№442 19.12.2017 год. гр. Стара Загора
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично заседание на двадесет и
трети ноември през две хиляди и седемнадесета год. в състав:
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове:
ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ
РУСЕВ
при секретаря Минка Петкова и с участието на прокурора
Румен Арабаджиков
като разгледа докладваното от съдия М. Русев КАН дело №418 по описа
за 2017
год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл. 208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на
"Минералкомерс"АД - гр. Стара Загора, представлявано от Изпълнителния
директор Пелагия Виячева, чрез процесуалния си представител юриск. З.Д. против Решение №534/06.08.2017
год. постановено по анд № 409 по описа на Старозагорския районен съд за 2017 год.,
с което е потвърдено Наказателно постановление №48/10.01.2017 год. на Директора
на Регионална инспекция по околната среда и водите - Стара Загора, с което на касатора на основание чл.164, ал.3 от Закона за опазване на околната
среда е наложена имуществена санкция в размер на 50 000.00 лв. за нарушение
по чл.117, ал.1 от Закона за опазване на околната среда.
В жалбата са
изложени съображения, че обжалваното решение е постановено при съществени
нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила, както и че
същото е необосновано - касационни основания по
чл.348, ал.1, т.1 и т.2 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ
от ЗАНН. Оспорва се изводът на районният съд, че е посочена правилно датата на
извършване на нарушението, тъй като в хода на администативнонаказателното
производство са били извършени две проверки, съответно на 30.09.2016 год. и на
18.10.2016 год. И на двете дати са били съставени протоколи, като този съставен
на 18.10.2016 год. е бил цитиран и в обжалваното наказателно постановление.
Според изложеното в касационната жалба, още след първата проверка са били
изяснени всички факти и обстоятелства, които са били достатъчни за съставянето
на АУАН и не е било необходимо извършването на втора проверка. Неоснователен е
и извода на районният съд, че както на 30.09.2016 год., така и на 18.10.2016
год., в обекта са се произвеждало веществото аморфен силициев диоксид. Според
касатора, такова производство е било осъществявано само на 30.09.2016 год.,
която е и датата на извършване на административното нарушение, но не и датата
18.10.2016 год., когато е безспорно установено, че инсталацията не е била в
работен режим. Оспорва се извода на районният съд и за липсата на безспорна
доказаност на административното нарушение – в наказателното постановление не са
посочени мотиви, защо се счита, че производството на аморфен силициев диоксид е
категоризирано като попадащо в обхвата на промишлените дейности по приложение
№4 към чл.117, ал.1 от ЗООС. Според касатора нарушението не е доказано по безспорен
начин, а и районният съд се е произнесъл извън предмета на спора, тъй като е
извел заключения, по отношение на подаденото от касатора заявление за
получаването на съответното комплексно разрешително. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени Решение №534/10.08.2017 год., постановено по АНД №409/2017
год. по описа на Районен съд – Стара Загора и да се отмени обжалваното
наказателно постановление.
В съдебно заседание за касатора
се явява юриск. Димитрова, която подържа жалбата на основанията посочени в същата и излага в писмено становище, че поддържа касационната жалба и навежда
доводи за липсата на мотиви относно приложението на чл.28 от ЗАНН от страна на
наказващият орган, а същият се е задоволил с бланкетното посочване на липсата
на предпоставките на чл.28 и 29 от ЗАНН.
За ответника по касация
– Регионална инспекция по околната среда Стара Загоа, редовно
призован, чрез процесуалния си представител юриск. Станева изразява становище
за неоснователност на подадената касационна жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за
неоснователност на жалбата, поради което счита, че съдебното решение, следва да
бъде потвърдено.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни
основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна и е
процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Производството пред Старозагорският районен съд се е
развило по жалбата на "Минералкомерс"АД - гр. Стара Загора, против наказателно постановление №48/10.01.2017 год. на Директора на
Регионална инспекция по околната среда и водите - Стара Загора. С наказателното постановление, издадено въз основа на
акт за установяване на административно нарушение №48 от 17.11.2016 год. е
наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 50 000.00
лева на основание на основание чл.164, ал.3 от Закона
за опазване на околната среда за нарушение по чл.117, ал.1 от Закона за опазване
на околната среда. От фактическа страна,
нарушението се изразява, в това, че на 18.10.2016 год. при извършена проверка
от длъжностни лица на РИОСВ – Стара Загора, отразена в констативен протокол
№003069 на обект – инсталация за производство на други неорганични химични
вещества – аморфен силициев диоксид – стопанисван и управляван от
„Минералкомерс”АД гр. Стара Загора, е констатирано, че в обекта на дружеството,
находящ се в землището на с. Хрищени, площадка „Агробиохим” се експлоатира
инсталация за производство на неорганични химични вещества – аморфен силициев
диоксид в промишлен мащаб, чрез химична обработка на суровина натриев силикат. Към
18.10.2016 год. /датата на проверката/ дружеството „Минералкомерс”АД собственик
и оператор на инсталация за производство на аморфен силициев диоксид няма
издадено комплексно разрешително. Констатираната дейност, отнася дружеството
към операторите на инсталации за категориите промишлени дейности, попадащи в
обхвата на приложение №4, т.4.2, „д” от ЗООС, задължени съгласно чл.117, ал.1
от ЗООС да експлоатират инсталацията за производство на неорганични химични
вещества след издаването на комплексно разрешително. Нарушението е извършено на
18.10.2016 год. След преценка на събраните по делото доказателства Старозагорският
районен съд е приел, че наказателното постановление е издадено при липса на
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, предвидени в ЗАНН,
нарушението е безспорно установено неговият извършител, а от друга страна деянието
не може да се квалифицира като маловажно. Размерът на санкцията е фиксиран от
законодателят, поради което и същото съответства на предвиденото в закона. Това
го е мотивирало да постанови решение за потвърждаването на наказателното
постановление.
Касационната инстанция счита,
че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена
с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите
на НПК, като споделя напълно направените въз основа на нея правни изводи.
В подкрепа на изводите си
въззивната инстанция посочва подробни и аргументирани доводи, изведени при напълно
изяснена фактическа обстановка въз основа на задълбочен анализ на събраните доказателства,
приложимия закон и становищата на страните.
Несъмнено е установено извършването
на описаното в акта за установяване на административно нарушение и наказателно
постановление деяние, като е дадена правилната правна квалификация
и е наложена съответстващата на това административна санкция.
Неоснователни са доводите
в касационната жалба, че районният съд е допуснал процесуални нарушения в хода на
развилото се съдебно производство и постановения съдебен акт. Осигурено е
участието на касатора чрез надлежното му призоваване, удовлетворени са
доказателствените му искания и решението е постановено след изясняването на
фактическата обстановка по делото. Съдът не констатира допуснати нарушения на
съдопроизводствените правила, които да обосноват отмяната на обжалваното
съдебно решение.
Съдът не
споделя наведеното касационно оплакване че е останало неизяснен въпроса относно
установяването на административното нарушение. Не е спорно между страните, че
на производствената инсталация са били извършени две проверки съответно на
30.09.2016 год. и 18.10.2016 год. Без значение е какъв е характера на осъществения
контрол – текущ, инцидентен и т.н. От значение за законосъобразността на
обжалваното наказателно постановление е
съставомерните факти да са установени от компетентни органи. В конкретния
случай, тяхната компетентност е установена по безспорен начин и не се оспорва
от касатора. Настоящия съдебен състав не споделя наведените оплаквания в
касационната жалба, че на 18.10.2017 год. не е налице извършено административно
нарушение. Дали към тази дата е било извършвано реално производство или не е
без значение. Такова е било налице на извършената проверка на 30.09.2016 год.,
както и на предишните такива проверки през 2012 год., 2013 год. и 2014 год. от
страна на контролните органи на РИОСВ –
Стара Загора. Не се спори между страните също така, че за процесната инсталация
са издадени и други разрешителни от Басейнова дирекция – разрешително за
водовземане, разрешително за ползване на воден обект. Всички те са издадени във
връзка с експлоатацията на химичната инсталация. От друга страна в подадените
възражения срещу съставеният акт за установяване на административно нарушение,
касаторът не е оспорил обстоятелство, че осъществява производство на аморфен
силициев диоксид /лист 29 от АНД №409/2017 год. по описа на РС – Стара Загора/.
В този смисъл този въпрос не е бил спорен пред наказващият орган към момента на
издаването на наказателното постановление. Едва в хода на съдебното
производство се излагат такива оплаквания. Нещо повече – представените пред
районният съд от страна на наказаното юридическо лице писмени доказателства –
протокол от изпитване на отпадъчната вода от 16.12.2016 год. /лист 42/,
протокол от изпитване на нивото на нивото на шум от 28.12.2016 год. /лист 44/,
протокол от изпитване на вредните вещества, изпускани в атмосферния въздух от
неподвижни източници от 16.11.2016 год.
и от 21.11.2016 год. /лист 47 и 49/, установяват резултата от
проведените измервания на инсталацията след датата на проверката, което от своя
страна предполага, че същата е била в експлоатация и към датата посочена като дата
на нарушение в обжалваното наказателно постановление, а именно 18.10.2016 год.
Районният съд е изложил подробни мотиви относно съставомерността на
установеното неправомерно поведение от страна на касатора, които се споделят и
от настоящата инстанция. Безспорно е че към 18.10.2016 год. химичната
инсталация за производство на аморфен силициев диоксид е била въведена в
експлоатация, използвала се и продължава да се използва и към настоящия момент,
но към 18.10.2016 год. не е имало издадено комплексно разрешително за това,
което се изисква съгласно Закона за опазване на околната среда. Разпоредбата на
чл.117, ал.1 от ЗООС е в тази си редакция от влизането в сила на ЗООС през 2002
год.
По делото не
се спори от страните, че касатора има качеството на оператор по смисъла на §1
т.43 от ДР на ЗООС – експлоатира инсталация за производство на аморфен силициев
диоксид, който попада в приложното поле на Приложение 4 към чл.117, ал.1 от
ЗООС, по точно в категория химическа промишленост, т.4.2. – производство на
други неорганични съединения. Законодателят е извършил примерно изброяване на
съответните съединения попадаща в обхвата на приложението, което обаче не е
изчерпателно. Безспорно е че, продукта произвеждан от касатора е неорганично
съединение, доколкото силицият като метал не може да съществува в свободно
състояние, а се среща под формата на силициев диоксид /пясък, кварц/ или като
силикат /каолин/. Оспореният извод от страна на наказаното лице, както на
наказващият орган, така и на районният съд, че е налице производство в
промишлено количество е доказан по безспорен начин в хода на производството. Посочени
са точните количества произведени през 2015 год., както и тези за периода
януари – септември 2016 год. Действително в закона не е дадена легална
дефиниция на понятието промишлено количество, но неоспорването от страна на
касатора на посочените цифри – съответно 965 855.00 кг. за 2015 год.,
537 652.00 кг. за периода януари – септември 2016 год. очевидно са
промишлени такива.
Не
представлява нарушение на процесуалните правила и неназначаването на
експертиза, която да даде отговор, дали силициевият диоксид е неорганично
вещество и дали попада в обхвата на приложение 4 към чл.117, ал.1 от ЗООС. На
първо място такова доказателствено искане не е направено от страна на касатора,
което да е отказано от страна на съдът. Напротив - в проведеното съдебно заседание на
22.06.2017 год. процесуалният представител на „Минералкомерс”АД е направил
изявление, че няма други доказателствени искания.
Неоснователно
е и последното наведено касационно оплакване, че съдът е излязъл извън
правомощията си, като е направил извод, че с действията си /изразяващи с
подаването на искане за издаване на комплексно разрешително/ „признава
необходимостта от снабдяване с документа”. Следва да се отбележи, че този извод на съда
представлява част мотивите за постановеното решение. Същите не са постановени
извън правомощията на съда, а напротив – всяко едно решение следва да има
мотиви, съдържащи съответните правни изводи и доказателствата въз основа на
които са изведени. Заключението на районният съд е част от неговите мотиви, а
дали това заключение съответства на установеното по делото фактическа
обстановка е въпрос относно законосъобразността на самото решение. В конкретния
случай, съдът е сезиран с жалба против издаденото наказателно постановление и в
диспозитива си на оспореното решение, съдът се е произнесъл само по това с
което е сезиран – законосъобразността на наказателно постановление
№48/10.01.2017 год. на Директора на РИОСВ – Стара Загора.
При извършената служебна проверка на обжалваното решение
съдът не установи допуснати съществени процесуални нарушения, които да
обосноват отмяната му. Приложен е правилно и материалният закон, поради което и
не са налице касационни основания за неговата отмяна. Решението като правилно и
законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл.
221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №534
от 06.08.2017 год., постановено по АНД №409/2017 год. по описа на Районен съд Стара
Загора.
Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.