Р Е Ш Е Н И Е

№437 12.12.2017 год. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и седемнадесета год. в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря Минка Петкова и с участието на прокурора Румен Арабаджиков като разгледа докладваното от съдия Д. Драгнева КАНД №403 по описа за 2017 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл.63 ал.2 от ЗАНН, образувано по касационната жалба на „ДИСТАН – 64” ЕООД с.Богомилово против Решение №522/25.07.2017г., постановено по А.Н.Д. №368 3 по описа за 2106г. на Старозагорския районен съд. С решението е потвърдено наказателно постановление №204841-F211216/02.08.2016г. издадено от Директора на офис за обслужване град Стара Загора при ТД на НАП Пловдив, с наложена на дружеството „имуществена санкция” в размер на 500лв. на основание чл. 179 ал.1 предл. първо от ЗДДС за нарушение на чл.125 ал.1 от ЗДДС затова, че „ДИСТАН – 64” ЕООД с.Богомилово, като регистрирано по ЗДДС, не е подало до 15.02.2016г./14.02.2016г. е неприсъствен ден/, СД по чл.125 ал.1 от ЗДДС, съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124 ал.1 от същия закон за данъчен период от 01.01.2016г. до 31.01.2016г. На основание чл.125 ал.5 от ЗДДС СД е следвало да бъде подадена в срок до 14-то число на включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася т.е. 15.02.2016г. С това си бездействие и на 16.02.2016г. е осъществен състава на чл.179 ал.1 предл.първо от ЗДДС –лице, което като е длъжно, не подаде СД по чл.125 ал.1 се наказва с глоба в размер от 500лв. до 10 000лв. Нарушението е установено на 31.03.2016г. при проверка на данъчното досие на „ДИСТАН – 64” ЕООД с.Богомилово. Съставен е акт за установяване на административно нарушение № F211216/05.05.2016г. в отсъствие на управителя на дружеството С.И.С., който му е връчен лично на 24.06.2016г., след което е издадено и наказателното постановление.

За да потвърди наложеното наказание, РС Стара Загора е отхвърлил като неоснователни изложените във въззивната жалба оплаквания, че правната квалификация на деянието не съответства на фактическото обвинение, защото нормата на чл.125 ал.1 от ЗДДС установява определено задължение за регистрираното лице, но не и срок за изпълнението му. Въз основа на представените доказателства е прието от въззивния съд, че СД не е подадена в установения от закона срок, поради което нарушението на посочените разпоредби е осъществено и правилно в съответствие с изискванията на ЗАНН е издадено наказателното постановление. Изложени са съображения, че деянието правилно е било квалифицирано, както и че наложената санкция съответства на тежестта на нарушението, доколкото същата е наложена в предвиденият от закона минимален размер. Въззивният съд е приел, че изискванията на чл.57 от ЗАНН са изпълнени, не е установил допуснати съществени нарушения, както и основания за приложение на чл.28 от ЗАНН.

С касационната жалба се иска от съда да отмени съдебното решение и потвърденото с него наказателно постановление, като се поддържат доводи, че към датата на издаване на наказателното постановление – 02.08.2016год., СД по ЗДДС за данъчен период 01.01.2016-31.01.2016г., ведно с дневници за покупки и дневници за продажби е подадена от „Дистан – 64” ЕООД с електронен подпис, видно от Уведомление с вх.№2400-1794861 от 08.07.2016год. на ТД на НАП офис Стара Загора за приемане на постъпили от дружеството данни по СД, дневници за покупки и дневници за продажби за отчетния период месец януари 2016год., които са приложени в кориците на делото. Твърди се, че наказателното постановление не отговаря на изискванията на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като предложение първо на чл.179 ал.1 от ЗДДС касае случай на неподадена справка-декларация, без изискване за срок. С касационната жалба се релевира и оплакване за неправилно приложение на чл.28 от ЗАНН, поради което и на основание чл. 348 ал.1 т.1 вр. с ал.2 от НПК се иска от съда да отмени въззивното съдебно решение и да постанови друго за отмяна на издаденото наказателно постановление.

Ответника – ТД на НАП Пловдив, чрез процесуалния си представител с писмено възражение оспорва основателността на касационната жалба и излага доводи в подкрепа на въззивното съдебно решение.

Представителя на ОП Стара Загора дава заключение за законосъобразност на съдебното решение.

Административен съд Стара Загора след извършена служебна проверка за допустимост, валидност и материална законосъобразност на обжалваното съдебно решение, намира за установено следното:

Касационната жалба като подадена в срок и от наказаното лице, е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Правилно РС Стара Загора е приел, че правната квалификация на нарушението е съответна на фактическото обвинение. Административно наказателната разпоредба на чл.179 ал.1 от ЗДДС предвижда отговорност за недеклариране на данък добавена стойност в установените срокове, като формулировката на двете основни форми на изпълнителното деяние сочи на извод за наличие на основание за ангажиране на административната отговорност и когато данъка не е деклариран въобще, включително към датата на съставяне на АУАН, и когато е деклариран, но след изтичане на установените срокове. С пропускането на срока за подаване на документите, чрез които се декларира данък добавена стойност се осъществява състава на административното деяние по чл.179 ал.1 от ЗДДС, като в зависимост от това дали данъка е деклариран след изтичане на сроковете, или не е деклариран към момента на установяване на административното нарушение, се осъществява някоя от първите три или последната хипотеза на административно наказателния състав. В настоящия случай към датата на съставяне на АУАН дружеството не е подало СД по чл.125 ал.1 от ЗДДС в срока, посочен в чл.125 ал.5 от същия закон, която разпоредба е вписана в наказателното постановление, потвърдено с обжалваното съдебно решение. Следователно, правилно АНО е подвел установените с АУАН факти под хипотезата на чл.179 ал.1 предл първо от ЗДДС, тъй като не е налице деклариране на данъка, извън установените срокове, извършени преди откриване на нарушението. Както се посочи и по-горе, и само за яснота – при всички форми на изпълнително деяние на нарушението по чл.179 ал.1 от ЗДДС, пропускането на срока е основен съставомерен елемент по аргумент от разпоредбите на чл.125 и сл. от ЗДДС, установяващи съдържанието на задължението за деклариране и срока на неговото изпълнение. Поради това, датата на нарушението винаги е деня, следващ крайния момент на срока и при двете форми на изпълнително деяние, като единствената разлика се състои в това дали към момента на установяване на нарушението е изпълнено, макар и късно задължението за деклариране, или не. Като се има предвид периода между датата на нарушението и датата на изпълнение на задължението, който в настоящия казус е четири месеца, не може да бъде споделен довода на жалбоподателя за наличие на основание за приложение на чл.28 от ЗАНН.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221 ал.1 от АПК, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 522/25.07.2017г., постановено по а.н.д.№ 3683/2016г. по описа на Старозагорския районен съд.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.