Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

№ 398                                               15.12.2017 г.                         гр. Стара Загора

 

     В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

         Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на девети ноември, през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                   

                                                                            Председател: БОЙКА ТАБАКОВА   

                                                                                         

                                                                                                                                                                              Членове: ИРЕНА ЯНКОВА      

                                                                                                    РАЙНА ТОДОРОВА   

 

при секретаря  Минка Петкова        

и с участието на прокурор Петя Драганова     

като разгледа докладваното от  съдия  Ирена Янкова КАН дело № 398 по описа за 2017 год, за да се произнесе съобрази следното:

 

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.    

Образувано е по касационна жалба на „СТРОИТЕЛНА КОМПАНИЯ ЗАГОРА” ЕАД гр.Стара Загора, чрез адв.М.С. против Решение №336 от 28.07.2017г постановено по а.н.д.№ 1562/2017г по описа на Районен съд – Казанлък,  с което е потвърдено Наказателно постановление № СЗ-27-ДНСК-160 от 30.12.2015г на заместник началника на ДНСК гр.София, с което на основание чл.237 ал.1 т.15 от ЗУТ е наложена на „СТРОИТЕЛНА КОМПАНИЯ ЗАГОРА” ЕАД гр.Стара Загора имуществена санкция в размер на 30000/тридесет хиляди/ лева за нарушение на чл.163 ал.1 и ал.2 т.1 от ЗУТ.

В жалбата се съдържат доводи за неправилност на решението като постановено при неправилно приложение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Оспорва се извода на съда за липса на допуснати в хода на административно—наказателното производство процесуални нарушения по чл.34 ал.1, чл.42 и чл.57 от ЗАНН.  Излага на следващо място подробни съображения в насока недоказаност на повдигнатото с НП обвинение за това, че като не е уведомил проектанта е изпълнявал строежа в несъответствие със строителните книжа. Счита за необосновани изводите, че е станала видима  на дата, по-ранна от 22.06.2015г разлика в нивата на фундиране по-голяма от 20см спрямо посочените в чертежите коти. Подробно обосновава с факти по хода на изпълнение на изкопа в отделните дни в периода 17.06.2015г-22.06.2015г невъзможност неговите работници да са имали видимост към основите на съществуващата сграда на ПМГ на дата, по—ранна от 22.06.2015г, на която е и настъпила и аварията. Обосновава, че не е допуснал твърдяното нарушение, тъй като в краткото време от установяване на разликата в нивата на фундиране спрямо заложените в проекта — до срутването на стената на съществуващата сграда, строителят е направил възможното да изпълни забележката— обезопасил е района и е уведомил възложителя, който от своя страна е уведомил проектанта.

Изтъква пренебрегнати от съда доказателствата за възможна обусловеност на аварията от дейностите по събаряне на сградата, на мястото на чиято подземна част е впоследствие изпълняван масовия изкоп, от несъответствието на проекта с нормативните изисквания /като твърди, че същият не предписва адекватни строителни работи и не осигурява безопасното извършване на предписаните такива/, и от  неизготвянето на геоложки доклад, при изискуемост на такъв, за което се позовава на Наредба №1 от 10.09.1996г за проектиране на плоско фундиране.  Изтъква като нарушение обсъждането на причинна връзка с настъпилата  авария единствено с поведението на строителя по извършване на масов изкоп, тъй като последният бил санкциониран не за извършвания масов изкоп, а за това, че не е видял отклонение в нивата на фундиране и не е уведомил проектанта. По така изложените съображения се иска отмяна на Решение №336 от 28.07.2017г постановено по а.н.д.№ 1562/2017г по описа на Районен съд – Казанлък и отмяна на Наказателно постановление № СЗ-27-ДЖК-160 от 30.12.2015г на Заместник началника на ДНСК гр.София.

 

  Ответникът по касационната жалба – Дирекция за национален строителен контрол – гр.София, чрез процесуалния си представител юр.Р.Режева по пълномощие от Началника на ДНСК, изразява становище за неоснователност на подадената касационна жалба. Твърди липса на нарушения при постановяване на оспореното Решение № 336/28.07.2017г на КРС, вкл. визираните от касатора такива по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Излага доводи за липса на допуснати нарушения на чл.34 ал.1 от ЗАНН, чл.42 и  чл.57 от ЗАНН при съставянето на АУАН от 16.11.2015г, съответно и обжалваното НП. Аргументира, че проверка в тази насока не се следва, тъй като дадените с Решение №303/14.11.2016г по канд № 289/2016г на АС – Стара Загора, указания след отмяна на предходното по спора решение на РС Казанлък, са били в насока за събиране и анализиране на доказателства по същество на спора, които указания въззивния съд изпълнил. Излага и доводи в подкрепа извода на съда за обоснованост и доказаност на повдигнатото с НП  обвинение, по които съображения се иска отхвърляне на касационната жалба и потвърждаване на оспореното с нея решение. 

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че решението е постановено в нарушение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което пледира за отмяната му.

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законовоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

 

Първоинстанционното производство е по жалба на „СТРОИТЕЛНА КОМПАНИЯ ЗАГОРА”ЕАД гр.Стара Загора  против Наказателно постановление № СЗ-27-ДНСК-160 от 30.12.2015г, издадено от Заместник—началник на ДНСК гр.София, с което в условията на делегирани правомощия, на основание чл.237 ал.1 т.15 от ЗУТ, вр.с чл.239 ал.1 т.2 и чл.222 ал.1 т.15 от ЗУТ  и  въз основа на АУАН № СЗ-27 /16.11.2015г, на „СТРОИТЕЛНА КОМПАНИЯ ЗАГОРА”ЕАД е наложено административно наказание— имуществена санкция  в размер 30 000 лв за нарушение на чл.163 ал.1 и ал.2 т.1 от ЗУТ, изразило се в това, че в качеството си на изпълнител на строеж „Пристройка за национален център за природо-математически науки към Природо-математическата гимназия „Н.Обрешков” със ЗП 212 кв.м и РЗП 636 кв.м” в УПИ VІІ-5746, кв.165 по плана на гр.Казанлък, в периода 16.06.2015г-22.06.2015г по местонахождение на строежа при изпълнение на масов изкоп с дълбочина приблизително 2 м в северната част и видими разлики в нивата на фундиране на съществуващата сграда на училището и новия строеж, не е спазило одобрения инвестиционен проект и предвиденото с него задължение да уведоми проектанта по част „Конструктивна” на работния инвестиционен проект за предписване на решение относно  начина на фундиране и укрепване на изкопа, при разлика повече от +/- 20см от посочените в проекта  коти.

 

Проследена е хронологията по установяването на нарушението, вкл. постъпил в РОНСК на 23.06.2015г констативен протокол от  23.06.2015г, съставен от участниците в строителството по реда на чл.5 ал.1 от Наредба № 1/16.04.2007г за обследване на аварии в строителството, извършената от служители на РО НСК- Стара Загора проверка, че строителството е било започнато въз основа на одобрен и съгласуван на 14.04.2015г инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж № 76/14.04.2015г, в УПИ VІІ-5746, кв.165 по плана на гр.Казанлък бил изпълнен масов изкоп с багер, съгласно „План на масов изкоп” л.1/19 от одобрения проект. Сочи започнало оформяне изкоп в северната част, в непосредствена близост до съществуващата сграда на ПМГ. Установени са срутени цялата южна калканна стена на триетажната сграда на ПМГ, част от покривната дървена конструкция, част от подовата конструкция между първи и втори етаж и част от подовата конструкция между втори и трети етаж, нарушена конструкцията на коминното тяло, пукнатини на козирката в непосредствена близост до разрушения участък. Сочи се изготвена техническа експертиза, съгласно която и съгласно протокол – по приложение №3 от Наредба №1/2007г, причините довели, до аварията, отговорността за които е на строителя са: „при констатирани различия на нивата на фундиране по време на строителството, строителят не е уведомил надзора и проектанта, като проектантът своевременно да направи корекция в проектното решение, относно начина на фундиране”, ивичната основа на северната калканна стена на сградата на ПМГ е от речни камъни на суха зидария с плитко заложение и височина ок.60 см.

При изпълнение на масовия изкоп строителят е слязъл на дълбочина около  2.00м, с което на практика е подкопал съществуващите основи. Посочено е, че като е изпълнен масов изкоп с дълбочина около 2м /~1.40м под котата на основите на сградата на ПМГ в контактната зона/, строителят не е осигурил изпълнение на строежа в съответствие с одобрения инвестиционен проект, където в част „Конструктивна” в обяснителна записка и на л.1/19 —план за масов изкоп е записано, че при изпълнение на изкопните работи и установяване на разлики в нивата на фундиране със съседните съществуващи сгради по големи от +/- 20см от посочените коти в чертежите, да се уведоми проектанта по част „Конструктивна” за предписване на необходимите корекции, както и с правилата за изпълнение на СМР, за което носи отговорност по чл.163 ал.1 и ал.2 т.1 от ЗУТ. На това основание и като е приел за нарушени разпоредбите на чл.163 ал.1  и ал.2 т.1 ЗУТ, на основание чл.237 ал.1 т.15 ЗУТ АНО е наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 30 000лв.

 

Посоченото Наказателно постановление №СЗ-27-ДНСК-160/30.12.2015г  е било отменено с Решение № 216 от 31.05.2016г по а.н.д. № 115/ 2016г на Казанлъшкия районен съд, по съображения за допуснати при съставянето на АУАН нарушения. Решението на съда обаче е отменено и делото върнато за ново решаване от друг състав на Казанлъшки РС с Решение №303 от 14.11.2016г по к.а.н.дело №289/2016г състав на Административен съд Стара Загора, като в мотивите е посочено, че не споделя извода за същественост на визираното от първоинстанционния състав нарушение, и необходимост от посочване кои факти и обстоятелства съдът приема за установени.  Указано е в мотивите, при новото разглеждане на делото следва да се извърши анализ на събраните доказателства и въз основа на всички тях да се направи извод по фактите, вкл.дали при изпълнението на изкопа са били налице разлики във фундирането на сградата на гимназията и новия строеж, дали  строителят следва да уведоми проектанта по част „конструктивна” на работния инвестиционен проект за предписване на решение относно начина на фундиране и укрепване на изкопа при разлика от посочените в проекта коти.

 

При новото разглеждане на делото от друг състав на Казанлъшки РС, са били събрани отново гласни доказателства чрез разпит на свидетели, приобщени са писмени доказателства, допусната, изготвена и приета е тройна съдебно техническа експертиза — основна, както и повторна експертиза, изпълнена от други три вещи лица. Съдът е приел, че не следва да се произнася по оплакванията за допуснати нарушения на чл.34 ал.2, чл.40, чл.42 и чл.57 от ЗАНН при издаването на НП,  с оглед развилите се преди това производства по оспорването му пред  РС Казанлък и с оглед решението по к.а.н.д.№289/2016г на АС Стара Загора, в което  състав на касационната вече е изразила становище, че не споделя изводите за допуснато при издаването на НП  процесуално нарушение. За пълнота е изложил констатации и в тази насока, като е заключил липса на нарушения на визираните разпоредби. Поради това, че за ал.1 на чл.163 ал.2 не е предвидено наказание в ЗУТ, счел е че се следва обсъждане на чл.163 ал.2 т. 1 от ЗУТ, към която формулирания в чл.237 ал.1 т.15 от ЗУТсъстав на нарушение препраща.

 

В изпълнение на дадените указания, и при обстойна и съвкупна преценка на събраните гласни и писмени доказателства относно хода на изкопните работи, достигнатите коти, съдът е приел, че строителят е извършил масов изкоп на дълбочина поне 2 м, с което е подкопал основите на съществуващата сграда на ПМГ от юг с повече от 20 см (120-75 см по направлението запад—изток на основите), при посочена от ДСТЕ дълбочина на основите на ПМГ в западния край на южната калканна стена - 80см и 125 см в източния край. Посочил е,че подкопаването е било видимо за строителя още на 17.06.2015г /погрешно посочена година2017/, на основание отговор №2 на ДСТЕ и че отговорността за уведомяване на проектанта, в какъвто смисъл е т.11 от забележката към Плана за масов изкоп, част Конструктивна от строителните книжа” е на строителя. по чл.163 ал.2 т.1 от ЗУТ. С оглед на изложеното е приел, че действията на жалбоподателя не са били съответни на плана за масов изкоп, с което е и приел за осъществено нарушението. Обобщил е, че извършените действия по изпълнението на масовия изкоп единствено и само от строителя водят до извод, че той е автор на нарушението и въпреки че ТЕК установява  нарушения и на др.участници в строителството, същите не били в пряка причинна връзка. Изложени са и твърдения, опровергаващи да са в причинна връзка с аварията липсата на геоложки доклад, несъответствията в отделни части на проекта и др. С оглед нанесените от аварията щети за над 90 000лв е счел, че наложеното наказание в максимален размер -30000лв е правилно. По така изложените съображения НП е потвърдено.

 

Решението на Казанлъшкия РС по а.н.д.№ 1562/2017г е валидно, допустимо, но неправилно.

Не е налице посоченото касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК - допуснато от въззивния съд съществено нарушение на процесуалните правила. При новото разглеждане на делото от въззивния съд е разгледал делото, като е извършил процесуални действия по събиране на доказателства, които е обсъдил в мотивите. В изпълнение на задълженията си по чл. 14 и чл. 314, ал. 1 от НПК съдът е извършил цялостна проверка на законосъобразността и правилността на НП. Разгледани, подложени на преценка и отхвърлени като недоказани и неоснователни са всички възражения на санкционираното лице.

Не подлежат на обсъждане наведените отново от касационния жалбоподател доводи за допуснати при издаването на наказателното постановление нарушения  по чл.34 ал.1, чл.42 и чл.57 от ЗАНН. В тази насока са вече обективирани констатации от страна на въззивния съд в Решение № 216 от 31.05.2016г, и те са в насока: за съставянето на АУАН № СЗ-27 /16.11.2015г при спазване на тримесечния срок за образуване на административно наказателно производство /чл.34 ал.1 от ЗАНН/, за съответствието на този акт с изискванията към съдържанието му, предвидени в чл.42 от ЗАНН и за съответствието на НП №СЗ-27-ДНСК-160/30.12.2015г  с разпоредбата на чл.57 от ЗАНН.  Тези изводи се явяват потвърдени от касационната инстанция, доколкото не са формулирани  обратни на тях изводи в мотивите към Решение №303 по к.а.н.д.№289/2016г от състава на АС Стара Загора, извършил касационна проверка спрямо Решение № 216 от 31.05.2016г по а.н.д. № 115/ 2016г на Казанлъшкия районен съд.

Поради това, че за ал.1 на чл.163 ал.2 не е предвидено наказание в ЗУТ, правилно съдът е счел, че се следва обсъждане на чл.163 ал.2 т. 1 от ЗУТ, към която формулирания в чл.237 ал.1 т.15 от ЗУТ състав на нарушение препраща.

Съдът обаче неправилно е счел за обосновано и доказано от събраните по делото доказателства повдигнатото на касационния жалбоподател административно обвинение за нарушение на тази норма, обвързано с фактите по причиняване на аварията от 22.06.2015г. По делото няма спор, че на 22.06.2015г около 11:30ч-11:40ч в момент  на изпълнение на СМР на строежа, изпълняван от касационния жалбоподател в УПИ VІІ-5746, кв.165 гр.Казанлък, става срутване на част от съществуващата южна калканна стена на ПМГ «Никола Обрешков».

Административното обвинение в случая обаче не е за причиняване на аварията, настъпила на 22.06.2015г. Затова не се следват и са неотносими изводите относно наличието или липсата на причинна връзка на поведението на касационния жалбоподател, нито други участници в строителството или други фактори с настъпилата на 22.06.2015г авария по местонахождението на строежа.

 

С оспореното НП-СЗ-27-ДНСК-160/30.12.2015г дружеството е санкционирано с максималната по размер имуществена санкция на основание чл.237 ал.1 т.15 от ЗУТ по повдигнато му обвинение за нарушение на чл.163 ал.2 т.1 от ЗУТ. Предвидено е  в чл.237 ал.1 т.15 от ЗУТ че началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице   налага имуществена санкция на юридическо лице или едноличен търговец  — строител на строеж, неизпълнил задължение по чл.163 ал.2 т.1-5 в размер от 5000 до 30000лв. Според посочената от АНО като нарушена разпоредба на чл.163 ал.2 т.1, в редакция към посочения в НП период на нарушението, строителят носи отговорност за: изпълнението на строежа в съответствие с издадените строителни книжа и с изискванията на чл.169 ал.1 и 3, както и с правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи и на мерките за опазване на живота и здравето на хората на строителната площадка.  Следователно предвидената в чл.237 ал.1 т.15 от ЗУТ  имуществена санкция за нарушение по чл.163 ал.2 т.1 от ЗУТ ангажира отговорността на строителя при неизпълнение от него на задължение по изпълнението на строежа.  Съставомерността на деянието е обусловена от установяване и доказване на следните обективни признаци: субектът на нарушението да е строител, да е налице изпълняван от него строеж и да е налице несъответствие на изпълнението на този строеж спрямо някой от изброени източници на правила.

Правилно са установени и не са спорни обстоятелствата, запълващи и елементи от състава, че дружеството, посочено като субект на нарушението е „строител” по смисъла на чл.163 ал.1 от ЗУТ и същото е изпълнявало на посочените в НП  дата и място възложен му от Община Казанлък строеж – масов изкоп за изграждане на „Пристройка за национален център за природо-математически науки към Природо-математическата гимназия „Н.Обрешков”.  Недоказан е обаче третия елемент от състава—изпълнението на СМР да е в несъответствие с  работния инвестиционен проект или с други правила за изпълнението им /хипотеза първа и трета на чл.163 ал.2 т.1 ЗУТ.

Повдигнатото на «СТРОИТЕЛНА КОМПАНИЯ ЗАГОРА»ЕАД административно обвинение за неспазване на предвиденото в одобрения инвестиционен проект задължение ”да уведоми проектанта по част «Конструктивна» на работния инвестиционен проект за предписване на решение относно  начина на фундиране и укрепване на изкопа при разлики в нивата на фундиране +/-20см от посочените в проекта коти” се основава на некоректно възпроизвеждане на предписанието в забележка в т.11 от плана за масов изкоп, част Конструктивна от одобрения инвестиционен проект. Тази забележка съдържа изискване за уведомяване, но не го обвързва с нужда от предписване на решение относно начина на фундиране и укрепване на изкопа /л.111 по първоинстанционното дело/. Самия проект в част конструктивна, предвижда изпълнение на основата към съществуващата сграда да се извърши без укрепване и с дълбочина на фундиране Кф - 3.45м.

Доказателствата по делото, включително първата и втората по време тройна СТЕ, изпълнени по делото /л.187/ потвърждават, че  в деня на аварията е изпълняван масов изкоп с багер съгласно и в съответствие с «План на масов изкоп»-л.1/19 от одобрения проект. Съгласно втората тройна СТЕ, надписа и съдържанието на чертежа установяват преценката на проектанта— че се следва изпълнение на масов изкоп за основи, а не изпълнение на ивичните основи на участъци към съществуващата сграда на гимназията. Изпълнението на основата по ос 1-1 показва, че проектанта е предвидил в проекта изпълнение на основата към съществуващата сграда да се извърши без укрепване с дълбочина на фундиране Кф - 3.45м, като в забележка № 4 изрично е посочил, че котата на масовия изкоп КМИ = -3.15м, т.е. строителят следва да изпълни масовия изкоп на дълбочина -3.15м и без да посочва, че към съществуващата сграда на гимназията следва да се извърши укрепване.  АНО е посочил, че при изпълнение на масовия изкоп строителят е слязъл на дълбочина около 2.00 м, която обаче е значително по-малка от предвидената в проекта КМИ = -3.15м. Това обстоятелство според вещите лица доказва,че строителят не се е отклонявал от одобрения проект при изпълнение на изкопа /СТЕ л.188/.  

Следователно неправилно вмененото на изпълнителя нарушение е формулирано от гледна точка неизискването на предписание за начин на фундиране и укрепване на изкопа  при липса на подобно указание в самия проект и при установени непълноти и вътрешни противоречия в самия проект.  Спрямо проекта са установени несъответствия между архитектурните и конструктивни части, вкл.несъответствия в контактната зона на сутерена и плана на сутерена на съществуващата сграда /ТЕК, л.59 по първоинстанционното дело, тройна СТЕ, л.188/. В част «Конструктивна» кота на фундиране на съществуващата сграда на ПМГ е Кф= -3.33м, при отразено наличие на сутерен в съществуващата сграда, достигащ до контактната зона, а впоследствие се е установило, че това не отговаря на действителността.  В част «Архитектура» на инвестиционния проект вещите лица сочат показана връзка на новоизгражданата пристройка със съществуващата сграда, а в част «Конструктивна» се установява типов детайл на обрамчване на отвор в съществуващата сграда без да е посочено мястото на отвора. Направен е извод за несъгласуваност между отделинет части на инвестиционния проект, което е задължително според чл.139 ал.3 от ЗУТ /СТЕ, л.188, ТЕК л.59/.

Така формулираното от АНО пасивно поведение на строителя от гледна точка изискването на проекта спрямо начина на изпълнение на изкопните работи и при установеното съответствие на тези работи с него, не изпълнява състава на чл.163 ал.2 т.1 предл.първо от ЗУТ.  Изпълнението на изкопа в случая не се твърди  да е несъответно на с одобрения инвестиционен проект.  Последният предписва кота фундиране е Кф= —3.45м (—3.35м), а изпълнения масов изкоп е с приблизителна дълбочина 2.00м, т.е. не е била достигната котата на предвидения в одобрената проектна документация масов изкоп Кф=-3.45м (-3.35м). В този смисъл е отговор на въпрос №5 от първата тройната СТЕ, и констативна част на втората тройна СТЕ. Проектът в част конструкции, чертеж 1/19 План на масов изкоп, сочи кота на фундиране на съществуващата сграда на ПМГ е Кф= -3.33м - съществуващо съгласно чертежа мазе, което се е установило впоследствие, че не отговаря на действителното положение.

Изявлението, че при изпълнение на изкопа са нарушени и други правила за изпълнението на такъв, не е конкретизирано, тъй като не е визирано съдържанието на «други» правила, извън изискването по т.11 забележка от Плана за изкопа.   Следователно не се потвърждава от доказателствата формулираното в НП деяние по повдигнатото на „СТРОИТЕЛНА КОМПАНИЯ ЗАГОРА”ЕАД административно обвинение   за нарушение на чл.163 ал.2 предл.първо и трето ЗУТ. Като е приел обратното Казанлъшкия РС е постановил неправилно решение.

Предвид изложеното Решение №336 от 28.07.2017г постановено по а.н.д.№ 1562/2017г по описа на Районен съд – Казанлък,  с което е потвърдено Наказателно постановление № СЗ-27-ДНСК-160 от 30.12.2015г на заместник началника на ДНСК гр.София, следва да се отмени, като вместо това се постанови ново, с което посоченото НП се отмени.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ и чл.222 ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд

 

Р     Е     Ш     И     :

 

 

ОТМЕНЯ Решение №336 от 28.07.2017г постановено по а.н.д.№ 1562/2017г по описа на Районен съд – Казанлък,  с което е потвърдено Наказателно постановление № НП-СЗ-27-ДНСК-160/30.12.2015г издадено от Заместник началника на ДНСК гр.София, и вместо него постановява:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП-СЗ-27-ДНСК-160/30.12.2015г издадено от заместник началника на ДНСК гр.София, с което на основание чл.237 ал.1 т.15 от ЗУТ на „СТРОИТЕЛНА КОМПАНИЯ ЗАГОРА”ЕАД е наложена имуществена санкция в размер на 30000/тридесет хиляди/ лева.

                                                                                                                                                        

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

                                   

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                           

 

 

      2.