Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   469

 

     гр. Стара Загора, 15.01.2018 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на  четиринадесети декември две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                           Председател:    БОЙКА ТАБАКОВА

 

Ч                                                                                                                                        Членове:        ИРЕНА ЯНКОВА

                                                                                       РАЙНА ТОДОРОВА  

 

при секретаря  Стефка Христова

и с участието на прокурора  Петко Георгиев

като разгледа докладваното от  съдия  Б. ТАБАКОВА к.а.н. дело № 438 по описа  за 2017 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

 Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

   Образувано е по касационна жалба на В.П.С. против Решение № 94/19.10.2017 г. по АНД №  199/2017 г. на Районен съд Раднево, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 17-0327-000328/10.05.2017 г., издадено от началника на РУ Раднево при ОД МВР Стара Загора. С жалбата са направени оплаквания за постановяване на решението в нарушение на материалния закон и процесуалните правила -  касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т. 2 във връзка с ал. 2 и ал.3 от НПК във вр. с  чл. 63, ал.1, изр. второ от ЗАНН.  Оспорва се изводът на съда за формална законосъобразност на НП, тъй като според касационната жалбоподателка липсва единство между посочените като нарушени законови норми и словесното описание на нарушението. Счита, че за случая е приложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и не споделя доводите на районния съд, че нарушенията на Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ са винаги с висока степен н аобществена опасност. Въз основа на изложените в жалбата мотиви в подкрепа на наведените касационни основания е направено искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отмени НП като незаконосъобразно.

 

С писмена молба адвокат Ганка Драганова в качеството на пълномощник на В.С. изразява становище по същество като моли съда да отмени обжалваното решение.

 

            Ответникът по касационната жалба - Районно управление   Раднево към ОД МВР Стара Загора, редовно призован за съдебно заседание, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага съдебното решение да бъде потвърдено.

 

 Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

         

            Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

          

            Разгледана по същество, се явява основателна.

 

  Предмет на съдебен контрол пред Районен съд – Казанлък е НП № 17-0327-000328/10.05.2017 г., издадено от началника на РУ Раднево при ОД МВР Стара Загора въз основа на АУАН № 17-328/20.04.2017 г., с което на В.П.С.,***, ЕГН **********, на основание чл. 175, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 4 месеца за извършено административно нарушение на чл. 103 от Закона за движението по пътищата. Като административно нарушение са преценени следните обстоятелства:  на 16.04.2017 г., около 18,30 ч в гр. Раднево, на ул. „Тачо Даскалов”, в района на кръстовището с ул. „Васил Левски”, в посока изток – запад, С. управлява лек автомобил „Ауди А 8” с рег. № СТ9708ВС, нейна собственост, като при подаден звуков и светлинен сигнал за спиране от контролен орган възприема сигнала, но не спира движението на автомобила, а продължава. Прието е, че с това е извършила отказ да предаде документите си или осуетява извършването на проверка от органите за контрол - нарушение на чл.103 от ЗДвП.

 

          За да потвърди НП,  Районен съд Раднево се мотивира с неговата формална и материална законосъобразност.   Приема, че при издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения. Въз основа на събраните по делото доказателства  намира за безспорно установено, че В.С. е извършила вмененото й административно нарушение по чл. 103 от ЗДвП. Отхвърлени са като неоснователни възраженията на жалбоподателката за опорочена процедура при издаване на АУАН и НП, както и тези във връзка с приложението на чл. 28 ЗАНН. По отношение размера на наложената глоба съдът е приел, че същият е определен в рамките на предвидения в чл. 175, ал. 1 ЗДвП – малко над средния размер. Изложени са мотиви, че предвидената от законодателя санкция за подобен тип нарушения е ниска, но предвид невъзможността да я завиши, съдът следва да потвърди НП с наложената от административнонаказващия орган санкция.

 

          Решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон.

  Административнонаказателната отговорност на В.С. е ангажирана на основание разпоредбата на чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП, съгласно която водач, който откаже да предаде документите си на органите за контрол или по какъвто и да е начин осуети извършването на проверка от органите за контрол, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв.

В АУАН № 17-328/20.04.2017 г., въз основа на който е издадено обжалваното НП № 17-0327-000328/10.05.2017 г. на Началника на РУ Раднево при ОД МВР Стара Загора, както и в самото НП, за нарушена е посочена нормата на чл.103 от ЗДвП, задължаваща водача на пътно превозно средство при подаден сигнал за спиране от контролните органи да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. За това нарушение е предвидено изрично наказание в разпоредбата на чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП.

В АУАН липсват фактически констатации относно обективиран отказ на С. да предаде документи или относно необходимостта да й бъде извършена проверка от контролните органи и осуетяването й. Събраните по делото гласни доказателства - свидетелски показания на актосъставителя и на свидетеля по съставяне на АУАН, дадени след предупреждение за носене на наказателна отговорност, недвусмислено сочат, че при ясно подаден звуков и светлинен сигнал за спиране от контролните органи, С. като водач на МПС, който не е осигурил предимство на пешеходец, не е спряла движението на автомобила. Преследването й обаче е преустановено, собствеността на автомобила е установена служебно, след което С. е призована за справка. Следователно не е установено извършване на действия от страна на С., кореспондиращи с нормата на чл.175, ал.1, т.3  от ЗДвП.  Едва в съдебната фаза на процеса са събрани данни, че подаването на сигнал за спиране е наложено за установяване  извършителя на друго нарушение на правилата за движение по пътищата при управлението на лек автомобил „Ауди А 8” с рег. № СТ9708ВС. Но да се приеме, че по този начин С. е осуетила проверка по смисъла на чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП, означава повдигнатото с АУАН административно обвинение да се допълва, което е недопустимо.

С оглед така очертаната нормативна уредба и данните по делото касационният състав  намира, че процесното НП е формално незаконосъобразно поради противоречие между фактическото описание на вмененото административно нарушение и неговата правна квалификация. Допуснатото нарушение е съществено по своя характер, тъй като пряко влияе върху правото на защита на привлеченото към отговорност лице, респективно опорочава издаденото НП само на това основание. В случая не може дасе приеме и законосъобразно упражнено правомощие на наказващия орган по чл.53, ал.2 от ЗАНН доколкото с НП се въвеждат факти, срещу които деецът не се е защитавал до момента.

 Действително събраните доказателства сочат извършено нарушение на чл.103 от ЗДвП, което с оглед особеностите на случая е с висока обществена опасност. Но наказващите органи са призвани да упражняват правомощията си законосъобразно и стриктно да спазват правилата, гарантиращи правото на защита на привлечените към отговорност лица, поради което констатираният съществен процесуален порок на така издаденото НП не може да бъде пренебрегнат дори по съображения за превъзпитание на нарушителя. Установените административни нарушения следва да бъдат санкционирани само при строго съблюдаване на формалните процесуални правила като гаранция за принципно справедливо третиране на нарушителите.

По тези съображения касационният състав счита, че правните изводи за законосъобразност на НП № 17-0327-000328/10.05.2017 г. на Началника на РУ Раднево при ОД МВР Стара Загора са направени от районният съд при неправилно приложение на материалния закон. При този резултат не е необходимо да се обсъждат оплакванията на касатора за маловажност на случая. Обжалваното решение се явява постановено в нарушение на закона – касационно основание по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2, предл. първо от НПК и като такова следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго, с което да се отмени НП  като незеконосъобразно.

 

 Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ във връзка с чл.222, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 94/19.10.2017 г. по АНД №  199/2017 г. на Районен съд Раднево, с което е потвърдено Наказателно постановление № 17-0327-000328/10.05.2017 г., издадено от Началника на РУ Раднево при ОД МВР Стара Загора, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 17-0327-000328/10.05.2017 г., издадено от началника на РУ Раднево при ОД на МВР Стара Загора, с което на  В.П.С.,***, ЕГН **********, на основание чл.175, ал.1, т 3 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 4 месеца за нарушение на чл. 103 от Закона за движението по пътищата, като незаконосъобразно.

 

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

 

                   

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                          

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:  1.     

                                                                                                                                                                                                 2.