Р Е Ш Е Н И Е

№423 06.12.2017 год. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на девети ноември през две хиляди и седемнадесета год. в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря Ива Атанасова с участието на прокурора Петко Г. като разгледа докладваното от съдия Д. Драгнева КАН дело №396 по описа за 2017 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, образувано по касационна жалба на Е.Г.К. против решение №538/07.08.2017г., постановено по АНД №1487/2017г. по описа на РС Стара Загора. С решението е потвърден Електронен фиш серия К №1519619 издаден от ОД на МВР Стара Загора с наложена на касатора глоба в размер на 100.00лв. на основание чл.189 ал.4 вр. с чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП за това, че на 26.02.2017г. в 11.40ч., път І-5, км.258+500 с. Тракия, управлява МПС марка Фолксваген, модел Туран 2.0 ТДИ, регистрационен номер К4558ВА със скорост от 80 км/ч., в посока север-юг, при ограничение от 50км/ч, в населено място, заснето с автоматизирано техническо средство №544, мобилна радарна система TFR1-M и отчетен толеранс от 3-км. Собственик, на когото е регистрирано моторното превозно средство Е.Г.К.,***.

За да потвърди наказателното постановление, РС Стара Загора е приел, че ЕФ е издаден по образеца, утвърден от министъра на вътрешните работис със Заповед №8121з-172/29.02.2016г., съобразно разпоредбата на чл.189 ал.4, изречение трето от ЗДВП и отговаря на императивните изисквания на чл.189 ал.4, изречение второ от същия закон. Всички формални изисквания в повече от изложеното, в каквото насока са част от наведените с въззивната жалба доводи, са лишени от законово основание не могат да бъдат споделени. Неоснователно се явява и оплакването за неспазване на условията и реда за установяване на конкретното нарушение, заснето с мобилна радарна система, вместо със стационарна такава, изискващо според наказаното лице съставяне на АУАН и последващо издаване на НП. Легалната дефиниция за мобилни АТСС, дадена с §6 т.65 от ДР на ЗДвП не е основание за приложение на ТР №1/2014г. на ВАС на РБ, което е загубило значение. Това е така, защото изразите „в отсъствието” и „в присъствието” на контролен орган са употребени в чл.189 ал.4 от ЗДвП в смисъл различен от този, който законодателя е вложил при употребата им в легалната дефиниция за мобилно и стационарно АТСС. Граматичното тълкуване на разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП сочи на изискване за отсъствие на контролен орган и нарушител при издаване на електронния фиш, докато в легалната дефиниция присъствието на контролен орган се свежда до поставяне на началото и края на работния процес на мобилните АТСС, които установяват нарушението. Смисъла на чл.189 ал.4 от ЗДвП е ясен и не дава основание за прилагане на реда по ЗАНН в случаите на нарушение на правилата на ЗДвП, установено от мобилно АТСС.

Във въззивното съдебно решение са изложени подробни съображения по спазване правилата на Наредба №8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, основани на събраните по делото удостоверителни документи за одобряване типа на техническото средство, за неговата годност, за обозначаване на пътния участък с предупредителен знак, за мястото на проверката, посоката и начина на нейното извършване. Изложени са съображения и по правилното приложение на административно наказателната разпоредба на чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП, както и за правилното определяне на субекта на административно наказателна отговорност.

С касационната жалба се поддържат доводи против законосъобразността на електронния фиш, изложени и във въззивната жалба и свеждащи се до твърдение за приложение на реда по ЗАНН за ангажиране на административно наказателната отговорност на водачите за нарушения, установени с мобилни АТСС, както и че липсват доказателства наказаното лице да е управлявало автомобила. От съда се иска да бъде отменено въззивното съдебно решение и потвърдения с него електронен фиш.

Ответника ОД на МВР Стара Загора не изпраща представител и не представя писмен отговор.

Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага на съда да потвърди обжалваното решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН и от надлежна страна, за която съдебното решение се явява неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. При потвърждаване на наказателното постановление не е допуснато неправилно приложение на материалния закон, поради което не е налице и касационно основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК за неговата отмяна.

Въззивния съд е отговорил подробно на всички възражения въведени с въззивната жалба като основания за незаконосъобразност на наложеното с електронен фиш административно наказание, които се споделят изцяло от настоящи състав на АС Стара Загора.

В изпълнение на задължението да се обсъдят наведените в касационната жалба оплаквания следва да се повтори отново, че разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП е приложима всякога, когато нарушението на правилата на ЗДвП е установено посредством АТСС, независимо дали същото е трайно или нетрайно закрепено за терена. Разлика между начина на закрепване на АТСС не е проведена в разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП, а легалното определение за мобилно АТСС дадено в §6 т.56 от ДР на ЗДвП не е норма, дерогираща приложението на особения ред за налагане на административно наказание, установен в същия закон. Текста на §6 т.56 от ДР на ЗДвП е ясен: «Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Разликата между първите и вторите е в начина и мястото на закрепване, от което следва и необходимостта от периодично или по време на проверката обслужване, чрез поставяне на начало и край на работния процес. Единствената хипотеза, при която е се изключва реда по чл.189 ал.4 от ЗДвП е посочена в чл.11 ал.2 изречение последно от Наредбата – когато мобилното АТСС не е разположено временно на участък от пътя, а върху служебни автомобили или мотоциклети, движещи се в пътнотранспортния поток. В случаите на осъществяване на контрол с мобилно АТСС във време на движение, нарушителите се спират на място и се предприемат действия за реализиране на административно наказателната отговорност за извършеното нарушение. За нарушения, установени с мобилни АТСС във време на движение, електронни фишове не се издават / чл.11 ал.2 от Наредбата/. Тази норма дава отговор на въпроса на касатора относно приложимия ред за налагане на административно наказание, в случаите на установено нарушение на ЗДвП посредством мобилно АТСС, а именно само ако същото се използва по време на движение и на полицейския автомобил, но не и когато е поставено на място за контрол, какъвто е процесния казус. Подзаконовия нормативен акт не противоречи на определението за мобилно АТСС, тъй като в цитираната по-горе норма на §6 т.65 от ДР на ЗДвП изрично е вписано, че присъстващия контролен орган слага началото и края на работния процес, но не използва техническо средство, за да установи, чрез личните възприятия скоростта на движение, както и самият той да възприема номера на автомобила, посоката, мястото и часа му на движение. Всички релевантни за състава на нарушението факти се записват от АТСС, до което дори и да присъства контролен орган, то същият не възприема извършването на нарушението, а контролира началото и края на работния процес. Следващото оплакване за липса на доказателства, че наказаното лице е извършило нарушението е неоснователно, тъй като такива не се изискват. Във въззивното съдебно решение е даден подробен отговор на повдигнатия от касатора въпрос за наличието на основание да бъде субект на административно наказателна отговорност, които изцяло се споделят от настоящия състав и не следва да бъдат повтаряни.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221 ал.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №538/07.08.2017 год., постановено по АНД 1487/2017 год. по описа на Старозагорския районен съд.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.