Р Е Ш Е Н И Е

№ 9 14.02.2018 г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на осемнадесети януари, през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря Пенка Маринова

с участието на прокурор Петко Георгиев

като разгледа докладваното от съдия Г.Динкова КАН дело № 453 по описа за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на „АГРО ГАРАНТИ” ЕООД гр.Стара Загора, против Решение №623 от 09.10.2017г постановено по а.н.д.№ 1914/2017г по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е потвърдено Наказателно постановление № СЗ-5-ДНСК-88 от 26.05.2017г на Заместник-началник на Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/ гр.София, с което на основание чл.237 ал.1 т.14 от ЗУТ на „АГРО ГАРАНТИ” ЕООД гр.Стара Загора е наложена имуществена санкция в размер на 6000/шест хиляди/ лева за нарушение на чл.161 ал.4 т.1 от ЗУТ.

В жалбата се съдържат доводи за неправилност на решението като постановено при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Оспорва се извода на съда за липса на допуснати в хода на административно-наказателното производство процесуални нарушения при издаването на НП, като поддържа, че е налице непълнота на описанието – не е посочено за какъв вид дейност възложителят не бил осигурил комплексно разрешително, както и че изводите са формирани на база предписание на РИОСВ спрямо дейност в имот в кв.150, а имота на дружеството е в кв. 105 по плана на с.Опан и спрямо този имот /УПИ І-568/ в кв.105 било издадено разрешение за строеж №1 /05.2017г за обект „Цех за преработка на мастни киселини към съществуващ склад“, като спрямо разрешената дейност не се е изисквало комплексно разрешително. Поддържа доводи че не е извършено деянието по повдигнатото административно обвинение, като в изпълнение на Решение № СЗ-15-ПР /2015г на РИОСВ дружеството е подало заявление за издаване на комплексно разрешително и такова е издадено с рег.№ 549-Н0 /2017г на 05.06.2017г, въз основа на решение №549-Н0-И0-А0 /2017г за обект инсталация за производство на биодизел. Твърди, че макар процедурата по издаване на комплексното разрешително да не е била приключена към датата на издаване на разрешението за строеж, то комплексното разрешително е от значение за ползването на строежа, поради което не е нарушил изискванията на ЗУТ. Излага и доводи, че ако се установи нарушение, то представлява маловажен случай. Дружеството жалбоподател извършва търговска дейност с растителни масла, част от състава на фуражите и храните за селскостопански животни, без да ги произвежда, нито да ги преработва /от един вид в друг/. В инсталацията, чието изграждане възнамерява да осъществи, маслата се предвижда да бъдат загрявани, без да се формира отпаден продукт и не се следва комплексно разрешително. Счита, че деянието е за първи път, разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с подобни такива и дори най-малката санкция, предвидена в закона се явява несъразмерно тежка. По така изложените съображения се иска отмяна на оспореното решение от 09.10.2017г по а.н.д.№ 1914/2017г. на Районен съд – Стара Загора и постановяване на друго, с което да се отмени № СЗ-5-ДНСК-88 от 26.05.2017г на заместник началника на ДНСК гр.София.

Ответникът по касационната жалба – Дирекция за национален строителен контрол – гр.София, в писмено становище чрез процесуалния си представител –юр.Режева заема становище за неоснователност на касационната жалба и иска отхвърлянето й. Твърди липса на нарушения при постановяване на оспореното решение на СтРС. Излага и доводи в подкрепа извода на съда за обоснованост и доказаност на повдигнатото с НП обвинение, по които съображения се иска отхвърляне на касационната жалба и потвърждаване на оспореното с нея решение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и законосъобразно, постановено е в съответствие със събраните доказателства, поради което пледира за оставянето му в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е основателна.

Производството пред РС Стара Загора се е развило по жалба от „Агро гаранти“ ЕООД против НП № СЗ-5 ДНСК-88/26.05.2017г., с което въз основа на АУАН № СЗ-5/14.03.2017г., на основание чл.237 ал.1 т.14 от ЗУТ, вр.с чл.239 ал.1 т.2 и чл.222 ал.1 т.15 ЗУТ и за нарушение на чл.161 ал.4 т.1 вр. с ал.1 вр. с чл.142 ал.5 т.8 от ЗУТ и чл.118 ал.1 от ЗООС, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 6000лв. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че „АГРО ГАРАНТИ“ ЕООД във функциите си на възложител по смисъла на чл.161 ал.1 от ЗУТ, не е изпълнило задължението си да осигури комплексно разрешително от Изпълнителна агенция по околната среда, необходимо за издаването на строителни книжа за строеж „Цех за преработка на мастни киселини- пристройка към съществуващ склад / ЗП и РЗП пристройка = 108.20кв.м, навес = 23.22 кв.м“ находящи се в УПИ І-568, кв.105 по регулационния план на с. Опан, общ.Опан, обл.Стара Загора, с което сочи се нарушил чл.142, ал.5 т.8, във връзка с отговорността си по чл.161 ал.4 т.1 от ЗУТ. По - долу в изложението тези разпоредби са посочени в обратна последователност. Посочено е от фактическа страна, че за строежа е одобрен инвестиционен проект и издадено РС № 1/05.01.2017г. за изграждането на производствен цех за преработка на свободни мастни киселини до наситени /стеаринова, палмитинова/ и ненаситени мастни киселини /олеинова, линолова, линоленова/ посредством вакуумна дестилация. Към проекта било приложено Решение СЗ-15-ПР/2015г. на РИОСВ, според което описания производствен процес е част от производството на биодизел чрез киселинно-алкална катализа. Съгласно т.ІV от решението на РИОСВ, задължително условие за разрешение за строеж за инсталацията е издаването на комплексно разрешително от ИАОС. Посочено е, че се касае за производство, включено в Приложение № 4 към ЗООС, т.4.1.Разрешеното строителство е в УПИ І-568, кв.105,с.Опан, имот, собственост на „АГРО ГАРАНТИ“ ЕООД, което като възложител носи отговорност за осигуряване на необходимите документи, изискващи се по силата на специални закони, преди издаване на строителни книжа - чл.161 ал.4 т.1 вр.с чл.142 ал.5 т.8 ЗУТ, като комплексното разрешително е документ, изискуем съгласно чл.117 ал.1 вр.с чл.118 ал.1 от ЗООС. Нарушението е извършено в периода 07.04.2016г. /дата на визата за проектиране/ до 05.01.2017г. - дата на издаване разрешението за строеж.

Старозагорският районен съд е изложил съображения, че НП № СЗ-5 ДНСК-88/26.05.2017г. на Заместник-началника на ДНСК е издадено от компетентен орган, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обуславят отмяната му, че съдържанието му отговаря на императивните изисквания на чл.57 от ЗАНН. На база на изводите по фактите, а именно - че в периода 07.04.2016г. - 05.01.2017г. в с.Опан дружеството „Агро Гаранти“ЕООД като възложител не е изпълнило задължението си да осигури комплексно разрешително от ИАОС, необходимо за издаване на строителни книжа на строеж “Цех за преработка на мастни киселини-пристройка към съществуващ склад“, към издадените строителни книжа и РС № №1/05.01.2017г. не е представено комплексно разрешително, съдът е приел, че повдигнатото с НП административно обвинение е доказано, а наложената санкция на основание чл.237 ал.1 т.14 от ЗУТ надлежно индивидуализирана по размер. По тези съображения въззивният съд е потвърдил НП.

Решението на Старозагорския районен съд е постановено при неправилно приложение на материалния закон.

Не се споделят изводите на съда за съответствие на НП № СЗ-5-ДНСК-88 от 26.05.2017г с изискванията на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.

В случая НП не отговаря на императивните изисквания на чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН - да съдържа пълно, ясно и точно описание на нарушението и обстоятелствата по извършването му, времето и мястото на извършването. Пълнотата на описанието е функция на конкретния административно-наказателен състав. В процесния случай санкцията е наложена на основание чл.237 ал.1 т.14 от ЗУТ, според която Началникът на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице налага имуществена санкция на юридическо лице или едноличен търговец т.14 възложител на строеж, неизпълнил задължение по чл.161 ал.4, в размер от 5000 до 30000 лв. Разпоредбата на чл.161 ал.4, т.1 ЗУТ, визирана от АНО като нарушена, сочи: възложителят носи отговорност за осигуряване на необходимите документи по чл.142 ал.5 т.7 и 8 и предоставянето им на проектанта и на лицето, извършващо оценка за съответствие на инвестиционния проект, за отразяване в комплексния доклад за оценка на съответствието, с изключение на случаите, в които с договор тези задължения са възложени на консултанта. Следователно разпоредбата е насочена към това да обезпечи документите по чл.142 ал.5 т.7 и т.8 ЗУТ за целите на проектирането и оценката за съответствие на инвестиционния проект. За да обозначи съдържанието на задълженията, елемент от отговорността, която вменява на възложителя, законодателят е използвал изразите осигуряването и предоставянето на документите на проектанта и на лицето, извършващо оценка за съответствие на инвестиционния проект. Пояснено е, че необходимите документи по т.7 и т.8 на чл.142 ал.5 следва да бъдат отразени в комплексния доклад за оценка на съответствието. Следователно, за да е пълно описанието на нарушението, подведено под административно-наказателния състав на чл.237 ал.1 т.14 вр.с чл.161 ал.4 т.1, вр. с чл.142 ал.5 т.8 от ЗУТ следва в АУАН и съответно – в издаденото въз основа на него НП, да се съдържат фактически констатации не само относно качеството на субекта като възложител на строежа, но и изявления за проявено бездействие спрямо проектанта и/или консултанта. Такива изявления в случая не се съдържат в оспореното наказателно постановление. Формулираното с НП № СЗ-5-ДНСК-88/26.05.2017г. обвинение е за неосигуряване от възложителя „АГРО ГАРАНТИ“ЕООД на комплексно разрешително, изискуемо според чл.117 ал.1, вр.с чл.118 ал.1 от ЗООС за производство по т.4.1. от Приложение №4 към ЗООС, преди издаването на Разрешение за строеж № 1/05.01.2017г. Допуснато от възложителя неизпълнение на задължение спрямо издателя на разрешението за строеж, нормата на 237 ал.1 т.14 от ЗУТ не санкционира. Визираната разпоредба не формулира състав на административно нарушение по неизпълнение изискването за осигуряване на комплексно разрешително за дейността, каквото е предвидено в 117 ал.1 вр. с чл.118 от ЗООС. На следващо място документа, който следва да се осигури и предостави на проектанта и консултанта по аргумент от т.8 на чл.142 ал.5 е такъв, който да позволи съобразяване на инвестиционния проект и/или оценка за съответствие на проекта с оглед изискванията на влязъл в сила административен акт. Изискването за снабдяване с комплексно разрешително по чл.117 ал.1, вр.с чл.118 от ЗООС преди издаването на разрешение за строеж обаче произтича директно от закона.

Ненадлежното описание на деянието от фактическа страна е довело до неправилно обозначаване на датата на нарушението в период от 07.04.2016г.- датата на издадената виза за проектиране до 05.01.2017г – дата на издаване на разрешението за строеж. Задължението предвидено в чл.161 ал.4 т.1 предл.първо от ЗУТ, вр.с чл.142 ал.5 т.8 ЗУТ възниква за възложителя с влизането в сила на административен акт, сочещ на необходимия по точка 8 документ и продължава до изготвянето на комплексен доклад за оценка съответствието на инвестиционния проект. Следователно датата на изготвяне на комплексния доклад, която в случая е 12.12.2016г. /видно от приложения към въззивното дело Комплексен доклад относно оценка за съответствие на инвестиционния проект със съществуващите изисквания за строежите – л.52-55/, е най – късната дата, до която възложителят следва да представи комплексно разрешително от ИАОС, предвид необходимостта от неговото отразяване и съобразяване при изготвяне на оценката за съответствие на инвестиционния проект, и едва след този момент, т.е. от 13.12.2016г. бездействието на задълженото лице се явява съставомерно деяние. Съпоставката с момента на разрешението за строеж, е неотносима. В случая АНО е извършил спрямо датата на РС - 05.01.2017г., преценка за период на неизпълнение на задължение, но произтичащо от изискването по чл.118 от ЗООС, което както се посочи не попада в състава на чл.237 ал.1 т.14 от ЗУТ.

Налице е следователно допуснато при издаване на НП нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН - описанието на нарушението е несъответно на изискуемото спрямо състава, формулиран в чл.237 ал.1 т.14, вр.с чл.161 ал.4 т.1 от ЗУТ, вр.с чл.142 ал.5 т.8 от същия закон. Като е приел обратното, Районен съд Стара Загора е постановил неправилно решение. Това налага отмяната на въззивното решение и постановяване вместо това на друго, с което да се отмени Наказателно постановление № СЗ-5-ДНСК-88 от 26.05.2017г на Заместник-началник на ДНСК гр.София.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ и чл.222 ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 623 от 09.10.2017г., постановено по АНД № 1914/2017г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е потвърдено Наказателно постановление № СЗ-5-ДНСК-88 от 26.05.2017г. на Заместник-началника на Дирекция за национален строителен контрол гр.София, и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № СЗ-5-ДНСК-88 от 26.05.2017г. на Заместник-началника на Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/ гр.София, с което на основание чл.237 ал.1 т.14 от ЗУТ на „АГРО ГАРАНТИ” ЕООД гр.Стара Загора е наложена имуществена санкция в размер на 6000/шест хиляди/ лева, като незаконосъобразно.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.