Р
Е Ш Е Н И Е
№8 08.02.2018 год. гр. Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски
административен съд, публично съдебно
заседание на осемнадесети
януари две
хиляди и осемнадесета год., в състав
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Пенка
Маринова и
в присъствието на прокурора Петко
Георгиев, като разгледа докладваното от Михаил
Русев КАН
дело
№450 по описа
за 2017 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 предл.2 от
ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба от РУ – Гълъбово, представлявано от Началника Мънчо
Мънчев, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Милен Алексиев против
решение №64/18.10.2017 год., постановено по НАХД №203 по описа за 2017 год. на Гълъбовския районен съд, с което е отменено наказателно
постановление №17-0447-000149 от 20.04.2017 год. на Началника на РУ – Гълъбово.
В
касационната жалбата се съдържат оплаквания, че обжалваното решение е
постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 348,
ал.1, т.1 от
НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Излагат се съображения, че
незаконосъобразно въззивният съд е приел, че не е доказано по несъмнен и
безспорен начин извършеното административно нарушение. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени оспореното решение №64/18.10.2017 год., постановено
по НАХД №203 по описа за 2017 год. на Районен съд Гълъбово и да се потвърди
обжалваното наказателно постановление.
Ответникът по касация – Ж.И.Ж. ***, в съдебно заседание
изразява становище за неоснователност на подадената касационна жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава
заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на Районния съд правилно и
законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като обсъди събраните
по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание и след служебна проверка по реда на чл.648 ал.2 от АПК на решението по АНХД
№203/2017 год. на Районен съд Гълъбово, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна
страна и е процесуално допустима.
Районен съд – Гълъбово е отменил наказателно
постановление №17-0447-000149 от 20.04.2017 год. на Началника на РУ – Гълъбово,
с което на Ж.Ж. са наложени административни наказания глоба в размер на 200.00
лв. на основание чл.177, ал.1, т.4, предложение първо от ЗДвП за нарушение на
чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП и глоба в размер на 300.00 лв. на основание чл.177,
ал.1, т.2, предложение първо от ЗДвП за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП. От
фактическа страна от страна на наказващият орган е прието, че на 30.01.2017
год. в 12.20 часа в гр. Гълъбово на ул.“Иван Вазов“ в посока юг, управлява товарен
автомобил „ГАЗ 66” с рег.№СТ 5814 ТА, собственост на Иван Ж. Минев с рег.№СТ
5814 ТА, поставен отпред на определеното за целта място, като :1 Автомобилът е
спрян от движение на 01.10.2006 год., извършена справка в АИС – МВР; 2.
Управлява автомобила с поставена на определеното за целта място отзад рег. табела
СТ 3858 СТ, издадена за лек автомобил ВАЗ 2105; 3. Управлява автомобила без
валидно за категорията свидетелство за управление на МПС. Въз основа на горното
наказващият орган е приел, че водачът управлява МПС, спряно от движение и без
да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която
спада управляваното от него превозно псредство.
За да отмени наказателното постановление, Гълъбовският
районен съд приема, че вмененото във вина на Ж.Ж. административно нарушение не
е доказано по безспорен начин. Не е ясно какво е имал в предвид наказващият
орган, като е посочил че премахва „по т.2. чл.140, ал.1 от ЗДвП“. Дали се
премахва обвинението по т.2 от АУАН, дали т.2 от обжалваното наказателно
постановление, не е ясно от
наказателното постановление. Приел, е че това е нарушение на чл.57, ал.1, т.5
от ЗАНН, допуснато при издаването на наказателното постановление. Приел е също
така, че административното нарушение не е доказано по безспорен начин.
Събраните в хода на съдебното производство свидетелски показания, които са
кредитирани в пълна степен, удостоверяват управлението на товарният автомобил
от Ж. с различна регистрационна табела, но не е и обстоятелствата, че
автомобила е спрян от движение и че е управляван от Ж. без СУМПС със
съответната категория, необходима за управлението на камиона. Всичко това, го е
мотивирало да постанови решение, с което да отмените обжалваното наказателно
постановление.
Жалбата е частично
основателна.
Неоснователно е касационното оплакване, че е ясно описано какво се
„премахва“ от наказващият орган. От описаното в наказателното постановление
действително не е ясно кое се премахва от акта и какво точно се премахва. Така
както е описано, може да се направи извод, че „т.2“ е от чл.140, ал.1 от ЗДвП,
каквато в действителност няма. От друга страна, доколкото с този абзац не се
налага наказание на ответника по касация, съдът намира, че неговото обсъждане е
ирелевантно за спора по делото. Предмет на разглеждане в конкретния случай са
наложените две административни наказания, както и законосъобразността на
производството по тяхното налагане.
Настоящият съдебен състав намира, че в развилото се съдебно производство
пред въззивният съд, осъществяването на вмененото във вина на Ж. административно
нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП не е доказано от касатора.
Действително от разпита на свидетелите по делото /актосъставителя и
свидетелите по установяването на нарушението, които са такива и при съставянето
на акта за установяване на административното нарушение/, не се установяват
елементите от фактическия състав на административното нарушение. В нито един
момент не е установено, че управляваният от Ж. автомобил е бил спрян от
движение. Едва с касационната жалба са приложени писмени доказателства, от
които е видно, че товарният автомобил е с прекратена регистрация още през 2006
год., което прекратяване е извършено служебно. Доколкото е налице разлика между
спирането от движение на едно МПС и прекратяването на неговата регистрация,
настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай не е налице извършено
нарушение на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП. Управлението на МПС, което е с прекратена
регистрация е административно нарушение по смисъла на чл.140, ал.1 от ЗДвП и е
предвидено наказание в разпоредбата на чл.175, ал.3 от същия закон. С оглед на
гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че дори и да е налице извършено
от Ж. административно нарушение, то същото е неправилно квалифицирано от
касатора.
От събраните свидетелски показания е установено, че управлението на описаният
в наказателното постановление товарен автомобил е било осъществявано от
ответника по касация. С касационната жалба е представено извлечение от
информационният масив на МВР, от което е видно, че ответника по касация
притежава валидно свидетелство за управление на МПС, с придобита категория М и
В. При разпита на свидетелите по делото не е бил задаван въпрос как е било
установено, че Ж. не притежава свидетелство за управление на МПС, което да е
валидно за управляваният от него товарен автомобил. И показанията на тримата
свидетели обаче са в насока, че именно ответника по касация е управлявал
товарния автомобил. Действително двама от тях /Г. Кехайов и В. Вълчанов/
заявяват, че теоретично и хипотетично е възможно да са допуснали грешка при
възприемането, но и двамата заявяват, че са убедени че именно Ж. е управлявал
товарният автомобил. В нито един момент обаче, ответника по касация не е
твърдял нито е представил доказателства, че притежава свидетелство за
управление на МПС, категория N,
т.е. за МПС, проектирано и конструирано основно за превоз на товари. С приложеното
към касационната жалба писмено доказателство от страна на касатора се
установява, че Ж. действително не притежава такова свидетелство. При така
установеното, съдът намира, че решението в тази си част е постановено при
неправилно приложение на материалния закон и като такова следва да се отмени, а
вместо него да се постанови друго, с което да се потвърди обжалваното
наказателно постановление в частта с наложено административно наказание глоба в
размер на 300.00 лв. на основание чл.177, ал.1, т.2, предложение първо от ЗДвП
за нарушение на чл.150а, ал.1 от същия закон.
В заключение, обжалваното съдебно решение е постановено в
съответствие със събраните по делото доказателства и при липса на допуснати
съществени процесуални нарушения. В частта обаче, в която е отменено
наказателно постановление №17-0474-000149 от 20.04.2017 год. на Началника на РУ
Гълъбово към ОД на МВР – Стара Загора, в частта с наложено административно
наказание глоба в размер на 300.00 лв. на основание чл.177, ал.1, т.2, предложение
първо от ЗДвП за нарушение на чл.150а, ал.1 от същия закон, решението е
постановено при неправилно приложение на материалния закон. Като такова същото
следва да се отмени, а доколкото липсват нарушения на процесуалните правила при
постановяването на съдебното решение и делото е изяснено от фактическа страна,
следва да се постанови решение по съществото на спора, като се потвърди
наказателното постановление в тази му част.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, пр. първо от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№64/18.10.2017 год., постановено по НАХД №203 по описа за 2017 год. на Районен
съд Гълъбово, В ЧАСТТА, в която е
отменено наказателно постановление №17-0474-000149 от 20.04.2017 год. на
Началника на РУ Гълъбово към ОД на МВР – Стара Загора, в частта с наложено на Ж.И.Ж.
административно наказание глоба в размер на 300.00 лв. на основание чл.177,
ал.1, т.2, предложение първо от ЗДвП за нарушение на чл.150а, ал.1 от същия закон
и вместо него постановява
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление №17-0474-000149 от 20.04.2017 год. на Началника на РУ Гълъбово
към ОД на МВР – Стара Загора, в частта с наложено на Ж.И.Ж. административно
наказание глоба в размер на 300.00 лв. на основание чл.177, ал.1, т.2,
предложение първо от ЗДвП за нарушение на чл.150а, ал.1 от същия закон.
ОСТАВЯ В СИЛА
решението в останалата му част.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.