Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

451                                   08.01.2018 год.                        гр. Стара Загора

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Старозагорският административен съд, в публично заседание                          на седми декември през две хиляди и седемнадесета год. в състав:

                                                                       Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

 

                                                                   Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

                                                                                    МИХАИЛ РУСЕВ

 

при секретаря Албена Ангелова и с участието на прокурора Петко Георгиев като разгледа докладваното от съдия М. Русев КАН дело №429 по описа за 2017 год., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.  

Образувано е по касационна жалба на Д.М.И. ***, чрез пълномощника си по делото адв. Пламен Пейков против решение №577/25.09.2017 год., постановено по АНД №2084/2017 год. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е потвърдено наказателно постановление №17-1228-001768/15.06.2017 год., издадено от Началник група в сектор ПП при ОД на МВР Стара Загора с наложено на касатора административно наказание глоба в размер на 1500.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 15 месеца на основание чл.174, ал.2 във връзка с чл.174, ал.1 от ЗДвП.

В касационната жалбата на Д.И. се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението, като се излагат съображения, че районния съд е постановил едно необосновано решение. Според жалбоподателят, вмененото му административно нарушение не е доказано по безспорен начин. Липсват данни в посоченият ден и час да е бил тестван с техническото средство, като липсват писмени доказателства за това. Оспорва и резултатите от кръвната проба, тъй като в приложеният протокол е взета кръв от лицето И.Д.И., а имената на касатора са Д.М.И.. В този протокол е посочено погрешно и мястото на предварителното констатиране на употребата на алкохол, като вместо с. Плоска могила, където е била извършена проверката е посочено с. Остра могила. Оспорва и уведомяването на нарушителя за наличието на повторност на нарушението. Оспорва изводът на съдът, че редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. Излага съображения за допуснати нарушения при издаването на наказателното постановление, изразяващи се в несъответствието му със законовите изисквания на чл.57, ал., т.2 и 5 от ЗАНН. Моли решението да бъде отменено и да се постанови друго за отмяна на наказателното постановление.

Ответника ОД на МВР Стара Загора не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на жалбата поради което счита, че съдебното решение следва да бъде оставено в сила.   

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на Д.М.И. *** против Наказателно постановление №17-1228-001768 от 15.06.2017 год. на Началник група в сектор “ПП” към ОД на МВР гр. Стара Загора, с което въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Г 805219 от 06.06.2017 год., на Д.М.И. са наложени административни наказания “глоба” в размер на 1500.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 15 месеца. Съгласно изложеното в обстоятелствената част на наказателното постановление административното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 06.06.2017 год. в 22.00 часа, в Община Стара Загора, по път 56021 в с. Плоска могила, на източния вход-изход на селото в посока изток управлява управлява лек автомобил „Фолксваген” рег.№СТ 9622 ВТ, собственост на Севдалин Динев Велев, като водачът управлява МПС под въздействието на алкохол. Изпробван с техническо средство алкотест дрегер 7410-0158, който с проба №00059 в 22.06 на отчете 0.52‰ алкохол. Издаден талон за медицинско изследване на кръвта №0018297. Дал кръв с протокол за химическа експертиза №237/07.06.2017 год. – 0.59‰ алкохол. Нарушението е извършено в условията на повторност – наказателно постановление №15-1228-002435/18.08.2015 год., връчено на 15.10.2015 год. и влязло в сила на 23.10.2015 год.

За да потвърди наказателното постановление с наложено на И. административно наказание глоба и лишаване от право да управлява МПС, Районен съд Стара Загора е приел за доказана фактическата обстановка отразена в обстоятелствената част на наказателното постановление, което не е оспорено с други доказателствени средства. Не е установил нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление. Що се отнася до концентрацията на алкохол в кръвта, съдът е приел, че същото се дължи на употреба на алкохол. Касаторът е бил наясно, какви административни нарушения е извършил, като от събраните по делото доказателства е направен извод, че с деянията си И. е осъществил административни нарушения по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗАНН, с което са осъществени всички обективни и субективни признаци от състава на нарушението по чл.174, ал.1  и ал.2 от ЗДвП. Приел е също така, че размера на санкциите са съобразени с тежестта на нарушението, множество нарушения от страна на жалбоподателя на ЗДвП, поради което е постановил и решение, с което е потвърдил наказателното постановление.

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Административното нарушение по чл.174, ал.1 от ЗДвП, предполага извършването на административно нарушение при в случаите когато е налице управление на МПС след употреба алкохол, като концентрацията на алкохол следва да бъде в диапазон от 0.5 до 1.2 промила. Употреба на алкохол или друго упойващо вещество, може да бъде установено по два начина – чрез техническо средство или чрез изследване на  кръвта на водача. В конкретния случай, е безспорно установено, че касаторът управлява МПС след употреба на алкохол, като това обстоятелство е установено и чрез двата способа. Техническото средство е отчело 0.52‰ алкохол, а при химическия анализ на кръвната проба е установена концентрация от 0.59‰ алкохол. Въз основа на събраните в хода на съдебното производство доказателства, районният съд правилно е приел за безспорно установено, че е налице извършено административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Изложените съображения в касационната жалба касаещи показанията на техническото средство и отразени в протокола за химическа експертиза, са били изложени и пред първата инстанция, която е отговорила подробно на тях и ги е отхвърлила аргументирано. Изводите на районният съд са основават на установената в хода на съдебното производство фактическа обстановка чрез разпита на актосъставителят и свидетелите по установяването на административното нарушение. Настоящия съдебен състав споделя мотивите на въззивният съд, за безспорна установеност на административното нарушение. В допълнение може да се добави:

Както в АУАН така и в издаденото въз основа на него наказателното постановление е описано мястото на извършване на административното нарушение по един и същ начин – път 56021 в с. Плоска могила”. В този смисъл не е налице каквото и да е разминаване в описанието на мястото и не е накърнено правото на защита на наказаното лице.

 

Действително липсват представени писмени доказателства относно показанията на техническото средство, но същите са доказани със свидетелските показания на свидетелите по делото Даскалов, Коджабашев и Димов, като и тримата потвърждават, че устройството е отчело 0,52 промила. От друга страна, касаторът е дал и кръвна проба от която е отчетено концентрация от 0.59 промила, която е меродавна за наказващият орган по аргумент от чл.3 от Наредба №9 за реда за установяване употребата на алкохол или друго силно упойващо вещество от водачи на моторни превозни средства /отм., но в сила към момента на установяване на административното нарушение/. В представеният протокол за химическата експертиза съдържа всички необходими реквизити и отговаря на законовите изисквания. Посоченото е името на лицето от което взета пробата, неговото ЕГН и т.н.

Неоснователно е и оплакването, че касаторът не е бил уведомен за наличието на повторност на извършеното нарушение. По преписката е представено съобщение с изх.№12280-18360 от 15.06.2017 год., получено лично от И., с което последният е уведомен, че нарушението по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП е извършено в условията на повторност, като е посочено и влязлото в сила наказателно постановление с наложено наказание за същия по вид нарушение. В хода на въззивното производство не е оспорено по надлежния ред това писмено доказателства, поради което и след като същото е надлежно приобщено като доказателства по делото, въззивният съд правилно е постановил решението си съобразявайки се с него. Доколкото предишното наказателно постановление е влязло в законна сила на 23.10.2015 год., а нарушението е осъществено на 06.06.2017 год., то е налице повторност на извършеното административно нарушение по смисъла на §6, т.33, предложение второ от ДР на ЗДвП.

Неоснователно е наведеното касационно оплакване, че съдът е приел, законовата презумпция на чл.189, ал.2 от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба, редовно съставените актове за установяване на административни нарушения имат доказателствена сила до доказване на противното. Законодателят е приел тази оборима законова презумпция като остава в тежест на наказаното лице да обори, съдържащите се в АУАН факти и обстоятелства. Позовавайки се на тази презумпция районният съд е приложил правилно материалният закон. В развилото се съдебно производство, касаторът не е сторил необходимото да обори отразеното в оспореното наказателно постановление. Бездействието от негова страна зависи единствено и само от неговата воля. Изложените аргументи в представената писмена защита, касаят допуснатите формални нарушения /според касатора/, които обаче не са съществени по своя характер и не могат да обосноват отмяната на обжалваното наказателно постановление.

При извършената служебна проверка на решението, съдът намира, че същото е постановено при съблюдаване на съдопроизводствените правила, осигурено е участието на жалбоподателя и неговия процесуален представител, като по този начин е гарантирано и правото му на защита и същото е постановено при правилно приложение на материалния закон.

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ от АПК, Старозагорският административен съд

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №577 от 25.09.2017 год., постановено по АНД №2084/2017 год. по описа на Районен съд Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

 

 

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                   

 

                 2.