Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                                                                                                                                                                                                      Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                                                                                                                                                           

          № 2       23.01.2018 година   град Стара Загора

             

 

              В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А   

 

 

            Старозагорският административен съд, в публично съдебно  заседание на единадесети януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

 

                                                  Председател:   БОЙКА ТАБАКОВА

 

                                                 Ч                                                                           Членове:    ИРЕНА ЯНКОВА

                                                                              РАЙНА ТОДОРОВА

 

При секретар Ива Атанасова       

И с участието на прокурор Петко Георгиев                                           

като разгледа докладваното от  съдия  Р. Тодорова  КАН дело № 448 по описа  за 2017 год., за да се произнесе съобрази следното:

 

   Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.  

 

   Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР – Стара Загора против Решение № 648 от 20.10.2017г., постановено по АНД № 933/ 2017г. по описа на Старозагорския районен съд, в частта му, с която е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 17-1228-000315 от 13.03.2017г., издадено на Началник група в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Стара Загора в частта за наложеното на Д.Й. на основание чл.177, ал.1, т.2, предл. първо от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 120 лева, за нарушение на чл.150 от ЗДвП.

   В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че н. е налице извършено от санкционираното лице нарушение по повдигнатото му административнонаказателно обвинение по чл.177, ал.1, т.2, предл. първо във вр. с чл.150 от ЗДвП. Поддържа, че доколкото представения във въззивното съдебно производство легализиран превод на български език на свидетелството за управление на МПС няма дата и съотв. н. може по категоричен начин да се установи кога е направена легализацията на документа – преди извършената проверка от контролните органи на сектор „Пътна полиция“ или в по-късен момент, неправилно Старозагорският районен съд е приел, че е липсвало основание за налагането на административна санкция на водача на МПС по чл.177, ал.1, т.2, предл. първо от ЗДвП. Направено е искане съдебното решение в обжалваната му част да бъде отменено и вместо него да са постанови друго, с което да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 17-1228-000315 от 13.03.2017г. на Началник група в сектор „ПП” към ОД на МВР – Стара Загора в частта за наложеното на Д.Й. административно наказание на основание чл.177, ал.1, т.2, предл. първо от ЗДвП, за нарушение на чл.150 от ЗДвП.

 

Ответникът по касационната жалба – Д.Й., редовно и своевременно призован за съдебно заседание, н. изпраща представител по делото и н. взема становище по основателността на жалбата.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение че касационната жалба е основателна и предлага съдебното решение в обжалваната му част, като неправилно и незаконосъобразно, да бъде отменено.   

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на съдебното решение в обжалваната му част с материалния закон, намира за установено следното:

         

           Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

 

           Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

 

Производството пред Старозагорския районен съд се е развило по жалба на Д.Й. против Наказателно постановление № 17-1228-000315 от 13.03.2017г., издадено на Началник група в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № Г989289/ 08.03.2017г., на Д.Й. са наложени административни наказания, както следва: глоба в размер 20лв., на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП и глоба в размер на 120 лева, на основание чл.177, ал.1, т.2, предл. първо от ЗДвП, за нарушение на чл.150 от ЗДвП. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 08.03.2017г. около 16.40ч. в гр. Стара Загора на ул. „Армейска“ до № 18, Д.Й. паркира л.а рег. № К6897ВВ собственост на Сибел Халил Сали от с. Нови Извор, като паркира автомобила в лентата за насрещното движение в най-лявата част на пътното платно и водачът е неправоспособен.

           С решението в обжалваната му част Старозагорският районен съд е отменил наказателното постановление в частта за наложеното на Д.Й. административно наказание на основание чл.177, ал.1, т.2, пр. първо от ЗДвП, за нарушение на чл.150 от ЗДвП, по съображения за неговата материална незаконосъобразност. Въз основа на събраните в хода на съдебното следствие и обсъдени в решението писмени и гласни доказателства съдът е обосновал извод, че н. е налице извършено от санкционираното лице нарушение по повдигнатото му административнонаказателно обвинение по чл.177, ал.1, т.2, предл. първо във вр. с чл.150 от ЗДвП.

             Решението на Старозагорския районен в обжалваната му част е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

 

              Изцяло се споделя извода на въззивния съд, че административно наказателното обвинение за извършеното от Д.Й. нарушение на чл. 150 от ЗДвП, като основание за налагане на административна санкция по чл.177, ал.1, т.2, пр. първо от ЗДвП, е фактически, правно и доказателствено необосновано. Съгласно разпоредбата на чл.177, ал.1, т.2, пр. първо от ЗДвП /в приложимата редакция, по която е ангажираната отговорността на ответника по касация/, наказва се с глоба от 100 до 300 лева лице, което управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление. От правна страна налагането на санкцията се основава на допуснато от водача на МПС Д.Й. нарушение на чл.150 от ЗДвП, която норма регламентира че всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал.1, т.3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал.1, т.4". От фактическа страна обвинението е обосновано с обстоятелството, че лицето е неправоспособен водач. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е приел, че описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и извършването на нарушение на чл.150 от ЗДвП от Д.Й., н. се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съгласно показанията на разпитаните в качеството на свидетели лица - актосъставителя Женя Иванова и свидетеля по АУАН Георги Георгиев, при извършената от контролните органи на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора проверка водачът е представил турска шофьорска книжка, но н. е представил легализиран превод на същата на български език. Видно от представеното и прието като доказателство във въззивното съдебно производство свидетелство за управление на моторно превозно средство /шофьорска книжка AL № 723349/, издадено на Д.Й. в Република Турция на 26.04.2013г., ведно с легализиран превод на български език, към момента на проверката /08.03.2017г./ лицето е правоспособен водач на МПС. Следователно н. е налице допуснато от  водача на МПС нарушение на чл.150 от ЗДвП.  Действително, както правилно е посочил Старозагорският районен съд в мотивите на обжалваното решение, съгласно чл. 161, ал.1, т.3 от ЗДвП свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено в друга държава, е валидно на територията на Република България за категорията, за която е издадено, когато е придружено от легализиран превод на български език. Управлението на МПС със СУМПС, издадено в друга държава, без същото да е придружено от легализиран превод на български език, релевира обаче н. нарушение на чл.150 от ЗДвП, а нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП - водачът н. притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, доколкото валидността на СУМПС, представено на проверяващите, по аргумент от чл.161, ал.1, т.3 от ЗДвП, е обусловена и от представянето на негов легализиран превод на български език. С изменението на чл. чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП /ДВ бр.2/ 2018г., в сила от 03.01.2018г./, законодателно е направено разграничение между управление на МПС от неправоспособен водач и управление на МПС без водачът да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното МПС, като две самостоятелни и различни административни нарушения. В случая, с оглед на събраните по делото доказателства се установява, че от една страна необосновано административнонаказващият орган е приел, че водачът на МПС - Д.Й., е неправоспособен, а от друга неправилно управлението на МПС със СУМПС, издадено в друга държава, без същото да е придружено от легализиран превод на български език релевира, е квалифицирано като нарушение на чл.150 от ЗДвП. Ето защо в съответствие и при правилно приложение на закона Старозагорският районен съд е отменил наказателното постановление в частта за наложеното на Д.Й. административно наказание по чл.177, ал.1, т.2, пр. първо от ЗДвП, за нарушение на чл.150 от ЗДвП.

 

            Касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на обжалваното съдебно решение е посочено бланкетно – н. са релевирани каквито и да е било допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по см. на чл.348, ал.3 от НПК. При формиране на вътрешното убеждение, фактическите и правните изводи, н. са установени порочни действия на въззивния съд, съотв. н. са констатирани порочни съдопроизводствени действия при разглеждане на делото и постановяване на съдебното решение

 

 

            Предвид изложените съображения съдът намира, че решението на Старозагорския районен съд в обжалваната му част, като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

 

           Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

                                   Р     Е     Ш     И :

 

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 648 от 20.10.2017г., постановено по АНД № 933/ 2017г. по описа на Старозагорския районен съд в обжалваната му част.  

 

Решението н. подлежи на обжалване и/или протестиране.

                   

 

 

   

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                

 

                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.     

 

                                                                             2.