че не са спазени разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, с което е нарушено правото на защита на наказаното лице. АУАН и НП съдържат описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, тъй като са посочени фактическото описание на конкретното проявление на деянието в обективната действителност и обстановката, при което то е извършено.

С оглед изложеното Старозагорският административен съд намира, че въззивният съд не е приложил правилно закона и е постановил решение, което следва да бъде отменено.

Касационният съд, осъществявайки служебна проверка за материалноправна законосъобразност на оспореното наказателно постановление, счита, че определеното наказание не съответства на критериите по чл.27, ал.2 и ал.3 от ЗАНН. Наказващият орган не е изложил съображения във връзка с размера на наложената санкция от 600 лв., предвид определените законодателно граници на същата от 50 лв. до 3000 лв. Действително данните относно сравнително големия обем на предмета на нарушението – общо 12 куб.м. съхранявана дървесина, сочат завишена обществена опасност на нарушението. От друга страна по отношение на дееца липсват доказателства и твърдения за предходни административни нарушения, т.е. неговата обществена опасност е ниска, като административнонаказващият орган не е събрал доказателства и за имотното състояние на нарушителя. С оглед изложеното съдът намира, че за съобразяване с изискванията на специалната и генералната превенция следва да бъде определено наказание над минималното предвидено в закона, а именно – „глоба” в размер на 200 лева. В този смисъл следва да се измени наказателното постановление.

Съгласно Тълкувателно решение №2/03.06.2009г. на ОС на колегиите на ВАС по тълкувателно дело №7/2008г. по описа на ВАС, административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела. С оглед на това, искането на процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на направените по делото разноски, следва да бъде оставено без уважение.

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 338/01.08.2017г., постановено по а.н.д.№ 559/2017г. по описа на Районен съд – Казанлък и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление НП №394 от 29.11.2016г. на Директор на Регионална дирекция по горите – Стара Загора, с което на Д.С.С. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 600 лева, като намалява размера на наказанието на „глоба” в размер на 200 лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д.С.С., направено чрез процесуалния му представител адвокат Г. – Чернева, за присъждане на направените по делото разноски.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.