Р Е Ш Е Н И Е

№18 12.02.2018г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретаря: Пенка Маринова

и с участието на прокурора: Петко Георгиев

като разгледа докладваното от съдия Манолов КАН дело № 463 по описа за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора против Решение №411/10.10.2017г., постановено по а.н.д №668/2017г. по описа на Районен съд – Казанлък, с което е отменено Наказателно постановление (НП) №24-001095 от 23.05.2017г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора. В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалния закон – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Оспорва се извода на съда за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на НП, за липсата на описание на нарушението и обстоятелствата по неговото извършване. Моли се съда да постанови решение, с което да отмени решението на Районен съд Казанлък и да постанови друго, с което да потвърди отмененото НП.

Ответникът по касация Капрони АД – гр.Казанлък, редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща представител по делото. В писмено възражение оспорва касационната жалба с подробно изложени съображения за това.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка на същото за наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

Производството пред Районен съд – Казанлък се е развило по жалба на Капрони АД – гр.Казанлък срещу НП №24-001095 от 23.05.2017г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора, с което въз основа на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 24-001095/04.05.2017г. на Капрони АД – гр.Казанлък е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева на основание чл.416, ал.5, вр. чл.413, ал.2 от Кодекса на труда (КТ).

От фактическа страна административното обвинение се основава на това, че при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на 25.04.2017г. във връзка с трудова злополука от същата дата с Боян Динков Господинов на длъжност „електромонтьор“, на Капрони АД – гр.Казанлък, обект „Предприятие за производство на хидравлични изделия и елементи за вграждане в хидравлични системи“ гр.Казанлък, ул.Г.Столетов №45 и по представени документи на обекта се установило, че Капрони АД – гр.Казанлък в качеството си на работодател и потребител на електрическа енергия за напрежение за напрежение до 1000V е определил Николай Минчев Пенчев на длъжност „ръководител звено ремонти“ на 25.04.2017г. да организира, ръководи и контролира работите по ремонтите на машини и съоръжения в предприятието (в това число работа по електрообзавеждането в предприятието с Боян Динков Господинов на длъжност „електромонтьор“ на обект „Предприятие за производство на хидравлични изделия и елементи за вграждане в хидравлични системи“ гр.Казанлък, ул.Г.Столетов №45) без да има придобита четвърта квалификационна група за електробезопасност към 25.04.2017г. С това деяние е посочена за нарушена разпоредбата на чл.15, ал.1, т.1 от Правилник за безопасност и здраве при работа с електрообзавеждането с напрежение до 1000V.

С обжалваното съдебното решение Районен съд – Казанлък е отменил посоченото НП. В решението е прието, че при обжалваното НП не отговаря на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, което представлява съществено нарушение на административно-производствените правила. Посочено е, че в санкционния акт липсва обстоятелствена част, липсва описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, като не е посочено каква операция е изпълнявал или е следвало да изпълни работещият Боян Динков Господинов, в както се е състояла конкретната дейност, която е извършвал при настъпване на злополуката. Обосновано е, че тези обстоятелства са важни с оглед на това да се определи дали конкретно за този вид дейност Николай Пенчев е определен от дружеството работодател да организира, ръководи и контролира дейността. Изложени са доводи, че тази празнота е запълнена едва след събиране на гласни доказателства в хода на съдебното производство, но установените тогава факти и обстоятелства не са изложени в обстоятелствената част на санкционния акт, като по този начин правото на жалбоподателя да упражни пълноценно правото си на защита е нарушено.

Решението на Районен съд Казанлък е правилно.

Нaстоящият касационен състав изцяло споделя доводите, развити от въззивния съд, че съдържанието на наказателното постановление не съответства на императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, поради което не намира за необходимо да ги преповтаря.

Освен това съдът намира за недоказано обстоятелството, че именно на посочената в НП дата санкционираното лице е извършило вмененото му нарушение. Видно от приложеното по делото копие от допълнително споразумение към трудов договор №424 Николай Минчев Пенчев е назначен на длъжност „ръководител звено ремонти“, като това е станало на 25.02.2015г. Следователно като дата на извършване на вмененото нарушение – определяне на Пенчев на длъжност „ръководител звено ремонти“, без да има придобита четвърта квалификационна група за електробезопасност, следва да се приеме именно 25.02.2015г., а не както е посочено в санкционния акт – 25.04.2017г. Наличието на несъответствие между възприетата от административнонаказващия орган дата на извършване на нарушението с обективната действителност е самостоятелно основание за отмяна на санкционния акт като незаконосъобразен.

С оглед изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

Оставя в сила Решение № 411/10.10.2017г. по а.н.д.№ 668/2017г. по описа на Районен съд – Казанлък.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.