Р Е Ш Е Н И Е

№ 468 16.01.2018 година град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове: ИРЕНА ЯНКОВА

РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар Стефка Христова

и с участието на прокурор Петко Георгиев

като разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова КАН дело № 435 по описа за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на „ТЕНСИДЕЙ“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Хаджи Д. Асенов“ № 59, вх. „Б“, ет.1, ап.3, подадена чрез пълномощника му адв. Р.А. ***, против Решение № 594 от 28.09.2017г., постановено по АНД № 1828/ 2017г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е изменено Наказателно постановление № 24 – 001280 от 23.05.2017г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – Стара Загора, като е намален размера на наложената на „ТЕНСИДЕЙ“ ЕООД в качеството му на работодател на основание чл.414, ал.3 от Кодекса на труда имуществена санкция от 3 000лв. на 1 500лв.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като неправилен и необоснован направения от въззивния съд извод, че е доказано по безспорен и несъмнен начин извършването на нарушение по повдигнатото му административнонаказателно обвинение и наличието на основание за санкционирането му по чл. 414, ал.3 от Кодекса на труда. Поддържа, че съдът не е направил цялостна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, което е довело до неверни фактически констатации и съотв. правни изводи, направени при неправилно приложение на закона. С подробно изложени съображения по наведените касационни основания е направено искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно Наказателно постановление № 24 – 001280 от 23.05.2017г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Стара Загора.

Ответникът по касационната жалба – Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на „ТЕНСИДЕЙ“ ЕООД – гр. Стара Загора, против Наказателно постановление № 24 – 001280 от 23.05.2017г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 24-001280 от 04.05.2017г., на „ТЕНСИДЕЙ“ ЕООД , в качеството му на работодател, на основание чл. 414, ал.3 от Кодекса на труда /КТ/, е наложена имуществена санкция в размер 3 000лв., за нарушение на чл. 61, ал.1 от КТ. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена на 24.04.2017г. проверка по спазване на трудовото законодателство на обект: Ресторант „Нашенци“, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „М. М. Кусев“ № 9, стопанисван от „ТЕНСИДЕЙ“ ЕООД и по представени официални писмени документи на 04.05.2017г. в Дирекция „Инспекция по труда”, е установено, че „ТЕНСИДЕЙ“ ЕООД, в качеството си на работодател, е приел на работа в горепосочения обект от 23.04.2017г. и към момента на проверката на 24.04.2017г. лицето М.С.Т.като хигиенист, без преди това да е сключил с нея трудов договор преди постъпването й на работа.

Старозагорският районен съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление, не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила и формални изисквания. Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, установената по делото фактическа обстановка съотнесена към приложимата нормативна регламентация, съдът е приел, че по несъмнен начин е установено и доказано извършването на вмененото на „ТЕНСИДЕЙ“ ЕООД, в качеството му на работодател нарушение, правилно квалифицирано по административнонаказателния състав на чл.414, ал.3 от КТ, за неизпълнение от работодателя на императивното задължение по чл.61, ал.1 от КТ. По съображения, че липсват данни за наличие на отегчаващи отговорността обстоятелства и че размера на наложената санкция не съответства на тежестта конкретното нарушение, Старозагорският районен съд е изменил наказателното постановление, като е намалил размера на наложената на „ТЕНСИДЕЙ“ ЕООД имуществена санкция до законово регламентирания минимален такъв от 1 500лв.

Решението на Старозагорския районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

Изцяло се споделя извода на въззивния съд, че по несъмнен начин е установено и доказано наличието на съставомерно от обективна страна деяние, квалифицирано като административно нарушение по чл.414, ал.3 от КТ – при неспазване на императивното изискване, регламентирано в чл. 61, ал.1 от КТ, „ТЕНСИДЕЙ“ ЕООД, в качеството си на работодател, на 23.04.2017г. и към момента на проверката на 24.04.2017г., е допуснал до работа в стопанисвания от него обект ресторант „Нашенци“, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „М. М. Кусев“ № 9, лицето М.С.Т.като хигиенист, без преди това да сключи писмен трудов договор с работника. Всички релевантни за съставомерността на деянието факти, които обуславят административнонаказателната отговорност и с които е обосновано административното обвинение, се установяват от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства. Защитната теза на касатора и твърдението му, че лицето М.Т.е полагало труд въз основа на сключен на 24.04.2017г. граждански договор, не се подкрепя от приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства и от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие във въззивното производство в качеството на свидетел актосъставител. Още повече че вмененото на санкционираното лице нарушение е такова за неспазване на изискването по чл. 61, ал.1 от КТ /за сключване на трудовия договор преди постъпването на работа на работника/ и съответно предмета на доказване за това нарушение включва установяването, че работодателят фактически е допуснал и приел на работа респ. работникът/ служителят е постъпил на работа, преди да бъде сключен трудов договор за изпълняваната трудова дейност. В случая съвкупната преценка на доказателствата по делото и фактите и обстоятелствата, които се установяват въз основа на тях, сочат, че допуснатото от „ТЕНСИДЕЙ“ ЕООД, в качеството му на работодател нарушение на чл.61, ал.1 от КТ, е доказано по несъмнен начин. Подписаната от М.Т.Декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ /че от 23.04.2017г. работи в предприятието на „ТЕНСИДЕЙ“ ЕООД, на обект ресторант „Нашенци“, с работно време от 10.00ч. до 16.30ч. – по график, без сключен трудов или граждански договор/, даденото писмено обяснение от Т.С.Г.– счетоводител и упълномощено да представлява „ТЕНСИДЕЙ“ ЕООД лице /че на 23.04.2017г. е проведена среща с лицето М.С.Т., на която е договорено с управителя на заведението Т.И.Т. М.Т.да започне работа като „помощник-хигиенист“ за пробен период, със задължения за измиване на посуда и почистване на тоалетни, като за това и се заплаща 460лв., съгласно граждански договор“, сочат, че към момента на извършената проверка от контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора на 24.04.2017г., М.Т.е полагала труд и е изпълнявала трудови функции като хигиенист в стопанисвания от „ТЕНСИДЕЙ“ ЕООД обект, без сключен трудов договор с работодателя. Не води до друг правен извод по-късно представения граждански договор, сключен между „ТЕНСИДЕЙ“ ЕООД и М.Т., с посочена дата на сключване 24.04.2017г., за изпълнение на работа като „помощник-хигиенист“. Този граждански договор не може да изключи отговорността на работодателя по чл.61, ал.1 от КТ. Както правилно е приел Старозагорският районен съд, от обстоятелството, че гражданският договор не е бил представен към момента на извършената на място в обекта проверка и с оглед заявеното от М. Т., че няма сключен нито трудов, нито граждански договор, може да се направи извод, че представеният граждански договор между „ТЕНСИДЕЙ“ ЕООД и М.Т.с посочена дата на сключване 24.04.2017г., не е бил сключен към момента на констатираното от контролните органи полагане на труд от М. Танева на обекта като хигиенист. На следващо място от доказателствата по делото еднозначно и по несъмнен начин се установява, че съществуващото към 24.04.2017г. правоотношение между „ТЕНСИДЕЙ“ ЕООД и М. Т., е имало за предмет предоставяне от физическото лице на работна сила за изпълнение на трудова дейност като „хигиенист” при определени трудово възнаграждение, работно време и работно място. Предметът на възложената задача съгласно сключения между „ТЕНСИДЕЙ“ ЕООД и М.Т.граждански договор - „извършване на работа като помощник на хигиениста” срещу договорено възнаграждение в размер на 460лв., релевира възлагане изпълнението на трудови задължения. Следователно към момента на проверката М. Т. е осъществявала трудова дейност при изпълнение на трудови функции като „хигиенист” /”помощник-хигиенист”/, като работодателят е приел лицето на работа без преди това да е сключил с него трудов договор. Ето защо изводът на съда за осъществено от работодателя съставомерно деяние – административно нарушение по чл.414, ал.3 във вр. с чл. 61, ал.1 от КТ, е фактически, правно и доказателствено обоснован.

Не е налице и допуснато от въззивния съд съществено нарушение на процесуалните правила, като касационно основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на обжалваното решение. Съдът, въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото и обсъдени в решението доказателства е направил извод, че НП е издадено при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон при определяне съставомерността на деянието и неговата правна квалификация. Обосновал е въз основа на кои доказателства, факти и обстоятелства е приел, че извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение е установено по несъмнен начин, като мотивирано не е кредитирана с доверие защитната теза на жалбоподателя, че към момента на проверката лицето М.Т.е изпълнявало задълженията си по сключен граждански договор.

С оглед изложените съображения съдът намира че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 594 от 28.09.2017г., постановено по АНД № 1828/ 2017г. по описа на Старозагорския районен съд.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.