Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                   

№ 455                                                08.01.2018 год.                    град Стара Загора

 

      В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд, в публично заседание на седми декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                      

 

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

 

                                                                                       Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

 

                                                                                                       МИХАИЛ РУСЕВ

 

при секретаря   Албена Ангелова

и в присъствието на  прокурора   Петко Георгиев

като разгледа докладваното от  съдия Г. ДИНКОВА   к.а.н.дело    431 описа  за 2017г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.  

           Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, подадена чрез юриск.Милен Алексиев, против Решение № 598 от 29.09.2017г., постановено по АНД № 1884/ 2017г. по описа на Старозагорския районен съд, с която е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 17-1228-001512 от 01.06.2017г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Стара Загора за наложеното на В.П.В. административно наказание на основание чл. 175а, ал.1, пр. 3 от ЗДвП, за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП.

 

         В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение при неправилно приложение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Касаторът оспорва направения от съда извод, че извършването на вмененото на санкционираното лице административно нарушение не е доказано като поддържа, че административнонаказателното обвинение е фактически, правно и доказателствено  обосновано. Направено е искане съдебното решение  да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 17-1228-001219 от 28.04.2017г.

        Ответникът по касационната жалба – В.П.В., чрез пълномощника си по делото оспорва касационната жалба като неоснователна. Излага доводи за правилност и законосъобразност на обжалваното съдебно решение и  моли същото да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на съдебното решение в обжалваната му част с материалния закон, намира за установено следното:

 

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

 

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

 

Производството пред Старозагорския районен съд се е развило по жалба на В.П.В. против Наказателно постановление /НП/ № 17-1228-001512 от 01.06.2017г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 17-1512/ 12.05.2017г., на В.в. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 3000лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца на основание чл. 175а, ал.1, предл. трето от ЗДвП, за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП. Административно наказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 12.05.2017г. около 22.25 часа в  гр. Стара Загора на паркинга на Артилерийски казарми управлява лек автомобил БМВ с рег.№СТ5467ВВ, собственост на Антоанета Димова Кирева, като водачът не ползва пътното платно по предназначение – завърта автомобила в различни посоки с кръгови движения /дрифти/.  

Старозагорският районен съд е отменил обжалваното наказателно постановление за наложеното на В.В. на основание чл. 175а, ал.1, пр. 3 от ЗДвП за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП административно наказание по съображения за неговата процесуална незаконосъобразност. В тази връзка се сочи констатирано несъответствие между правната квалификация на деянието, отразена в съставения АУАН и в издаденото наказателно постановление. На следващо място въззивният съд е приел, че доколкото поведението на санкционираното лице е квалифицирано като „дрифт”, а Законът за движението по пътищата не съдържа легална дефиниция на това понятие, е недопустимо налагането на санкции за деяние, което не е регламентирано от закона като съставомерно поведение и съотв. като административно нарушение.  

Решението на Старозагорския районен съд е правилно като краен резултат, но по следните коригиращи мотиви.

Не се споделя извода на въззивния районен съд, че в съдържанието на НП са налице съществени нередовности, които да водят до неяснота на административнонаказателното обвинение и неправилната му юридическа квалификация.

Отговорността на ответника по касация е ангажирана на основание чл. 175а, ал.1, предл. трето от ЗДвП, съгласно която разпоредба се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. водач, който ползва пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От правна страна обвинението се основава на допуснато нарушение на законово регламентираната в чл.104б, т.2 от ЗДвП забрана водачът на МПС да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Както в акта за установяване на административно нарушение, така и в наказателното постановление подробно и ясно са описани действията на санкционираното лице, квалифицирани от АНО като неизползване на пътното платно по предназначение. Обстоятелството, че след фактическото описание на приетото за съставомерно поведение – „завърта автомобила в различни посоки с кръгови движения” в скоби е посочен и общоизвестния термин, с който се именова подобно поведение на пътя - "дрифт ", "дрифтене" - не представлява вменяване извършване на нарушение, каквото не е регламентирано в закона. Ето защо не може да бъде споделен довода на въззивния съд, че  липсата на  легална дефиниция на понятието "дрифт" в ЗДвП прави недопустимо налагането на санкции за нарушение, което законодателят не е описал и въздигнал в санкционен състав.

Като краен резултат обаче извода на въззивния съд за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление е правилен, поради следното: В случая не е доказано по безспорен и несъмнен начин извършването на нарушение по повдигнатото на санкционираното лице административнонаказателно обвинение по чл. 175а, ал.1, пр. 3 във вр. с чл.104б, т.2 от ЗДвП. От фактическа страна извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение е обосновано с констатацията, че на 12.05.2017г. около 22.25 часа в  гр. Стара Загора, на паркинга на Артилерийски казарми, управлява лек автомобил БМВ с рег.№СТ5467ВВ, като завърта автомобила в различни посоки с кръгови движения. 

Събраните по делото гласни доказателства обаче не потвърждават така описаната в наказателното постановление фактическа обстановка. От показанията на свидетеля по установяване на нарушението и съставянето на АУАН – Симеон Николаев Кискинов се установява, че на посочените в НП дата, време и място, при управлението на автомобил с рег.№СТ5467ВВ санкционираното лице е завъртяло рязко управлявания автомобил, при което се е чуло свирене на гумите, но не доказва твърдяното от АНО: „завърта автомобила в различни посоки с кръгови движения”. Няма противоречия и несъответствия в показанията на всички разпитани по делото свидетели, че управлявания от В. автомобил е имал техническа неизправност. Това обстоятелство обаче не е било подложено на преценка от АНО и не е изследван въпроса възможно ли е установеното от свидетелите-очевидци движение на автомобила да се е дължало на неизправността на същия. Доколкото по делото не е установено в изискуемата от закона степен на несъмненост и категоричност, че при управлението на автомобила В.В. е използвал пътя за други цели, а не по предназначение, то повдигнатото административнонаказателно обвинение за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП, като основание за налагане на административни санкции по чл. 175а, ал.1, пр. 3 от ЗДвП, се явява фактически и доказателствено необосновано.

С оглед на изложените съображения съдът намира че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие със закона, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

                                      Р     Е     Ш     И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 598 от 29.09.2017г., постановено по АНД № 1884/ 2017г. по описа на Старозагорския районен съд.

 

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

                   

   

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                 

 

                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.     

 

                                                                            2.