Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

467                                    08.01.2018г.                                       гр. Стара Загора

 

     В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

         Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на четиринадесети декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                   

                                                                            Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА   

                                                                                                                                                                                       Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА      

                                                                                                     МИХАИЛ РУСЕВ   

 

при секретаря  Албена Ангелова        

и с участието на прокурор Константин Тачев

като разгледа докладваното от  съдия  Дарина Драгнева КАН дело №449 по описа за 2017 год, за да се произнесе съобрази следното:

 

     Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.    

     Образувано е по касационна жалба на РУ „Полиция” гр.Гълъбово  към ОД на МВР Стара Загора против Решение №63 от 17.10.2017г., постановено по АНД №204/2017г. по описа на Районен съд Гълъбово, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ №17-0447-000175 от 23.05.2017г., издадено от Началник РУП Гълъбово при ОД на МВР Стара Загора, с което на П.Г.П. е наложено административно наказание - глоба в размер на 1500лв. на основание чл.179, ал.3, т.2 от ЗДвП, за това, че на 05.04.2017г. в 16.30ч.в община Гълъбово на път Трети клас №5504-км.1, като водач на  автобус – Мерцедес  410 Д Спринтер с рег. № У1818АС  в посока запад – изток  управлява посоченото МПС, собственост  на „Дими Транс” Ямбол ЕООД,  като не е заплатил винетна такса по реда на чл.10 ал.1 т.1 от Закона пътищата.

    За да отмени наказателното постановление РС Гълъбово е приел, че описанието на мястото на нарушението, което е съставомерен елемент, не позволява да се установи по безспорен начин, че първи километър от път Трети клас №5504 е част от републиканската пътна мрежа. Използването на същата без заплатена винетна такса съставлява административно нарушение, чието извършване не е доказано с оглед липсата на доказателства, че този участък от пътя е част от републиканската пътна мрежа и не се намира в населено място.

    С касационната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно, постановено при съществени процесуални нарушения  и при нарушения на материалния закон. Оспорва се извода на съда,  че описанието на нарушението не изпълнява изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. На следващо място се твърди, че за пълното изясняване на фактическата обстановка съдът е следвало  да направи служебно запитване до „Агенция пътна инфраструктура” относно точното местоположение третокласен път №5504-км1. От съда се иска отмяна на въззивното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се потвърди НП.

      Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага на съда да потвърди обжалваното решение.

Касационният състав на съда, след служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява  основателна. При постановяване на съдебното решение е допуснато неправилно приложение на материалния закон – чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, представляващо касационно основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК за неговата отмяна.    

Мястото на нарушението е конкретизирано, чрез посочване на вида, наименованието и точния участък на пътя, по който се е движило пътното превозно средство, поради което необоснован се явява решаващия извод на въззивния съд за липса на възможност да бъде доказано осъществяването на този съставомерен елемент, а именно движение по републикански път, за което се дължи винетна такса. Съгласно приложение №2 към т.2 от Решение №945 на МС от 01.12.2004г. за приемане на списък на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура, път №5504 е третокласен републикански път, за който се дължи такса по чл.10 ал.1 т.1 от Закона за пътищата. Същият свързва селата Мъдрец-Искрица-Медникарово – Обручище с градовете Раднево и Гълъбово. Започва като отклонение от път І—55, км.138.6 в село Мъдрец към село Искрица като нулевия му километър е в края на с. Мъдрец, а едва 3.9км. от същия път е в населено място – с. Искрица. Съгласно показанията на свидетеля по акта А.К., нарушителя е спрян за проверка на първия километър от пътя, преди с. Мъдрец, в посока откъм с. Искрица т.е. посоката на движение на пътното превозно средство е била обратна на посоката на пътя и този факт съпоставен с началото му сочи на извод, че мястото на нарушението е правилно определено в АУАН и в НП, като е установено и от показанията на свидетеля по акта. Наказаното лице не въвежда възражение, че спрямо него е налице изключение от задължението за заплащане на винетна такса, установено в забележка към цитираното по-горе Решение на МС, а същевременно АНО ангажира гласни доказателствени средства за установяване дължимостта на таксата при движение по републикански път, извън населено място. Следователно, необосновани са изводите на съда както за невъзможност да се докаже мястото на нарушението, така и за липса на доказателства за съществуване на този съставомерен елемент, а именно движение по републикански път, за който се дължи винетна такса. Пътищата имат официално наименование, нормативно определени посоки и дължина в километри, както и населени места, области и отклонения по тяхното трасе, поради което АНО правилно е описал мястото на нарушението като е посочил наименованието на пътя, а участъка е конкретизирал, чрез точния километър от неговата дължина. Тези белези на мястото на нарушението позволяват неговото пространствено идентифициране и проверка за наличие на обстоятелства, изключващи задължението за плащане на винетна такса, които в настоящия случай не са налице, предвид установените от свидетелските показания факти. Във въззивната жалба е изложено единствено оплакване, че е следвало да се посочи между кои населени места се намира пътя, като не се оспорва фактическата обстановка, нито се твърди, че проверката е извършена в границите на населено място, обозначени със съответните пътни знаци. Както се посочи и по-горе, пълното и точно описание на участъка от републиканската пътната мрежа изисква посочване на официалното наименование на пътя и конкретния километър от неговото трасе, за е възможно да се установи дали за движение по същия е необходимо заплащането на винетна такса, а това условие е изпълнено. РС Гълъбово е могъл и е бил длъжен да извърши проверка с  текста на Решение № 945 на МС от 01.12.2004г., обнародвано в ДВ бр.109/14.12.2004г., изменено и допълнено, бр.61 от 10.08.2012г., и прието на основание чл.10 ал.2 и ал.4 от Закона за пътищата, за да установи, че пътя е републикански, че началото му е след село Мъдрец, при което да вземе предвид показанията на свидетеля по акта и липсата на възражения от страна на наказаното лице по описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка. Неизпълнението на тези правила за формиране на вътрешното убеждение по фактите е довело до необоснования извод за нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН при описание на мястото на нарушението и за липса на доказателства за този съставомерен елемент на административното деяние. 

 

 Водим от горните мотиви и на основание чл. 222, ал.1, от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

 

 

 

Р     Е     Ш     И :

 

      ОТМЕНЯ Решение №63/17.10.2017г., постановено по АНД №204/2017г. по описа на Районен съд Гълъбово и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 

            ПОТВЪРЖДАВА НП № 17-0447-000175/23.05.2017г. издадено от Началник РУ Гълъбово към ОД на МВР Стара Загора. 

 

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

 

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1. 

 

    

                                                                          

 

                                                                                   2.