Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                                                                          

          

          6     16.01.2018 година   град Стара Загора

 

                  

               В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на единадесети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                         

                                                 Председател:    БОЙКА ТАБАКОВА

                                                                       

                                                                                                                                  Членове:   ИРЕНА ЯНКОВА      

                                                                              РАЙНА ТОДОРОВА

 

при секретар Ива Атанасова       

и с участието на прокурор Петко Георгиев   

като разгледа докладваното от  съдия  ИРЕНА ЯНКОВА   КАН дело № 456 по описа  за 2017 год., за да се произнесе съобрази следното:

 

   Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.  

 

             Образувано е по касационна жалба на И.С.Д. *** против Решение № 435 от 25.10.2017г., постановено по АНД № 845/ 2017г. по описа на Казанлъшкия районен съд в частта , с което е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 17-0284-001357 от 25.05.2017г., издадено от Началника на Районно управление – Казанлък към Областна дирекция на МВР – Стара Загора.

             В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че правилно деянието е квалифицирано като нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП. Поддържа, че доколкото фактическият състав на описаното в акта за установяване на административно нарушение и в издаденото въз основа на него наказателно постановление нарушение следва да се подведе под нормата на чл. 25,ал.2 от ЗДвП. С оглед на което релевира доводи, че не е извършил вмененото му нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП. Направено е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено изцяло  като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление№ 17-0284-001357 от 25.05.2017г. на Началника на РУ – Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора.

 

           Ответникът по касационната жалба – Районно управление – Казанлък към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на жалбата.

 

   Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

         

           Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

 

        Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

 

Производството пред Районен съд – Казанлък се е развило по жалба на И.С.Д. *** против Наказателно постановление№ 17-0284-001357 от 25.05.2017г., издадено от Началника на Районно управление – Казанлък към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № Т003847/ 18.03.2017г., на И. Донева са наложени следните  административни наказания: „глоба” в размер на 150лв, на основание  чл. 179, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл. 25, ал.1 от ЗДвП и „глоба” в размер на 20 лв. на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение на чл. 5,ал.1,т1 от ЗДвП . Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 18.03.2017г., около 12.45 часа в гр. Казанлък, площад „ Севтополис” до магазин „Универмаг”, в посока запад - изток, И.Д., като водач на МПС „Ауди „ 6 с рег. № А3472МА извършва маневра преминаване от дясна пътна лента в лява пътна лента, като не пропуска преминаващия покрай нея движещ се в същата посока в лява пътна лента – патрулен автомобил „ Опел Астра” с рег. № СТ 4735 АК, с което създава предпоставка за ПТП.

 

           Казанлъшкият районен съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление в частта на наложеното наказание глоба” в размер на 150лв, на основание  чл. 179, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл. 25, ал.1 от ЗДвП, по съображения за неговата процесуална и материална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че при образуването и провеждането на административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила и формални изисквания. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства и приетата за установена фактическа обстановка съдът е направил извод, че по безспорен и несъмнен начин е доказано извършването от И.Д. на съставомерно от обективна и субективна страна деяние, правилно квалифицирано като административно нарушение по чл. 179, ал.1, т.5 от ЗДвП,, а останалата част за наложеното наказание глоба” в размер на 20 лв. на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение на чл. 5,ал.1,т1 от ЗДвП го е отменил, като незаконосъобразно.

 

           Решението на Казанлъшкия районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.  

        

Съгласно разпоредбата на чл.179, ал.1, т.5   се наказва с глоба от 150 лева водач , който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението. От фактическа страна извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение се основава на това, че  на посочените място и дата в НП И.Д., като водач на МПС „Ауди „ 6 с рег № А3472МА извършва маневра преминаване от дясна пътна лента в лява пътна лента, като не пропуска преминаващия покрай нея движещ се в същата посока в лява пътна лента – патрулен автомобил „ Опел Астра” с рег. № СТ 4735 АК, с което създава предпоставка за ПТП . В съставения АУАН и в издаденото въз основа на него НП, за обосноваване от правна страна на административното обвинение, като нарушена е посочена нормата на чл. 25, ал.1 от ЗДвП, регламентираща, че водач на ППС, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.

         С оглед на така направеното описание на нарушението от фактическа страна и административнонаказателната разпоредба на чл. 179, ал.1, т.5 от ЗДвП, по която е подведен под отговорност касационният жалбоподател, очевидно е, че нарушената законова разпоредба, която следва да бъде посочена в съдържанието на АУАН и на НП, е именно нормата на чл.25, ал.1 от ЗДвП.. Всъщност предвидения административнонаказателен състав по чл. 179, ал.1, т.5 от ЗДвП, не съдържа правило за поведение, а регламентира нарушаването на установеното с нормата на чл.25, ал.1 от ЗДвП правило за поведение,  като съставомерно от обективна страна деяние -  административно нарушение, подлежащо на санкциониране с налагане на предвиденото в ЗДвП административно наказание. Доколкото както в съставения АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП изрично е посочено, че с деянието, квалифицирано като административно нарушение по чл. 179, ал.1, т.5 от ЗДвП, санкционираното лице е нарушило чл.25, ал.1 от ЗДвП, съдът приема, че е изпълнено изискването на чл. 42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, тъй като в случая именно нормата на чл.25, ал.1 от ЗДвП  се явява нарушената законова разпоредба.

 

    Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че е налице противоречие между фактическото описание на нарушението и посочената в НП правна квалификация, тъй като деянието покрива белезите на нарушение по чл. 25, ал.2 от ЗДвП, а не на чл. 25, ал.1 от ЗДвП. Действително съществува известно припокриване на съставите на двете нарушения по чл. 25, ал.1 от ЗДвП и чл. 25, ал.2 от ЗДвП, но в случая водачът не е наказан за това, че не е пропуснал ППС, което се движи по съседната пътна лента, така както е регламентирано в чл. 25, ал.2 от ЗДвП, а за това, че при предприемане на маневра да се отклони надясно, за да премине в лявата (съседна) пътна лента, преди да започне маневрата, не се е убедил, че няма да създаде опасност за другите участници в движението, които минават покрай него, което несъмнено отговаря на състава на нарушението по чл. 25, ал.1 от ЗДвП. В този смисъл районният съд, а преди това и наказващият орган правилно и законосъобразно са определили правната квалификация на деянието по чл. 25, ал.1 от ЗДвП и издаденото по този текст наказателно постановление не е порочно на това основание. Освен това, дори и да се приеме, че нарушението е такова по чл. 25, ал.2 от ЗДвП, а не по чл. 25, ал.1 от ЗДвП, то административно наказателната разпоредба за нарушаването им е една и съща, поради което това не би могло да рефлектира върху наказуемостта на деянието и индивидуализацията на наказанието на дееца.

 

                Фактическата, правна и доказателствена обоснованост на административнонаказателното обвинение за извършено от И.Д. за   нарушение по чл. 179, ал.1, т.5 от ЗДвП, обуславя извод за законосъобразност на наказателното постановление, с оглед на което правилно е било потвърдено от Казанлъшкия районен съд.

 

           Предвид изложените съображения съдът намира че не е налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.

 

         Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

                        Р     Е     Ш     И :

 

                                                                                                                                                   ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 435 от 25.10.2017г., постановено по АНД № 845/ 2017г. по описа на Казанлъшкия районен съд в частта , с което е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 17-0284-001357 от 25.05.2017г., издадено от Началника на Районно управление – Казанлък към Областна дирекция на МВР – Стара Загора.

 

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

                   

 

 

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                

 

 

                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.     

 

 

                                                                             2.