Р Е Ш Е Н И Е

№ 12 12.02.2018 год. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря Пенка Маринова

и в присъствието на прокурора Петко Георгиев

като разгледа докладваното от съдия Г. ДИНКОВА к.а.н.дело № 458 описа за 2017г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от Районно управление гр.Казанлък при ОД на МВР – Стара Загора, срещу Решение № 400 от 04.10.2017г., постановено по АНД № 700/2017г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 17-0284-000695/ 20.03.2017г., издадено от Началника на РУ гр.Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора. В жалбата се твърди, че решението е неправилно като постановено в противоречие на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Оспорва се извода на въззивния съд за неправилна правна квалификация на деянието с довода, че водач, който използва свидетелство за управление на МПС с изтекъл срок на валидност е неправоспособен по см. на чл.150 от ЗДвП. Направено е искане съдебното решение да бъде отменено и вместо него да са постанови друго, с което да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № № 17-0284-000695/ 20.03.2017г., издадено от Началника на РУ гр.Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора.

Ответникът по касационната жалба – Г.С.М., не се явява и не се представлява в съдебно заседание. По делото е депозирана писмена защита от процесуалния му представител – адв.П., в която излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли обжалваното съдебно решение, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение, като постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Казанлък се е развило по жалба на Г.С.М. срещу Наказателно постановление № 17-0284-000695/ 20.03.2017г.4177/02.12.2013г. на Началника на РУ гр.Казанлък при ОД на МВР – Стара Загора, с което въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия Г, бл.№ 974747 от 22.02.2017г., на М. е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.150 от ЗДвП. Съгласно изложеното в обстоятелствената част на наказателното постановление административното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 22.02.2017г. в 10:40ч., в гр.Гурково, на ул.“Прохода“ до „ДГС“ в посока север-юг, Г.С.М. е управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф“с рег.№ВТ6907ВН, с изтекъл срок на валидност на СУМПС – до 29.12.2015г.

Казанлъшкият районен съд е отменил обжалваното наказателно постановление като е приел, че е налице неправилна правна квалификация на деянието, тъй като в случая от доказателствата по делото не се установявало М. да е неправоспособен водач, а е управлявал със свидетелство за управление на МПС с изтекъл срок на валидност, с което е нарушил правилата на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, въвеждащ задължение на водача да управлява МПС със свидетелство за управление, валидно за категорията към която спада управляваното от него МПС. Установеното несъответствие е квалифицирано от въззивния съд като съществено нарушение на процесуалните правила, довело до нарушаване правото на защита на санкционираното лице, и съответно представляващо основание за отмяна на НП.

Решението на Казанлъшкия районен е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

Съгласно разпоредбата на чл.177, ал.1, т.2, пр. първо от ЗДвП /в приложимата редакция, по която е ангажираната отговорността на ответника по касация - ДВ, бр. 43 от 2002 г./, наказва се с глоба от 100 до 300 лева лице, което управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление. От правна страна налагането на санкцията се основава на допуснато от водача на МПС Г.М. нарушение на чл.150 от ЗДвП, която норма регламентира че всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал.1, т.3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал.1, т.4. От фактическа страна обвинението е обосновано с обстоятелството, че лицето управлява автомобила с изтекъл срок на валидност на СУМПС – до 29.12.2015г. Както правилно е посочил Казанлъшкия районен съд в мотивите на обжалваното решение, управлението на МПС със СУМПС, чийто срок на валидност е изтекъл, релевира обаче не нарушение на чл.150 от ЗДвП, а нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП - водачът не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство.

Настоящият касационен състав не споделя изложените в касационната жалба съображения, че водач, който използва СУМПС с изтекъл срок на валидност е неправоспособен. Видно от разпоредбата на чл. 50 от Закона за българските лични документи, СУМПС представлява индивидуален удостоверителен документ за придобита правоспособност и е един от трите български лични документи съгласно чл. 1, ал. 5, т. 2 от същия закон, който се издава от органите на МВР със срок на валидност 10 години. Нормата на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП предвижда, че за да управлява МПС, водачът трябва да притежава СУМПС, което се издава от органите на Министерството на вътрешните работи при наличието на предвидените в чл. 151 и чл. 152 от ЗДвП условия. СУМПС удостоверява правоспособността на водача, а именно, че посоченото в него лице има право да управлява МПС от съответната категория. Самата правоспособност да се извършва такава дейност не се поражда от притежаването на СУМПС. Този документ не е елемент от сложния фактическия състав на придобиване на правоспособността за управление на МПС от съответната категория. Следователно изтичането на срока на валидност на свидетелството за управление на МПС не лишава водача от неговата правоспособност да управлява МПС. Допълнителен аргумент в подкрепа на изложеното е и обстоятелството, че с изменението на чл. чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП /ДВ бр.2/ 2018г., в сила от 03.01.2018г./, законодателно е направено разграничение между управление на МПС от неправоспособен водач и управление на МПС без водачът да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното МПС, като две самостоятелни и различни административни нарушения.

В случая по делото няма спор, а и се установява от представената по делото Справка за нарушител/водач, че жалбоподателят е придобил правоспособност на водач на МПС, категория „В", и „АМ” по предвидения в закона ред и няма данни да е лишен от тази правоспособност. При това положение, от една страна необосновано административнонаказващият орган е приел, че водачът на МПС – Г.М. е неправоспособен, а от друга - неправилно управлението на МПС със СУМПС с изтекъл срок на валидност, е квалифицирано като нарушение на чл.150 от ЗДвП. Ето защо в съответствие и при правилно приложение на закона Казанлъшкият районен съд е отменил наказателното постановление.

Касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на обжалваното съдебно решение е посочено бланкетно – не са релевирани каквито и да е било допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по см. на чл.348, ал.3 от НПК. При формиране на вътрешното убеждение, фактическите и правните изводи, не са установени порочни действия на въззивния съд, съотв. не са констатирани порочни съдопроизводствени действия при разглеждане на делото и постановяване на съдебното решение

С оглед на изложеното съдът намира че жалбата е неоснователна, а обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие със закона, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 400 от 04.10.2017г., постановено по АНД № 700/2017г. по описа на Казанлъшкия районен съд.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.