Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

448                                   08.01.2018 год.                            гр. Стара Загора

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Старозагорският административен съд, в публично заседание                          на седми декември през две хиляди и седемнадесета год. в състав:

                                                                       Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

 

                                                                   Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

                                                                                    МИХАИЛ РУСЕВ

 

при секретаря Албена Ангелова и с участието на прокурора Петко Георгиев като разгледа докладваното от съдия М. Русев КАН дело №434 по описа за 2017 год., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от А.Ж.К. ***, чрез процесуалния си представител адв. Ганка Драганова против решение №87/02.10.2017 год., постановено по НАХД №186 по описа за 2017 год. на Районен съд Раднево, в частта, в която е потвърдено наказателно постановление №17-0327-000182/18.11.2017 год., издадено от Началника на РУ – Раднево, в частта с наложени на касатора административни наказания глоба в размер на 100.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП за нарушение на чл.103 от ЗДвП. В частта, с което е отменено наложеното административно наказание глоба в размер на 20.00 лв. на основание чл.183, ал.2, т.3 от ЗДвП за нарушение на чл.6, ал.1 от ЗДвП, решението  не е обжалвано, поради което е влязло в законна сила.

В касационната жалбата се съдържат оплаквания, че обжалваното решение е немотивирано и необосновано. По същество изложените съображения в касационната жалба са за постановяване на обжалваното решение в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Излагат се съображения, че незаконосъобразно въззивният съд е приел, че е доказано по несъмнен и безспорен начин извършеното административно нарушение. Сигналът за спиране е подаден от униформен служител, но за да се ангажира отговорността на водача е необходимо този сигнал да е възприет от него. Не е съгласен и с изводите на съда за наличието на достатъчно мотивировка както относно липсата на предпоставките на чл.28 от ЗАНН, така и за обосноваване на размера на наложената санкция съгласно чл.27 от ЗАНН. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решение №87/02.10.2017 год., постановено по НАХД №186 по описа за 2017 год. на Районен съд Раднево в обжалваната част и да се постанови друго, с което да се отмени обжалваното наказателно постановление изцяло.

Ответникът по касация – Началника РУ - Раднево при ОД на МВР – Стара Загора, не изпраща представител и не изразява становище по подадената касационна жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на Районния съд правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание и след служебна проверка по реда на чл.218 ал.2 от АПК на решението по АНХД №186/2017 год. на Районен съд Раднево, намира за установено следното:

        Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Районен съд – Раднево е потвърдил наказателно постановление №17-0327-000182 от 27.03.2017 год. на Началника на РУ – Раднево, в частта, в която на А.Ж.К. са наложени административни наказания глоба в размер на 100.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца. Отговорността е ангажирана за нарушения на чл.103 от ЗДвП. От фактическа страна е прието, че на 11.03.2017 год. около 01.00 часа в гр. Раднево на ул.”Тачо Даскалов” до читалище „Гео Милев” в посока запад, управлява лек автомобил „Фолксваген голф” с рег.№СТ 9963 ВР, негова собственост, като не спира движението си на оказаното място при подаден сигнал за спиране със стоп палка от контролните органи.

За да потвърди наказателното постановление, Радневският районен съд приема, че вмененото във вина на А.К. административно нарушение е доказано по безспорен начин. Приел, че подаденият сигнал е бил възприет лично от нарушителя, подаден е със стоп палка и на осветен участък от пътя. Тези обстоятелства се доказват от събраните по делото свидетелски показания. За да стигне до този извод, съдът е направил подробен анализ на събраните в хода на съдебното производство доказателства. Всичко това, го е мотивирало да постанови решение, с което да потвръди обжалваното наказателно постановление в тази му част.

Жалбата е неоснователна.

При постановяването на своето съдебно решение, въззивният съд се е ръководил от установените по делото факти. В конкретния случай, имайки в предвид показанията на актосъставителя, настоящия съдебен състав намира, че вмененото във вина на К. административно нарушение за не спиране на подадения със стоп палка сигнал е установено по безспорен начин.

На първо място съдът намира, че оплакването, че решението не е мотивирано е неоснователно. В обжалваното решение е направен подробен анализ на събраните доказателства, кои от тях кредитира и кои не, както и кои факти и обстоятелства се доказват с тези доказателства, правилното им подвеждане по приложимата материалноправна норма от страна на наказващият орган. Съдържанието на обжалваното решение отговаря на законовите изисквания за мотивировка на съдебният акт и не е налице касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 във връзка с чл.348, ал.3, т.2, предложение първо от НПК.

Съгласно нормата на чл.103 от ЗДвП, при подаден сигнал от контролните органи водачът е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото място и да изпълнява указанията на контролните органи.

Въззивният съд е направил необходимото за изясняването на фактическата обстановка по делото, като е разпитал всички свидетели, като актосъставителят (Василев), свидетелят по установяването на нарушението и съставянето на акта за установяване на административното нарушение (Койчев), както на и на посоченият от жалбоподателят свидетел (Димитров). При наличието на противоречия в показанията и на тримата, съдът е намерил за необходимо да ги постави в очна ставка за изясняване обстоятелствата по делото. Димитров всъщност е само свидетел по извършването на нарушението, но доколкото лично е заявил, че тъкмо е затварял телефона си, като е видял полицаите, правилно районният съд не е кредитирал показанията му. Свидетелят не е възприел нито подаденият сигнал, поради обстоятелството, че е говорил по телефона и вниманието му не е било концентрирано нито върху управлението на МПС, нито върху пътната обстановка, включваща и осъществяващите контрол органи. Същите са възприети едва при подминаването им от автомобила, в който се е возил Димитров. Ето защо, като не е кредитирал показанията в тази му част, съдът не е допуснал нарушение на процесуалните правила, а напротив – мотивирано е отказал кредитирането и е установил фактическата обстановка по делото.

Неоснователни са оплакванията за несъгласие с извода на съдът за наличие на мотиви в наказателното постановление, изключващи приложението на чл.28 от ЗАНН и за определянето на размера на наложените наказания с правилата на чл.27 от ЗАНН и постигането на целите по чл.12 от ЗАНН. Според изложеното в касационната жалба, същите са формално изложени. Настоящият съдебен състав споделя изложеното в обжалваното съдебно решение за наличието на мотиви за неприложимост на чл.28 от ЗАНН, изложени в наказателното постановление, както и мотива за определянето на наказанието към минималния размер предвиден в закона. Цитираното тълкувателно постановление на ВКС, предвижда съдебен контрол на преценката на наказващият орган за маловажност на нарушението, което в конкретното решение е извършено от страна на въззивният съд. В този ход на мисли, обжалваното решение на противоречи на тълкувателно решение №1/12.12.2007 год. на ВКС.

По тези съображения касационният състав на Административен съд Стара Загора намира, че решение №87/02.10.2017 год., постановено по НАХД №186  по описа за 2017 год. на Районен съд Раднево, е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, съдът

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение №87/02.10.2017 год., постановено по НАХД №186 по описа за 2017 год. на Районен съд Раднево.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протестиране.

 

                                                        

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.  

 

                                                                                          2.