Р Е Ш Е Н И Е № 431

гр. Стара Загора, 29.11. 2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд в публичното заседание на девети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове: ИРЕНА ЯНКОВА

РАЙНА ТОДОРОВА

при секретаря Минка Петкова

и в присъствието на прокурора Петя Драганова

като разгледа докладваното от БОЙКА ТАБАКОВА к.а.н..дело № 395 по описа за 2017 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Министерството на културата против Решение № 313/ 10.07.2017 година, постановено по НАХД № 399 по описа за 2017 година на Районен съд Казанлък, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 6183/10.03.2017 г., издадено от Заместник-министъра на културата против „Булсатком” ЕАД. В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения – отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Касаторът счита, че съдът не е установил правилно фактическата обстановка и е достигнал до грешни правни изводи, които не кореспондират с доказателствата по делото. Твърди, че съдът не е взел предвид формалния характер на вмененото административно нарушение и е обосновал грешен извод за несъставомерност на деянието. Счита за неотносими легалните дефиниции за „абонат” и „препредаване”, дадени в Закона за електронните съобщения и Закона за радиото и телевизията, на които се позовава районният съд. Според касатора санкционираното дружество попада в обхвата на дефиницята за „ползвател” по параграф 2, т. 6 от ДР на Закона за авторското право и сродните му права и е било длъжно да получи правото да използва констатираната препредавана в нарушение на закона телевизионна програма. Въз основа на изложените в касационната жалба доводи е направено искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което да бъде потвърдено НП като правилно и законосъобразно.

Ответникът – „Булсатком” ЕАД гр. София, редовно призован за съдебно заседание, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, и предлага решението на районния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 от АПК на оспореното решение на Районен съд Казанлък, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Казанлък е НП № 6183/10.03.2017 г., издадено от З аместник-министъра на културата въз основа на АУАН № 6183/01.12.2016 г., с което на „Булсатком” ЕАД гр. София, ЕИК 130408101, е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 10 000 лв. на основание чл. 98а, ал. 1 ЗАПСП за нарушение по чл. 97, ал. 1, т.6, пр. 3 от същия закон Като административно нарушение са преценени обстоятелстваото, че на 10.10.2017 г. в гр. Казанлък „Булсатком” ЕАД препредава по кабел по електронносъобщителна мрежа телевизионната програма Фиеста ТВ без необходимото по закон разрешение на носителите на права, предвидени в чл. 91, ал. 1, т. 1, предл. 1 във връзка с чл.72, т. 4 от ЗАПСП.

Нарушението е установено при извършена проверка в помещението за клиенти на офис-касата на дружеството в гр. Казанлък, където е открит монтиран касов апарат на „Булсатком” ЕАД в работен режим В салона за работа с клиенти е бил разположен телевизор „Panasonic”, свързан чрез коаксиален кабел в антенната букса към елекронносъобщителната мрежа на оператора, оборудван с цифров кабелен тунер DVB-C. По време на проверката е установено, че телевизинният приемник не е свързан към друг източник на телевизионен сигнал, което е потвърдено от направените цифрови фотоснимки. Посредством дистанционно управление и екранното меню на телевизора са прегледани препредаваните телевизионни програми. Отправени са писмени запитвания до телевизионните организации правоносители или техни упълномощени представители относно това дали към 10.10.2016 г. „Булсатком” ЕАД е имал отстъпени права за наземно препредаване по кабел DVB-C на територията на гр. Казанлък на телевизионните програми, установени по време на проверката. Постъпил е отговор изх. № 277/09.11.2016 г. от „Омега филмс” ООД, в качеството му на телевизионна организация-правоносител, в който се твърди, че към датата на извършване на проверката „Булсатком” ЕАД не е имал съгласието на същия за препредаване по кабел на територията на гр. Казанлък на телевизионната програма ФИЕСТА ТВ.

За да отмени обжалваното НП, Районен съд Казанлък приема, че макар и нестрадащо от процесуални пороци, то е издадено в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби. Според съда в случая деянието е несъставомерно с оглед липсата на доказателства за едновременно предаване и приемане на телевизионната програма от широка аудитория до крайна точка на електронносъобщителната мрежа. По изложените доводи съдът е обосновал извод за незаконосъобразност на НП и го е отменил.

Така постановеното решение е правилно и съответно на приложимия закон.

Административнонаказателната отговорност на „БУЛСАТКОМ” ЕАД е ангажирана на основание чл.97, ал.1, т.6, пр.3 от ЗАПСП, съгласно която разпоредба който в нарушение разпоредбите на този закон, препредава по кабел произведения, изпълнения, звукозаписи, записи на филми или други аудио-визуални произведения или радио- или телевизионни програми, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от две хиляди до двадесет хиляди лева, ако не подлежи на по-тежко наказание, и предметът на нарушението, независимо чия собственост е, се отнема в полза на държавата и се предава за унищожаване на органите на Министерството на вътрешните работи. Наложената административна санкция се основава на допуснато от телевизионния оператор нарушение на чл.72, т.4 от ЗАПСП /права, сродни на авторското, имат радио- и телевизионните организации върху своите програми/ и чл. 91, ал.1, т.1, пр.2 от ЗАПСП, съгласно която норма радио- и телевизионната организация, която е осъществила първоначалното излъчване или предаване на собствена програма, има изключително право да разрешава срещу заплащане препредаването по електронни съобщителни мрежи на програмата. От фактическа страна административнонаказателното обвинение се основава на това, че „БУЛСАТКОМ” ЕАД, в качеството си на телевизионен оператор /предприятие притежаващо лиценз за наземно кабелно разпространение и разпространяващо телевизионни програми на територията на гр. Казанлък/, на 10.10.2016г. е препредавало по кабел по електронно съобщителната мрежа на телевизионната програма ФИЕСТА ТВ, без да има съгласието /необходимото по закон разрешение/ на носителите на права, тъй като е установено, че в офис – каса на „БУЛСАТКОМ” ЕАД е монтиран телевизионен приемник "Panasonic", който е свързан чрез коаксиален кабел в антенната букса към електронно съобщителната мрежа на оператора и оборудван с цифров кабелен тунер DVB-С, като една от препредаваните програми била и програмата ФИЕСТА ТВ.

По делото не е установено и доказано наличието на съставомерно от обективна страна деяние по повдигнатото на „БУЛСАТКОМ" ЕАД административнонаказателно обвинение при описаната в съставения АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление фактическа обстановка. За изясняване на този спорен въпрос, с оглед съдържанието на изпълнителното деяние по вмененото на санкционираното лице административно нарушение, на първо място е необходимо да се дефинира понятието „препредаване на телевизионни програми”. Действително в ЗАПСП липсва легално определение на това понятие. Ето защо, съобразно установеното от разпоредбата на чл. 46, ал.2 от Закона за нормативните актове /предвиждаща че при непълнота на нормативен акт, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта, а ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България/, приложение следва да намери разпоредбата на §1, т.17 от ДР на Закона за радиото и телевизията (ЗРТ), съгласно която "препредаване" е извършването на едновременно и непроменено приемане и предаване, независимо от използваните технически средства, изцяло и без никакви изменения на радио- и телевизионни програми или на големи части от тях, разпространявани за приемане от широката аудитория. Съответно според легалната дефиниция по §1, т.1 от ДР на ЗЕС, "абонат" е всяко физическо или юридическо лице, което е страна по договор с предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни услуги. А според §1, т.27 от ДР на ЗЕС, "крайна точка на електронната съобщителна мрежа" (КТМ) е физическата точка, в която абонатът получава достъп до обществена електронна съобщителна мрежа; когато мрежите включват комутация или маршрутизация, КТМ се идентифицира с определен мрежов адрес, който може да бъде свързан с номер или име на абоната.

В случая, като крайна точка в електронно съобщителната мрежа на „БУЛСАТКОМ” ЕАД е посочен телевизионен приемник "Panasonic", находящ се в офис-каса на "БУЛСАТКОМ” ЕАД на ул."23-ти пехотен Шипченски полк" №11, гр. Казанлък, а изводът за направено препредаване на телевизионна програма, без да има съгласието на правоносителя за нейното препредаване по кабел, е формиран на база извършен преглед на телевизионните програми, които са визуализирани на демонстрационния премник в офиса на дружеството. Действително по делото не е приемана като доказателство фактура за заплащане на месечна абонаментна такса, а фискален бон и бланка на абонатен договор, който се предлага от оператора „БУЛСАТКОМ” ЕАД на клиенти. Тези писмени доказателства обаче не водят до промяна в правните изводи за несъставомерност на установеното деяние по повдигнатото обвинение за нарушение на ЗАПСП.

В контекста на посочените по-горе легални дефиниции, очевидно е, че дружеството, в качеството му на предприятие, предоставящо услугата "разпространение на радио- и телевизионни програми", не може да е абонат на собствените си услуги, за да се приеме, че излъчването на телевизионни програми по телевизионния приемник в офиса на дружеството без да има съгласието на носителите на права представлява "препредаване" на тези телевизионни програми. Липсват каквито и да е било доказателства, че предлаганите от дружеството пакети от програми включват телевизионната програма ФИЕСТА ТВ.

С оглед изложените съображения неоснователно е оплакването, че достигането на телевизионната програма до абонатите е от значение за тежестта на административното нарушение, но не и за неговата съставомерност. Неоснователно е и възражението, че ЗРТ и ЗЕС са неприложими, защото в посочените като нарушени разпоредби се борави с понятия, чието съдържание е изяснено именно в ЗРТ и в ЗЕС. Освен това, нарушител е всеки, който препредава по кабел / хипотезата на чл.97, ал.1, т.6, предл.трето ЗАПСП/ телевизионни програми, а не само лице, което отговаря на определението на §2, т.6 от ДР на ЗАПСП. АНО неправилно счита, че след като приемникът на ползвателя приема сигнала на определена телевизионна програма, то и нарушението „препредаване по кабел” е осъществено. Обратното следва от текста на НП, а именно проверяващите служители на Министерство на културата са приобщили към доказателствения материал фактура на абонат, но без да проверят дали до този клиент се препредава съответната програма. Правният спор, който се въвежда с касационната жалба, се разрешава въз основа на състава на административнонаказателната разпоредба, сочещ приложение на ЗРТ и ЗЕС, а не само на ЗАПСП. Възражението на касатора би било основателно, ако ЗАПСП съдържаше легални законови дефиниции на понятието предаване/препредаване на телевизионни програми, употребени в текста на нарушената законова разпоредба на чл.97, ал.1, т.6 от ЗАПСП. В случая ЗРТ се явява специален спрямо ЗАПСП, както и ЗЕС, който регулира обществените отношения по повод предаването по електронен път на каквито и да било сигнали и съобщения в т.ч. и телевизионни сигнали.

Недоказаността на вмененото на санкционираното лице нарушение обуславя извод за материална незаконосъобразност на издаденото Наказателно постановление № 6183/10.03.2017 на Заместник-министъра на културата. Ето защо изводът на Казанлъшкия районен съд, че „БУЛСАТКОМ” ЕАД не е допуснало нарушение по чл. 97, ал.1, т.6, пр.3 от ЗАПСП във вр. с чл.91, ал.1, т.1, пр.2 във вр. с чл.72, т.4 от ЗАПСП, е обоснован от гледна точка на доказателствата и правилен от гледна точка на закона.

Неоснователно е оплакването на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на решението по смисъла на чл.348, ал.3, т.2 от НПК вр.чл. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. В съдебния акт са изложени мотиви, съотетстващи на направените правилни правни изводи както за липсата на съществени нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН и издаването на НП, така и за неправилното приложение на материалния закон от страна на наказващият орган.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл.1 от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 313/10.07.2017 година, постановено по НАХД № 399 по описа за 2017 година на Районен съд Казанлък, с което е отменено Наказателно постановление № 6183/ 10.03.2017 г., издадено от Заместник-министъра на културата.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.