Р Е Ш Е Н И Е

№17 19.02.2018г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретаря: Пенка Маринова

и с участието на прокурора: Петко Георгиев

като разгледа докладваното от съдия Манолов КАН дело № 452 по описа за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Г.С.Д. ***, против Решение №59 от 04.10.2017г. по а.н.д №294/2016г. по описа на Районен съд – Гълъбово, в частта му, в която е потвърдено наказателното постановление (НП) №16-1228-001792 от 01.07.2016г. на Началник група към ОД на МВР Стара Загора, с-р Пътна полиция Стара Загора, с което на Г.С.Д. на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 150 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца. С жалбата се претендира, че в обжалваната му част решението на РС – Гълъбово е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Сочи се, че фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и НП по отношение на действията на контролните органи по подаване на сигнал, задължаващ водача да предприеме маневра спиране, не се потвърждава от събраните доказателства. Твърди се, че контролните органи не са подали законоустановените знаци и сигнали, които да породят задължението му да спре. Обосновава се, че районният съд неправилно е приел, че нарушението е безспорно установено и доказано. Заявява се също, че от изключително значение за изясняване на фактическата обстановка е бил разпита на актосъставителя, за което е направено искане от жалбоподателя, но същото е отхвърлено от въззивния съд. Моли се съда да отмени решението на РС – Гълъбово в обжалваната му част и да постанови друго, с което да бъде отменено наказателното постановление, с което на Г.С.Д. на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 150 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.

Ответникът по касация ОДМВР Стара Загора, РУ Гълъбово, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, и моли съда да остави в сила решението на РС – Гълъбово.

Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка на същото за наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата се явява основателна.

Производството пред Районен съд – Гълъбово се е развило по жалба на Г.С.Д. против НП №16-1228-001792 от 01.07.2016г. на Началник група към ОД на МВР Стара Загора, с-р Пътна полиция Стара Загора, с което въз основа на АУАН бланков №180381/23.06.2016г. на Д. са наложени следните административни наказания: „глоба“ в размер на 150 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за 3 месеца на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП; „глоба“ в размер на 10 лв. на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП; „глоба“ в размер на 10 лв. на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП.

От фактическа страна административното обвинение се основава на това, че Г.С.Д. на 23.06.2016г. в 01:25 часа в гр.Гълъбово, по ул.Александър Стамболийски с посока юг-север в близост до пресечката с ул.Ален мак управлява л.а. с рег.№СТ 1660 ВН, собственост на Радка Жекова, като при подаден сигнал за спиране от контролен орган не спира на посоченото от служителя място, като продължава движението си с висока скорост. Не представя СУМПС. Не представя СРМПС част II. С първото от посочените деяния е посочена за нарушена разпоредбата на чл.103 от ЗДвП, с второто – разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, а с третото – разпоредбата на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.

С обжалваното съдебното решение Районен съд – Гълъбово е потвърдил посоченото НП в частта му, в която на Г.С.Д. на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП са наложени административни наказани „глоба“ в размер на 150 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за 3 месеца, и е отменил санкционния акт в останалата му част. Прието е, че разпитаните в хода на съдебното производство свидетели – Михо Господинов Михов и Даниел Николов Господинов, са потвърдили констатациите на АУАН, като описаната в констативния акт фактическа обстановка се установявала и от събраните по делото писмени доказателства – докладна записка рег.№ 3791/23.06.2016г. от св.Михов и обяснения от санкционираното лице Г.Д.. Изложени са доводи, че при провеждане на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения и не са налице формални предпоставки за отмяна на НП. Прието е също, че съгласно чл.103 от ЗДвП, при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания, като в случая санкционираното лице не сторил това, с което виновно не е изпълнил тези задължения и законосъобразно е ангажирана административно наказателната му отговорност. Изложени са съображения за законосъобразност на наложените наказания. Обосновано е, че извършването на останалите две вменени нарушения не е доказано по безспорен.

С касационната жалба решението на Районен съд Гълъбово е обжалвано само в частта, досежно потвърждаването на НП за извършеното нарушение по чл.103 от ЗДвП, следователно в останалата му част същото е влязло в законна сила.

Решението на Районен съд Гълъбово в обжалваната му част е неправилно.

Съгласно разпоредбата на чл.207 от ППЗДвП „При спиране на пътно превозно средство за проверка или за оказване на съдействие служителят от органите за контрол подава своевременно ясен сигнал със стоп-палка. През нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг червена светлина. Униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет чрез постоянно светещ или мигащ надпис „ПОЛИЦИЯ - СПРИ!“.

В случая в АУАН и в НП не са посочени действията, чрез които на водача е подаден сигнал за спиране от контролен орган, поради което и предвид заявеното в касационната жалба възражение, че контролните органи не са подали законоустановените знаци и сигнали, които да породят задължението му да спре налагат извод за несъответствие на правораздавателния акт с изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Липсва обстоятелство по извършване на нарушението, което е от значение за възникване на задължението за спиране, чието неизпълнение е вменено във вина на наказаното лице. Твърденията на наказаното лице, дадени в обясненията пред АНО, тези на разпитания по делото свидетел и обективираното от последния в изготвената от същия докладната записка, са противоречиви относно начина на издаване на полицейското разпореждане. Поради това и предвид липсата на описание на това обстоятелство в АУАН, фактическото обвинение за неизпълнение на разпоредбата на чл.103 от ЗДвП се явява недоказано.

Въззивния съд е постановил решението си без да съобрази нарушението на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН при постановяване на обжалваното НП, поради което е налице касационно основание за отмяна по чл.348, ал.1, т.1 от НПК – нарушение на материалния закон.

Неоснователно е оплакването на касатора за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при постановяване на решението, което дори не е конкретизирано в жалбата, а касационната инстанция няма задължение да проверява служебно съдебния акт в такава насока.

В заключение следва да се отбележи, че в жалбата се сочи също, че решението на районния съд е необосновано. Разпоредбата на чл.348 от НПК, към който препраща чл.63 от ЗАНН обаче не въвежда необосноваността на съдебния акт като касационно основание, следователно това възражение не следва да бъде обсъждано от настоящия съдебен състав.

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №59/04.10.2017г., постановено по а.н.д. №294/2016г. по описа на Районен съд – Гълъбово, в частта му, в която е потвърдено наказателно постановление №16-1228-001792 от 01.07.2016г., издадено от Началник група към ОД на МВР Стара Загора, сектор Пътна полиция Стара Загора, с което на Г.С.Д. на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП са наложени административни наказани „глоба“ в размер на 150 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №16-1228-001792 от 01.07.2016г., издадено от Началник група към ОД на МВР Стара Загора, сектор Пътна полиция Стара Загора, в частта му, с която на Г.С.Д. на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП са наложени административни наказани „глоба“ в размер на 150 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.