Р Е Ш Е Н И Е

№452 09.01.2018 год. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на седми декември през две хиляди и седемнадесета год. в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря Албена Ангелова и с участието на прокурора Петко Г. като разгледа докладваното от съдия М. Русев КАН дело №419 по описа за 2017 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Г.Д.Г. ***, чрез процесуалния си представител адв. Валентин Д. против решение №588/26.09.2017 год., постановено по АНД №1964/2017 год. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е потвърдено наказателно постановление №17-1228-001846/23.06.2017 год., издадено от Началник група в сектор „ПП” при ОД на МВР Стара Загора, с наложени на касатора административни наказания глоба в размер на 2000.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП за нарушение на същата разпоредба и и глоба в размер на 100.00 лв. на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.

В касационната жалбата на Г.Г. се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението, като се излагат съображения, че районния съд е постановил решението си при неправилно приложение на материалния закон. Според касатора, в обжалваното наказателно постановление не е посочена датата, на която същият е направил отказ да даде проба за алкохол, което според него е абсолютно основание за отмяната на наложеното наказание. Счита, че основният спорен момент в конкретния случай е дали е имал качеството водач към момента на извършването на проверката и направеният от неговата страна отказ. Според изложеното в жалбата от момента в който е спрял автомобила и момента на отказа е минало продължителен период от време, което го е мотивирало да откаже и даването на проба с предоставеното му техническо средство. Като съществено процесуално нарушение допуснато от районният съд, сочи отказа на съдът да го изслуша като свидетел. В жалбата са изложени подробни мотиви относно това допуснато нарушение на процесуалните правила. Моли решението да бъде отменено и да се отмени наказателно постановление №17-1228-1846/2013/30.01.2014 год. Алтернативно е поискано да се отмени решението и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на районният съд.

Ответника ОД на МВР Стара Загора не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на жалбата поради което счита, че съдебното решение следва да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на Г.Д.Г. *** против Наказателно постановление №17-1228-001846 от 23.06.2017 год. на Началник група в сектор “ПП” към ОД на МВР гр. Стара Загора, с което въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Г988485 от 06.05.2017 год., на Г.Д.Г. са наложени административни наказания “глоба” в размер на 2000.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, както и глоба в размер на 100.00 лв. Съгласно изложеното в обстоятелствената част на наказателното постановление административното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 06.05.2017 год. около 06.50 часа, в гр. Стара Загора, по ул."Д-р Тодор Стоянович" в посока север-юг е управлявал собственият си лек автомобил Фолксваген с рег.№СТ 2917 ВС, като на кръстовището с ул."Генерал Столетов" извършва маневра завой наляво, преминавайки на забраняващ /червен/ сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим. Установен в последствие. Водачът категорично отказва да бъде изпробван с техническо средство АЛКОТЕСТ ДРЕГЕР 7410-0042 за употреба на алкохол. Говори заваляно и походката му е несигурна. Издаден талон за медицинско изследване на кръвта №0046131, не е дал кръв. Актът е съставен по данни на свидетел –очевидец №1.

За да потвърди наказателното постановление с наложени на Г. административни наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС на основание чл.174 ал.3 от ЗДвП и чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП, Районен съд Стара Загора е приел за доказан отказа на водача да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство или чрез изпълнение на талона за медицинско изследване на кръвта. В частта, в която на Г. е наложено наказание глоба в размер на 100.00 лв. на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, районният съд е приел, че същото отново е доказано по безспорен начин, а при съставянето на акта за установяване на административното нарушение и издаването на наказателното постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Всичко това е мотивирало районният съд да постанови решение за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление.

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

На първо място съдът констатира, че в подадената касационна жалба е поискана отмяна на решението и отмяна на наказателно постановление №17-1228-001846/2013/30.01.2014 год. Доколкото предмет на разглеждане е било наказателно постановление №17-1228-001846/23.06.2017 год. на Началника на група в сектор ПП при ОД на МВР – Стара Загора, съдът намира, че се касае за техническа грешка при изписването на датата на издаване на оспореното наказателно постановление, която е изправена и в представената в съдебно заседание писмена защита.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Не основателно е касационното оплакване, че не е посочена датата на извършване на административното нарушение – отказ на касатора да бъде тестван с техническо средство за употреба на алкохол. Както в АУАН, така и в обжалваното наказателно постановление е посочена датата на извършване на установените административни нарушения – 06.05.2017 год. Не е ясно кое е мотивирало Г. да приеме липсата на дата на извършване на нарушението, която действително е съществен реквизит от съдържанието на наказателното постановление, но такава в действителност е посочена. Всъщност в нито един момент тази дата не е оспорена от касатора, че именно на нея е възникнал конфликта със свидетеля Асен Йорданов, което е провокирало и извършването на последващата проверка от контролните органи.

Не е основателно и второто наведено касационно оплакване, че касатора не е имал качеството на водач в момента на извършване на проверката и отказа му да бъде тестван за алкохол. Между часа на конфликта (06:50 часа) и часа му на установяване от контролните органи (07:00 – 07:05 часа) е минало съвсем малко време, което е нормално с оглед на направеният опит на касатора да избегне извършването на проверка, чрез потеглянето му от кръстовището и преминаването на червен сигнал. Действително часът на издаването на талона за медицинско изследване е 08:30 часа, което обаче е следствие от продължителната проверка и отказа на касатора същата да бъде осъществена. От друга страна, действително това е часът на издаването на талона за медицинско изследване, но отказът да бъде тестван с алкохол предхожда издаването на талона. Извършването на самата проверка изисква определено технологично време, а наличието на напрежение при нейното извършване е предпоставка и за закъснението при издаването на талона за медицинско изследване. В този ход на мисли, почти цялото време от момента на управлението на Г. на собственият му автомобил до отказа му да бъде тестван с техническо средство същият е бил под надзора на контролните органи и е безспорно, че извършената проверка е именно в качеството му на водач, извършил административно нарушение, изразяващо в не спазването на сигнала на светофарната уредба на кръстовището на улиците „Д-р Тодор Стоянович” и „Генерал Столетов”, а не на лице допуснало друго нарушение на обществения ред.

Неоснователно е и третото касационно оплакване за допуснато съществено процесуално нарушение от страна на районният съд, изразяващо се в отказ да бъде допуснат касатора в качеството му свидетел. В производството пред районният съд Г.Г. е имал качеството на жалбоподател и като такъв е участвал в процеса. Районният съд проверява законосъобразното реализиране на административната отговорност от страна на наказващият орган. Страни в процеса са Г.Г. като жалбоподател и наказващият орган от друга страна, като районният съд осъществява съдебен контрол върху действията на администрацията и решава със съдебно решение спора между двете страни. Този извод следва и от разпоредбата на чл.61, ал.1 от ЗАНН, която предвижда кои са страните в съдебното производство, както кои страни се призовават от съдът служебно. В ЗАНН изрично е посочено какви са видовите свидетели в производството по налагането на административните наказания – това са тези по установяването на административното нарушение, извършено от нарушителя и тези по съставянето на акта за установяване на административното нарушение. В конкретния случай касатора няма качеството на такъв при установяването на административното нарушение (тъй като той е нарушител и способите за защита са предвидени в ЗАНН – вписване на възражение при съставянето на АУАН или депозирани допълнително такива в тридневен срок от връчването на АУАН), нито е такъв по съставянето на АУАН – Г. го подписва като нарушител, но не и като свидетел. Недопускането му в качеството на свидетел, не представлява в конкретния случай съществено нарушение на съдопроизводствените правила, той като непосредствено след приключването на съдебното следствие, му е дадена думата и същият е имал процесуалната възможност да изложи подробните си възражения. Същите са отразени по надлежния начин в съставеният протокол, като по този начин му е гарантирано правото на защита в пълен обем.

По отношение на потвърденото наказание за нарушение на чл.6, ал.1 от ЗДвП, в касационната жалба не са изложени конкретни оплаквания и съображения за неговата незаконосъобразност. Всъщност такива не са изложени и в развилото се производство пред Районен съд Стара Загора. При наличието на доказателства за извършването на административното нарушение (свидетеля Асен Йорданов, който е очевидец) и необорването им по надлежния ред от страна на жалбоподателят, въззивният съд правилно е приел, че същото е безспорно установено, при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила, деянието е правилно квалифицирано, а наказанието е наложено в предвиденият от закона размер.

При извършената служебна проверка на решението, съдът намира, че същото е постановено при съблюдаване на съдопроизводствените правила, осигурено е участието на жалбоподателя, чрез редовното му призоваване, същият е взел участие в съдебното заседание, изложил е своите доводи, като по този начин е гарантирано и правото му на защита. Решението е постановено и при правилно приложение на материалния закон.

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №588 от 26.09.2017 год., постановено по АНД №1964/2017 год. по описа на Районен съд Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.