Р Е Ш Е Н И Е

№15 12.02.2018г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретаря: Пенка Маринова

и с участието на прокурора: Петко Георгиев

като разгледа докладваното от съдия Манолов КАН дело № 440 по описа за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на РУ на МВР – Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора против Решение №405 по а.н.д №934/2017г. по описа на Районен съд – Казанлък, с което е отменено Наказателно постановление (НП) №11-КОС от 04.08.2017г. на Началника на РУ на МВР – гр.Казанлък. В жалбата се сочи, че съдебният акт е неправилен, поради нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуалния нарушения – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Твърди се, че неправилно районният съд е приел, че в хода на образуваното административнонаказателно производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващи се в нарушаване на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН относно непосочване на дата на извършване на нарушението. Заявява се, че деянието е извършено чрез бездействие – след изтичане на срока на разрешенията санкционираното лице е продължило да съхранява огнестрелното оръжие, без да притежава разрешение от надлежния орган. Обосновава, че както в акта за установяване на административно нарушение (АУАН), така и в НП изрично е посочено, че нарушението е извършено след датата на изтичане на разрешителните и представлява едно продължително бездействие – от датата следваща датата на изтичане на срока на разрешителните до установяване на нарушението от компетентните органи. Моли се съда да постанови решение, с което да отмени решението на Районен съд Казанлък и да постанови друго, с което да потвърди отмененото НП.

Ответникът по касация С.Г.Т., редовдно и своевременно призована, не се явява, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение да бъде отменено.

Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка на същото за наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

Производството пред Районен съд – Казанлък се е развило по жалба на С.Г.Т. срещу НП № 11-КОС/04.08.2017г. на Началник РУ – Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора, с което въз основа на АУАН №11-КОС/13.07.2017г. на Т. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева на основание чл.212 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ).

От фактическа страна административното обвинение се основава на това, че на 16.06.2017г., около 14:00 часа в с.Черганово, община Казанлък, ул. „Бузлуджа” №10, при извършена проверка, се установило, че г-жа Т. съхранява личното си късоцевно огнестрелно оръжие – пистолет „Макаров”, кал.9х19мм, с фабр.№BD 19 1366 и боеприпаси за него без надлежни разрешения, издадени от компетентен орган на МВР. В хода на проверката е изготвен и връчен предавателно-приемателен протокол с рег.№284000-11445/16.06.2017г. Оръжието се съхранява в РУ – Казанлък. Срокът на разрешението за съхранение №557 и разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие серия СТК №0322047 са изтекли на 12.04.2017г. След тази дата г-жа Т. съхранява личното си късоцевно огнестрелно оръжие без валидни разрешения. С това деяние е посочена за нарушена разпоредбата на чл.56, ал.1 от ЗОБВВПИ.

С обжалваното съдебното решение Районен съд – Казанлък е отменил посоченото НП. В решението е прието, че в изложената в санкционния акт фактическа обстановка се установява изцяло от разпитаните в хода на съдебното производство свидетели, както и от приложените писмени доказателства. Посочено е, че НП е издадено от компетентен орган, като са обсъдени възраженията на жалбоподателя относно несъставомерността на вмененото административно нарушение. В решението районният съд е приел, че в хода на образуваното административнонаказателно производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което нарушава правото на защита на жалбоподателката и което се изразява в това, че нито в АУАН, нито в НП е посочена конкретна дата на извършване на нарушението или дата, на което е било довършено то. Изложени са доводи, че според административнонаказателното обвинение (впоследствие възприети и от административнонаказващия орган в НП) „на 16 06.2017г. е извършена проверка в дома на жалбоподателката в с.Черганово, като се установило, че съхранявала личното си късоцевно огнестрелно оръжие, без разрешително за това, тъй като същото е изтекло на 12.04.2017г. След тази дата г-жа Т. съхранявала личното си оръжие без валидни разрешения”. Предвид на това въззивния съд е посочил, че датата на извършване на проверката и установяване на нарушението, както и датата на изтичане на разрешителното не може да се възприеме за дата, респективно период, в който е извършено нарушението.

Решението на Районен съд Казанлък е правилно.

Нaстоящият касационен състав напълно споделя извода на въззивния съд, че съдържанието на наказателното постановление не съответства на императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. По аргумент от посочената разпоредба, описанието на нарушението и датата на неговото извършване са задължителни реквизити на наказателното постановление и всеки един от тези елементи следва изрично да намери обективен израз в неговото съдържание. В случая нито в АУАН, нито в издаденото въз основа на него наказателно постановление е посочена конкретна дата на извършване на нарушението – т.е датата, на която е налице довършено нарушение и основание за налагане на административна санкция по чл.212 във вр. с чл.56, ал.1 от ЗОБВВПИ. Датата на извършване на проверката и установяване на нарушението не може да се разглежда като дата на извършване на нарушението.

Разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН е императивна и нейното спазване е не само абсолютно условие за формална изрядност и законосъобразност на наказателното постановление, но е и гаранция за правото на защита на наказаното лице. Датата на извършване на нарушението е съществена характеристика на всяко административно нарушение и е посочена от законодателя като самостоятелен елемент от съдържанието на наказателното постановление. Същата е от значение както за определяне на приложимия по см. на чл.3, ал.1 и ал.2 от ЗАНН закон, така и за спазване на сроковете по чл. 34, ал.1, изр. второ от ЗАНН. В действителност е възможно чрез изчисляване на срокове да се изведе датата, на която е налице съставомерно от обективна страна деяние, квалифицирано като административно нарушение по чл. 212 във вр. с чл. 56, ал.1 от ЗОБВВПИ. Липсата обаче на посочена в наказателното постановление дата на нарушението не подлежи на саниране чрез тълкуване или по реда на чл.53 ал. 2 от ЗАНН. Като задължителен реквизит и елемент от императивно регламентираното нормативно съдържание на наказателното постановление, датата на нарушението е следвало да бъде обективирана по надлежния начин, а не да се извежда чрез тълкуване.

При констатираното нарушение, съществено опорочило административнонаказателната процедура, безпредметно е обсъждането на спора по същество

Неоснователно е оплакването на касатора за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при постановяване на решението, което дори не е конкретизирано в жалбата, а касационната инстанция няма задължение да проверява служебно съдебния акт в такава насока.

С оглед изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

Оставя в сила Решение № 405/05.10.2017г. по а.н.д.№ 934/2017г. по описа на Районен съд – Казанлък.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.