Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                   

43                                      12.03.2018 год.                      град Стара Загора

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Старозагорският административен съд, в публично заседание                          на петнадесети февруари през две хиляди и осемнадесета год. в състав:

                                                                       Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

                                                                   Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

                                                                                          МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря Минка Петкова с участието на прокурора Петко Георгиев като разгледа докладваното от съдия Д. Драгнева КАН дело №461 по описа за 2017 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, образувано по касационна жалба на П.В.Ч. против Решение №71/23.10.2017г., постановено по АНД №225/2017г. по описа на РС Гълъбово, с което е потвърдено Наказателно постановление № 14-0447-000388/27.11.2014г. издадено от Началник РУ Гълъбово при ОД на МВР Стара Загора, с наложено на касатора административно наказание глоба в размер на 400лв. на основание чл.315 ал.1 г.1 от Кодекса за застраховането / отменен/ в качеството му на лице, което управлява МПС, във връзка с чието притежаване и ползване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.       Наказанието е наложено за това, че на 10.10.2014г. в 14.00 часа в община Гълъбово, на път Трети клас №3-554 срещу ТЕЦ „БРИКЕЛ“ управлява ИВЕКО 35.10. с рег. № Х3717ВТ, в посока изток –запад специален автомобил, собственост на фирма „ТИ ЕНД ДЖИ –МАСТЪР КАИЙН“ ЕООД БУЛСТАТ 126609372, гр. Хасково, като автомобила е регистриран на територията на република България и не е спрян от движение, но няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за 2014г.

         За да потвърди наказателното постановление РС Гълъбово е отхвърлил като неоснователни доводите на наказаното лице за противоречие между правно и фактическо обвинение. Приел е, че такова би било налице, ако управлението на МПС във връзка с чието притежаване и използване  няма сключен  и действащ договор за задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите е подведено като нарушение на чл.249 т.1 от КЗ /отменен/. В случая нормата на чл.249 т.1 от КЗ /отменен/ не е посочена като нарушена, поради което няма и противоречие в обвинението. Като нарушена е вписана административно наказателната разпоредба на чл.315 ал.1 т.1 от КЗ /отменен/,съдържаща два самостоятелни състава на административни нарушения, а отговорността на лицето правилно е ангажирана за осъществяване на втория от тях, който не изисква неизпълнение на задължението за сключване на договор за задължителна застраховка, въведено с чл. 249  т.1 и 2 от КЗ /отменен/.  

       Въз основа на показанията на актосъставителя Д.Ж.Д., съдът е приел за доказани и фактите, подведени правно под нормата на чл.315 ал.1 т.1 от КЗ /отменен/. Преценил е, че те кореспондират с писмените доказателства по делото и не са налице данни за заинтересованост на свидетеля. На следващо място е приел липсата на възражения против АУАН като неоспорване на фактическите констатации, на които почива НП. В жалбата до съда били изложени само възражения против процесуалната му законосъобразност, които са неоснователни, тъй като преди да управлява МПС-во водача е длъжен да провери наличието на сключен и действащ договор за задължителна застраховка „ГО“ и да носи в себе си документ за неговото съществуване. По силата на чл.100 ал.1 т.3 от ЗДвП водача е бил длъжен да се убеди в съществуването на това обстоятелство, а по делото не са представени доказателства за сключена застраховка за управлявания автомобил в периода на проверката.

       Изложени са и доводи за липса на по-благоприятен закон по смисъла на чл.3 ал.2 от ЗАНН, тъй като и новата разпоредба на чл.638 ал.2 от КЗ  предвижда глоба в размер на 400лв.  за лице, което не е собственик и управлява МПС без сключен и действащ договор за задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите.

      С касационната жалба се иска от съда да отмени въззивното съдебно решение като постановено при неправилно приложение на материалния закон -чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН и института на абсолютната погасителна давност, както и поради необоснованост.

        Поддържат се доводите за правна квалификация, която не съответства на фактическото обвинение и за изтекъл три годишен срок, считано от датата на нарушението – 10.10.2014г. Решението е необосновано, защото е налице несъответствие между събраните гласни доказателствени средства и наличните писмени в кориците на делото.

        От съда се иска да бъде отменено решение №71/23.10.2017г., постановено по АНД №225/2017г. по описа на РС Гълъбово и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени и наказателното постановление.

           Ответника ОД на МВР Стара Загора не изпраща представител и писмен отговор против касационната жалба.

Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

 

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН и от надлежна страна, за която съдебното решение се явява неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Въззивното съдебно решение е постановено при правилно приложение на чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН и обосновано, поради което не е налице касационно основание за неговата отмяна.

В изпълнение на задължението да се обсъдят възраженията против законосъобразността на въззивния съдебен акт, изложени в касационната жалба следва да се каже, че правната квалификация на нарушението съответства на фактическото обвинение, тъй като всяко ППС, регистрирано за движение на територията на РБ следва да има сключена задължителна застраховка «ГО» на автомобилистите, за да бъде управлявано. Разликата между фактическите състави на отговорността, предвидена за собственика и за лицето, което ползва ППС се състои в действието по неговото управление. Собственика е длъжен да сключи валидна застраховка «ГО» при условие, че ППС е регистрирано като при липса на поведение, съответстващо на посоченото задължение възниква и основание за налагане на административно наказание. Отговорността за ползвателя на ППС възниква при управлението му, въпреки липсата на валиден и действащ договор «ГО». Тази разлика във фактическите състави на отговорността е съобразена при издаване на процесното наказателно постановление като на касатора е повдигнато обвинение за това, че на конкретна дата управлява ППС, което е регистрирано за движение, но за което няма валидна и действаща застрахова «ГО». Липсва обвинение, че водача – несобственик, не е сключил такъв договор, а отговорността му е ангажирана за управлението на ППС, без да е осигурена гражданската отговорност на автомобилистите. В този смисъл посочването на обстоятелството – регистирано за движение на територията на РБ, не само  че не води до фактическо обвинение, различно от правната квалификация на деянието, за което е наложено административно наказание, но внася яснота касателно обстоятелства по извършването на нарушението и така изпълнява изискванията на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Регистрацията на ППС за движение на територията на РБ е условие, което поражда изискването същото ППС да се управлява само, ако има сключена и валидна за конкретния момент застраховка «ГО». Вписваните в АУАН разпоредби на чл. 259 ал.1 вр. с чл.249 т.1 от КЗ /отменен/ действително не са и не могат да бъдат нарушени от ползвателя на ППС, но АНО е отстранил този порок, чрез правилно подвеждане на фактическото обвинение под разпоредбата на чл.315 ал.1 от КЗ, чието  конкретно за случая предложение е изписано текстово в НП.

Решението на съда кореспондира със събраните по делото доказателства, като в тази връзка следва да се каже, че както обвинението, така и защитата срещу него изискват документи за сключена застраховка «ГО»,         а факта на управление на МПС-во на посочените дата и място са установени от АУАН, чиито констатации не са опровергани от гласните доказателствени средства.

 Абсолютната давност за извършеното нарушение не е изтекла, тъй като по аргумент от Тълкувателно постановление №1/27.02.2015г. на ВКС, ОСНК и ІІ колегия на ВАС на основание чл.11 от ЗАНН се прилагат нормите на чл.81 ал.3 вр. с чл.80 ал.1 т.5 от НК, което прави срок от четири години и половина /три години плюс една година и половина/. 

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221 ал.1 от АПК, съдът

 

                                       Р     Е     Ш     И     :

 

 ОСТАВЯ В СИЛА Решение №71/23.10.2017 год., постановено по АНД№225/2017 год. по описа на районен съд  Гълъбово.

 Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                              

                                                             ЧЛЕНОВЕ: 1.  

 

 

                                                                                     2.