Р
Е Ш Е Н И Е
№13 19.02.2018
год. гр. Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски
административен съд, публично съдебно
заседание на осемнадесети
януари две
хиляди и осемнадесета год., в състав
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Пенка
Маринова и
в присъствието на прокурора Петко
Георгиев, като разгледа докладваното от Михаил
Русев КАН
дело
№464 по
описа за 2017 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба
на С.А.С. от гр. Казанлък, чрез пълномощника си по делото
адв. и.й.против Решение
№433 от 25.10.2017 год., постановено по АНД №980/2017 год. по описа на Районен
съд Казанлък, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ №273664-F302024/23.06.2017 год., издадено от Директора
на ТД на НАП Пловдив. В касационната жалба се
съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението, като по същество
изложените съображения са за постановяването му в нарушение на материалния закон. Касаторът счита, че неправилно е прието от районният
съд, че е наказателно отговорен за нарушение на Закона за ограничаване
плащанията в брой. Цитирано е указание на Министъра на финансите от 2011 год.,
според което, страна по договора, която получава плащането не може да се
третира като допустител по смисъла на разпоредбите на НК, респективно за целите
на налагането на административни санкции по ЗОПБ. Счита че в случая е налице сключен договор за заем, при който паричните
средства не служат като платежно средство, каквато е и съдебната практика на Административен
съд Пловдив. Алтернативно моли да бъде прието от касационният съд, че е налице
маловажност на деянието, тъй като липсват вреди за фиска, налице са множество
смекчаващи вината обстоятелства и се касае за първо по своя характер
административно нарушение по ЗОПБ. Направено е искане за отмяна на оспореното
решение и за постановяване на друго, с което да бъде отменено изцяло
наказателното постановление.
Ответникът ТД на НАП – Пловдив, редовно
призован, не се явява и не изразява становище относно касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Стара Загора дава заключение, че касационната жалба е неоснователна.
Касационният състав на съда, след като
обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя
касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на
основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН и от
надлежна страна, за която съдебното решение се явява неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Районен съд Казанлък е потвърдил като правилно и законосъобразно НП №273664-F302024/23.06.2017 год., издадено от директора
на ТД на НАП Пловдив въз основа на Акт
за установяване на административно нарушение №F302024/19.05.2017 год., с което на касатора С.А.С. е наложено административно наказание глоба
съответно в размер на 2 500.00 лв. на основание чл.5, ал.1 от ЗОПБ за нарушение
на чл.3, ал.1, т.2 от ЗОПБ. Като
административно нарушение са преценени обстоятелствата, че на 29.12.2015 год. в гр. Казанлък в нарушение на
Закона за ограничаване плащанията С.С. не е приел чрез банков превод или чрез
внасяне по платежна сметка плащане от „Билдингинвест“ООД на стойност
10 000.00 лв., документирано с разходен касов ордер №197/29.12.2015 год.,
което представлява частично връщане на побучен заем, съгласно договор за заем
от 12.06.2015 год. на стойност 25 000.00 лв., сключен между С.А.С.
/заемодател/ и „Билдингинвест“ООД /заемател/.Нарушението е извършено на
29.12.2015 год., а е открито на 13.03.2017 год. с представянето на документи от „Билдингинвест“ООД в хода на
ревизизята на дружеството. С това си деяние касаторът е нарушил чл.3, ал.1, т.2 от ЗОПБ.
За да потвърди
наказателното постановление, Казанлъшкият районен съд е приел, че действително е
бил налице сключен договор за заем между касатора и търговското дружество,
което не се спори от страните. Безспорно е също така, че на посочената дата С.
е получил плащането в размер на 10 000.00 лв., представляващо частично
връщане на заетата сума от 25 000.00 лв. Приел е, че в конкретния случай е
налице сключен договор за заем за потребление, което се подкрепя и от приетите
по делото писмени доказателства. Възприето е становището на наказващият орган,
че при липса на легална дефиниция на понятието плащане по смисъла на ЗОПБ, то
следва да се има в предвид дадената дефиниция, в ТР №3/2012 год. на ОСГКТК на
ВКС на периодично плащане, а именно: изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи. Прието е, че е безспорно установено
извършването на вмененото административно нарушение от страна на С., а
извършеното деяние не представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от
ЗАНН. Водим от гореизложеното, районният съд е постановил решение за
потвърждаване на обжалваното наказателно постановление.
Така
постановеното решение е неправилно.
Касационният
състав на Административен съд Стара Загора намира, че в процедурата по
издаване на АУАН №F302024/19.05.2017 год. и на
НП №273664-F302024/23.06.2017 год. не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до незаконосъобразност
на обжалваното
наказателното постановление, т.е. такива, които да ограничават правото на
защита на наказаното физическо лице и да обосноват отмяната на
наказателното постановление.
Основателно е първото касационно оплакване, че касаторът
не е наказателно отговорно лице по смисъла на ЗОПБ. Безспорно е, че в конкретния
случай не е налице някое от изключенията за приложение на закона, съдържащи се
в разпоредбата на чл.2 от ЗОПБ. Посочената като санкционна разпоредба на чл.5,
ал.1 от закона, предвижда наказание за лице /физическо или юридическо/, което
извърши или допусне извдършването на нарушение на чл.3, се наказва с глоба в
размер на 25 на сто от общия размер на направеното плащане – ако е физическо
лице, или с имуществена санкция в размер на 50 на сто от общия размер на
направеното плащане – ако е юридическо лице. Видно от текста, изпълнителното
деяние се изразява в извършването или допускането на извършването на нарушение
на чл.3 от закона, т.е. който извърши или допусне извършването на плащане по
безкасов път /не чрез превод или внасяне по платежна сметка/ на сума
надвишаваща 15 000.00 лв. /в редакцията към момента на извършването на
нарушението/. Разпоредбата на чл.3, ал.1 от закона, предвижда задължение за
лицата да осъществят плащанията на суми над 10 000.00 лв. само чрез превод
или внасяне по платежна сметка. Следователно задължението се изразява в активно
поведение на лицето, а именно: да
извърши плащането чрез превод или чрез внасяне по платежна сметка. Следователно
наказуемо е само лицето, което е платец, но не и което е получило плащането /в
този смисъл е и даденото указание относно прилагането на ЗОПБ №УК-3/04.04.2011
год. на Министъра на финансите, което не е задължително за съда но е
задължително за наказващият орган/. Дори и да се приеме, направеното тълкуване
на понятието периодично плащане от страна на ВКС – задължение за предаване на пари или други заместими
вещи, отново се стига до този извод. Касае се за задължение за предаване, но не
и забрана за получаване. Не може да се приеме, че е налице и допустителство в конкретния
случай – за нуждите на закона, допустител е онова лице което е допуснало
/разрешило/ да се извърши плащането на сума надвишаваща посочения в закона
размер по безкасов път. Въз основа на гореизложеното съдът намира, че касаторът
не е наказателно отговорно лице и неправилно е ангажирана отговорността му по
чл.5, ал.1 от ЗОПБ.
Налице е и противоречие между фактическото описание на
нарушението и отправеното правно обвинение. За да е налице изискуемото се от
закона пълно описание на нарушението от фактическа страна, е необходимо в
наказателното постановление да се съдържа описание на съставомерните елементи
на деянието, както и посочване на всички релевантни за ангажирането
отговорността обстоятелства по обвинение за извършено нарушение по чл.5, ал.1
във вр. с чл. 3, ал.1, т.2 от ЗОПБ. В случая в съдържанието на съставения АУАН
и на издаденото въз основа на него НП, за обосноваване извършването на вмененото
на санкционираното лице нарушение по чл.5, ал.1 във вр. с чл. 3, ал.1, т.2 от
ЗОПБ, е посочено, че С.А.С. „не е приел чрез банков превод или чрез внасяне по
платежна сметка плащане от „Билдингинвест“ ООД на стойност 10 000.00 лв.,
документирано с разходен касов ордер от 29.12.2016 год., което представлява частично
връщане на получен заем, съгласно договор за заем от 12.06.2015 год. на
стойност 25 000 лв., сключен между С.А.С. /заемодател/ и „Билдингинвест“ ООД
/заемател/“. От една страна от така направеното описание на нарушението, не е
ясно въз основа на какви конкретни действия и/или бездействия на
санкционираното лице, наказващият орган е приел, че С.С. „не е приел чрез
банков превод или чрез внасяне по платежна сметка плащане от „Билдингинвест“
ООД на стойност 10 000.00 лв.“ Само по себе си документираното с разходен
касов ордер получаване на сумата в брой, нито обективира, нито релевира
наличието на деяние, изразяващо се в „неприемане на плащане чрез банков превод
или чрез внасяне по платежна сметка“. От друга страна нито в АУАН, нито в НП е
посочено, дали С.С. е привлечен към административнонаказателна отговорност на
основание чл.5, ал.1 от ЗОПБ в хипотезата на извършено от лицето нарушение на
чл.3, ал.1, т.2 от ЗОПБ или в хипотезата на допускане извършването на такова
нарушение. Поради липсата на изискуемия се конекситет между направеното
фактическо описание на нарушението, посочената като нарушена законова
разпоредба и административнонаказателната разпоредба, на основание на която е
ангажирана отговорността, не може еднозначно да се установи дали
санкционираното лице е определено като субект на нарушението в качеството си на
извършител или на допустител.
Неоснователно е второто касационно оплакване, че в конкретния случай не е налице
плащане, изхождайки от легалната дефиниция на договора за заем. В оспореното
решение на първоинстанционния съд се съдържат мотиви относно това оплакване,
които се споделят и от настоящата инстанция. Налице е договор за заем за
потребление, тъй като парите са заместими вещи и абсурдно звучи, че дадените
пари в заем /чрез банков превод/, се връщат абсолютно същите, което са били
предмет на превода.
Неоснователно е и последното
касационно оплакване, че случаят е маловажен и е следвало да се приложи чл.28
от ЗАНН. Доколкото се приема от касационният състав, че не е налице извършено
административно нарушение, то обсъждането на това оплакване е безпредметно.
С оглед на гореизложеното настоящият съдебен състав
намира, че решение №433/25.10.2017 год.,
постановено по АНД №980/2017 год. по описа на Районен съд Казанлък е
постановено в противоречие с приложимия материален закон и като такова следва
да бъде отменено, а вместо него да се постанови друго, с което да се отмени
обжалваното наказателно постановление.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.221, ал.2, предл. първо от АПК вр.чл.222, ал.1 от АПК съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №433/25.10.2017 год.,
постановено по АНД №980/2017 год. по описа на Районен съд Казанлък, като вместо него постановява
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ №273664-F302024/23.06.2017 год., издадено от
Директора на ТД на НАП Пловдив, като незаконосъобразно.
Решението не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.