Решение по Наказателно дело 459/2017г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 4 25.01.2018 година град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на единадесети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове: ИРЕНА ЯНКОВА

РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар Ива Атанасова

и с участието на прокурор Петко Георгиев

като разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова КАН дело № 459 по описа за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Община Опан, представлявана от Генчо Донев Колев – Кмет на Община Опан, против Решение № 661 от 30.10.2017г., постановено по АНД № 1958/ 2017г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № НЯСС-12 от 15.05.2017г., издадено от Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/ - гр. София.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение при неправилно приложение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че неизпълнението от страна Община Опан на даденото от ДАМТН - гр. София предписание не е при условията на крайна необходимост по чл.8 от ЗАНН. Поддържа, че при постановяване на решението съдът не е обсъдил и преценил в съвкупност всички представени по делото писмени доказателства, което е довело до неверни фактически констатации и съотв. правни изводи, направени при неправилно приложение на закона. Твърди, че ако е било изпълнено предписанието на ДАМТН, за Община Опан биха настъпили още по-големи вредни последици и изпълнението, свързано със значителен финансов ресурс, би блокирало дейността на общината и би довело до спиране финансирането на училището и детската градина, на социалните и здравни услуги и др. С подробно изложени съображения по наведените касационни основания е направено искане обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № НЯСС-12 от 15.05.2017г. на Председателя на ДАМТН - гр. София и на основание чл.8 от ЗАНН, да бъде прекратено административнонаказателното производство.

Ответникът по касационната жалба – Държавна агенция за метрологичен и технически надзор – гр. София, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение като обосновано, постановено в съответствие и при правилно приложение на материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на Община Опан против Наказателно постановление /НП/ № НЯСС-12 от 15.05.2017г., издадено от Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор - гр. София, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 07-003/ 27.03.2017г., на Община Опан, на основание чл. 200, ал.1, т.39 от Закона за водите /ЗВ/, е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лв., за неизпълнение на предписание по чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена от контролните органи на ДАМТН на 21.02.2017г. проверка на язовир "Бял извор", находящ се в поземлен имот № 000001 в землището на с. Бял извор, община Опан, който язовир е собственост на Община Опан /публична общинска собственост съгласно АПОбС № 7 от 31.01.2000г. и акт за поправка № 716 от 15.01.2014г./, е установено, че не са изпълнени от собственика на язовир „Бял извор“ задължителните предписания, дадени в констативен протокол № 07-06-164 от 20.05.2016 г. на Главна дирекция "Надзор на язовирните стени и съоръженията при тях", а именно – „да се възстанови геометрията на короната и разрушената част на отводящия канал“, със срок за изпълнение 30.09.2016г.

С обжалваното решение Старозагорският районен съд е потвърдил наказателното постановление по съображения за неговата материална и процесуална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила, като наказателното постановление съдържа изискуемото се по чл. 57 от ЗАНН описание на нарушението, обосноваващо в необходимата степен от фактическа и правна страна административнонаказателното обвинение. По съществото на спора, въз основа на събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства съдът е направил извод, че по безспорен и несъмнен начин е установена и доказана описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и допуснатото от Община Опан нарушение по чл. 200, ал.1, т.39 от Закона за водите, като основание за налагане на административна санкция, определена в законово регламентирания минимален размер. В мотивите към решението са изложени и съображения че не са налице обстоятелства, сочещи на маловажен случай на административно нарушение, като основание за освобождаване от административнонаказателна отговорност при прилагането на чл.28 от ЗАНН, както и че неизпълнението на даденото от контролните органи на ДАМТН задължително предписание по чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ не може да се приеме, че е при условията на крайна необходимост по чл.8 от ЗАНН.

Решението на Старозагорския районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

Фактически, правно и доказателствено обоснован е направения от въззивния съд извод, че извършването на вмененото на санкционираното лице административно нарушение е доказано по безспорен начин. От събраните по делото писмени и гласни доказателства несъмнено се установява, че към датата на извършената от контролните органи на ДАМТН проверка на язовир "Бял извор", собственост на Община Опан, от страна на собственика на язовира не е било изпълнено задължително предписание, дадено в констативен протокол № 07-06-164 от 20.05.2016 г. на Главна дирекция "Надзор на язовирните стени и съоръженията при тях", а именно „да се възстанови геометрията на короната и разрушената част на отводящия канал“, със срок за изпълнение 30.09.2016г. Това релевира съставомерно от обективна страна деяние, правилно квалифицирано по административно наказателния състав на чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ. Изложените от касатора доводи, с които по същество се твърди незаконосъобразност /неправилност/ на даденото от контролните органи предписание, не може да обуслови извод за материална незаконосъобразност на наказателното постановление. В административно наказателното производство както санкциониращият орган при издаването на наказателното постановление, така и съдът при проверката за неговата законосъобразност, следва да установят единствено дали са налице елементите от фактическия състав на нарушението по чл. 200, ал.1, т.39 от ЗВ, а именно дадено задължително предписание на контролен орган на ДАМТН по чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ и неговото неизпълнение от страна на адресата на предписанието. Следователно преценката обхваща единствено съществуването на правнорелевантните за ангажирането на отговорността факти и обстоятелства, без решаващият орган да има възможност да преценя съответствието на предписанията с материалните и/или с процесуалните изисквания на закона. Защитата срещу евентуалната незаконосъобразност на дадените задължителни предписания е следвало да се реализира по друг процесуален ред и в друго производство.

В съответствие и при правилно приложение на закона е и направеният от Старозагорския районен съд извод, че нарушението не може да бъде квалифицирано като маловажен случай и съотв. че не е налице основание за освобождаване от административнонаказателна отговорност при прилагането на чл.28 от ЗАНН. Обосновано съдът е приел, че установените по делото факти не сочат наличието на смекчаващи обстоятелства, обуславящи определянето на деянието като такова с по-ниска степен на обществена опасност спрямо типичните нарушения от този вид. Сочените от жалбоподателя обстоятелства не са достатъчни нарушението да бъде определено като „маловажен случай” по см. на чл.93, т.9 от ДР на НК във вр. с чл.11 от ЗАНН, което да обуслови приложението на чл.28 от ЗАНН. Тези обстоятелства могат да бъдат преценени като смекчаващи обстоятелства по см. на чл.27, ал.2 от ЗАНН, релевантни за определяне размера на следващата се за извършеното нарушение административна санкция и които са взети предвид от административнонаказващия орган при определяне на наложената на Община Опан имуществена санкция на основание чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ, в законово регламентирания минимален размер.

Неоснователно е възражението на касатора, че деянието, за което е санкционирана Община Опан, е в условията на крайна необходимост по чл.8 от ЗАНН, което изключва обществената опасност на деянието и съответно наличието на административно нарушение. Съгласно чл.8 от ЗАНН не са административни нарушения деянията, които са извършени при неизбежна отбрана или крайна необходимост. По аргумент от чл.13, ал.1 от НК във вр. с чл.11 от ЗАНН, при условията на крайна необходимост е това деяние, което е извършено за да спасят държавни или обществени интереси, както и свои или на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените. Следователно крайната необходимост е състояние на непосредствена опасност, застрашаваща с висока степен на вероятност със засягане на правно защитени интереси, като за да се квалифицира деянието като такова, извършено при условията на крайна необходимост е необходимо то да е насочено към отклоняване на непосредствената опасност и да създава обективни предпоставки за спасяване на застрашените интереси и кумулативно с това да не съществува друг начин за избягване на опасността и причинените от деянието вреди да са по-малко значителни от предотвратените. В случая само по себе си обстоятелството, че е открита процедура за финансово оздравяване на Община Опан, както и твърдението за липса на финансови средства за изпълнение на даденото от ДАМТН предписание, не може да обуслови извод че деянието, изразяващо се в неизпълнение на предписанието „да се възстанови геометрията на короната и разрушената част на отводящия канал“ на язовир „Бял извор“, е насочено към спасяване на държавни или обществени интереси, на лични или имотни блага от непосредствена опасност. Доказателствено необосновано и като такова неоснователно е твърдението на санкционираното лице, че изпълнението на предписанието, свързано с разход на финансови средства, би блокирало дейността на общината и би довело до спиране финансирането на училището и детската градина, социалните и здравни услуги и т.н. Отделно от това липсват и доказателства за предприети от страна на Община Опан каквито и да е било действия за период от близо година /от съставянето на Констативен протокол № 07-06-164 от 20.05.2016 г. до съставянето на АУАН и издаването на НП/, за финансовото обезпечаване изпълнението на предписанието и осигуряване на финансов ресурс чрез нормативно регламентираните бюджетни механизми в рамките взаимоотношенията между общинския и централния бюджет, поради което не може да се приеме, че са изпълнени и останалите кумулативно изискуеми се предпоставки по чл. 13, ал.1 от НК във вр. с чл.11 от ЗАНН, за определянето на деянието като такова при условията на крайна необходимост и съотв. за дисквалифицирането му като административно нарушение при прилагането на чл.8 от ЗАНН.

Неоснователно е и въведеното като касационно основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК възражение за допуснато от въззивния съд съществено нарушение на процесуалните правила по см. на чл.348, ал.3, т.1 – т.4 от НПК. Съдът е извършил цялостна проверка на законосъобразността и правилността на обжалваното наказателното постановление, като въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото доказателства е направил обоснован извод, че наказателното постановление е издадено при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. Разгледани, подложени на преценка и отхвърлени като неоснователни са всички възражения на санкционираното лице, като в изпълнение на изискването на чл. 339, ал.2 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, съдебното решение съдържа мотиви защо не се приемат доводите, изложени в подкрепа на подадената жалба. При формиране на вътрешното убеждение, фактическите и правните изводи, не са установени порочни действия на въззивния съд, съотв. не са констатирани порочни съдопроизводствени действия при разглеждане на делото и постановяване на съдебното решение.

С оглед на изложените съображения съдът намира че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 661 от 30.10.2017г., постановено по АНД № 1958/ 2017г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № НЯСС-12 от 15.05.2017г., издадено от Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор - гр. София.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.