Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 28                                            01.03.2018 година                     град Стара Загора

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд, в публично съдебно  заседание на първи февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

 

                                                                       Председател:   ГАЛИНА ДИНКОВА 

                                                                             Членове:   МИХАИЛ РУСЕВ  

                                                                                               СТИЛИЯН МАНОЛОВ

 

при секретар  Стефка Христова        

и с участието на прокурор Маргарита Димитрова                                                 

като разгледа докладваното от  съдия  Г.Динкова  КАН дело № 465 по описа  за 2017 год., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.    

Образувано е по касационна жалба на С.А.С. от гр. Казанлък, **********, подадена чрез пълномощника му адв. И.Й., против Решение № 434 /неправилно посочено като № 433/ от 25.10.2017г., постановено по АНД № 981/ 2017г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 273673-F302027 от 23.06.2017г., издадено от Директора на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - Пловдив. 

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като неправилен направения от въззивния съд извод, че административнонаказателното обвинение за извършено от него нарушение по чл.5, ал.1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой /ЗОПБ/, е фактически, правно и доказателствено  обосновано. Обосновава, че като страна по договор, която е получател на парично плащане, не може да бъде привлечен към отговорност в качеството на извършител на нарушение на чл.3, ал.1, т.2 от ЗОПБ. Твърди, че доколкото получената парична престация представлява изплатена лихва по договор за заем и с оглед правната същност, предмет и съдържание на този договор, предаването на парична сума по договора няма характер на плащане. Поддържа, че дори и да е налице допуснато нарушение, то същото представлява „маловажен случай” на административно нарушение, като основание за прилагане на чл.28 от ЗАНН. С подробно изложени съображения по наведеното касационно основание е направено искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление № 273673-F302027 от 23.06.2017г. на Директора на ТД на НАП - Пловдив. 

Ответникът по касационната жалба – Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – Пловдив, чрез процесуалния си представител по делото – юриск.Т.В., изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли съдебното решение, като законосъобразно, да бъде оставено в сила. 

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.    

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Производството пред Районен съд – Казанлък се е развило по жалба на С.А.С. от гр. Казанлък, против Наказателно постановление № 273673-F302027 от 23.06.2017г., издадено от Директора на ТД на НАП – Пловдив, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F302027/ 19.05.2017г., на С.С. е наложено административно наказание глоба в размер на 2500лв., на основание чл. 5, ал.1 от ЗОПБ, за нарушение на чл. 3, ал.1, т.2 от ЗОПБ. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 30.12.2015г. в гр. Казанлък, в нарушение на Закона за ограничаване на плащанията в брой, С.А.С. не е приел чрез банков превод или чрез внасяне по платежна сметка плащане от „Билдингинвест“ ООД на стойност 10 000лв., документирано с разходен касов ордер № 199/ 30.12.2015г., което представлява частично връщане на получен заем, съгласно договор за заем от 12.06.2015г. на стойност 25 000лв., сключен между С.А.С. /заемодател/ и „Билдингинвест“ ООД /заемател/. В наказателното постановление е посочено че нарушението е извършено в гр. Казанлък на 30.12.2015г. и е открито на 13.03.2017г. с представянето на документи от „Билдингинвест“ ООД в хода на извършвана на дружеството ревизия. 

Казанлъшкият районен съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата процесуална и материална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление, не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила. По съществото на спора, въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства, съдът е направил извод, че по безспорен и несъмнен начин е доказана описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и извършеното от С.С. административно нарушение по чл. 5, ал.1 от ЗОПБ, като основание за налагане на предвиденото в закона административно наказание. В мотивите към решението са изложени съображения, че правилно и законосъобразно С.С. е привлечен към административнонаказателна отговорност в качеството му на извършител на нарушение на чл.3, ал.1, т.2 от ЗОПБ, като страна /получател/ на парична престация. Разгледани и отхвърлени като неоснователни са възраженията на санкционираното лице, че връщането на парична сума по договор за заем неправилно е прието от наказващия орган като такова, представляващо плащане по см. на ЗОПБ. Прието е, че не са налице обстоятелства, обуславящи определянето на административното нарушение като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид и съответно че не са налице предпоставките за квалифицирането му като маловажен случай и за прилагането на чл.28 от ЗАНН.

Решението на Казанлъшкия районен съд е постановено в нарушение и при неправилно приложение на закона.

Не се споделя извода на въззивния съд за формална законосъобразност на НП № 273673-F302027 от 23.06.2017г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив - наказателното постановление е издадено в нарушение на законово регламентираните изисквания по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН досежно неговото съдържание. Пълнотата на описанието на нарушението, както от фактическа, така и от правна страна, е функция на конкретния административнонаказателен състав. В случая С.С. е санкциониран по административнонаказателния състав на чл.5, ал.1 от ЗОПБ, предвиждащ, че който извърши или допусне извършването на нарушение на чл. 3, се наказва с глоба в размер 25 на сто от общия размер на направеното плащане - ако е физическо лице, или с имуществена санкция в размер 50 на сто от общия размер на направеното плащане - ако е юридическо лице. От правна страна административното обвинение се основава на извършено от С.С. нарушение на чл.3 ал.1, т.2 от ЗОПБ, която норма регламентира, че плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност под 10 000 лв., когато сумата представлява част от парична престация по договор, чиято стойност е равна на или надвишава 10 000 лв. За да е налице изискуемото се от закона пълно описание на нарушението от фактическа страна, е необходимо в наказателното постановление да се съдържа описание на съставомерните елементи на деянието, както и посочване на всички релевантни за ангажирането отговорността обстоятелства по обвинение за извършено нарушение по чл.5, ал.1 във вр. с чл. 3, ал.1, т.2 от ЗОПБ. В случая в съдържанието на съставения АУАН и на издаденото въз основа на него НП, за обосноваване извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение по чл.5, ал.1 във вр. с чл. 3, ал.1, т.2 от ЗОПБ, е посочено, че С.А.С. „не е приел чрез банков превод или чрез внасяне по платежна сметка плащане от „Билдингинвест“ ООД на стойност 10 000лв., документирано с разходен касов ордер № 199/ 30.12.2015г., което представлява частично връщане на получен заем, съгласно договор за заем от 12.06.2015г. на стойност 25 000 лв., сключен между С.А.С. /заемодател/ и „Билдингинвест“ ООД /заемател/“. От една страна от така направеното описание на нарушението, не е ясно въз основа на какви конкретни действия и/или бездействия на санкционираното лице, наказващият орган е приел, че С.С. „не е приел чрез банков превод или чрез внасяне по платежна сметка плащане от „Билдингинвест“ ООД на стойност 10  000лв.“ Само по себе си документираното с разходен касов ордер получаване на сумата в брой, нито обективира, нито релевира наличието на деяние, изразяващо се в „неприемане на плащане чрез банков превод или чрез внасяне по платежна сметка“. От друга страна нито в АУАН, нито в НП е посочено, дали С.С. е привлечен към административнонаказателна отговорност на основание чл.5, ал.1 от ЗОПБ в хипотезата на извършено от лицето нарушение на чл.3, ал.1, т.2 от ЗОПБ или в хипотезата на допускане извършването на такова нарушение. Поради липсата на изискуемия се конекситет между направеното фактическо описание на нарушението, посочената като нарушена законова разпоредба и административнонаказателната разпоредба, на основание на която е ангажирана отговорността, не може еднозначно да се установи дали санкционираното лице е определено като субект на нарушението в качеството си на извършител или на допустител.

            Фактически, правно и доказателствено необоснован е направения от въззивния съд извод, че правилно и законосъобразно на С.С. е наложено административно наказание на основание чл.5, ал.1 от ЗОПБ, в качеството му на извършител на нарушение на чл.3, ал.1, т.2 от ЗОПБ. Не се споделят изложените от съда мотиви /възпроизвеждащи становището на процесуалния представител на наказващия орган/, че с разпоредбата на чл.5, ал.1 от ЗОПБ законодателят е предвидил отговорност за всяко административно наказателно отговорно лице, което е страна в размяна на парични средства над нормативно определена стойност. Както беше посочено, административно наказателния състав на чл.5, ал.1 от ЗОПБ предвижда налагане на наказание на този, който извърши или допусне извършването на нарушение на чл. 3 от ЗОПБ. Съответно нормата на чл. 3 от ЗОПБ императивно регламентира плащанията на територията на страната над определена стойност или по договори над определена стойност, да се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка. Изхождайки от разрешението, дадено в цитираното в обжалваното решение Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. на ВКС по тълк. дело № 3/ 2011г. на ОСГТК и разглеждайки плащането като задължение за предаване на пари или други заместими вещи, следва извода, че субектът на това задължение и в частност субектът на задължението за предаване на пари, е субект /адресат/ и на административното задължение по чл.3 от ЗОПБ. Доколкото регламентираният състав на административното нарушение по чл.5, ал.1 от ЗОПБ, се свързва с неизпълнение на задължението по чл. 3 от ЗОПБ плащанията над определена стойност или по договори над определена стойност да се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, субектът на задължението за плащане и в това си качество и адресат на задължението по чл.3 от ЗОПБ, е субект на нарушението по чл. 5, ал.1 от ЗОПБ. В този смисъл субект на административно наказателна отговорност по чл.5, ал.1 от ЗОПБ като извършител на нарушение на  чл.3 от ЗОПБ, може да бъде единствено и само платецът на паричната престация, но не и получателят на плащането. Нито формулировката на състава на нарушението по чл.5, ал.1 от ЗОПБ, нито систематичното тълкуване на санкционната норма с материалноправната разпоредба на чл.3 от ЗОПБ, нито друга законова норма, дават основание да се направи извод, че с разпоредбата на чл.5, ал.1 от ЗОПБ законодателят е предвидил отговорност за всяко административно наказателно отговорно лице, което е страна в размяна на парични средства над определена стойност, както неправилно е приел Казанлъшкият районен съд.  Единствената възможна форма на съставомерното изпълнително деяние по чл.5, ал.1, предл. първо от ЗОПБ, е действие по извършване на плащане в нарушение на изискванията на чл.3 от ЗОПБ. Фактическите действия по приемане /получаване/ на извършеното плащане, не са предмет на регулация от нормата на чл.3 от ЗОПБ и съответно получателят на предмета на престацията, извършена в нарушение на чл.3 от ЗОПБ, не е субект на отговорността по чл.5, ал.1 от ЗОПБ. Следователно липсва каквото и да е било нормативно основание за налагане на административно наказание на лицето – получател на плащането, като извършител на нарушение на чл.3 от ЗОПБ. Административните наказания са форма на държавна принуда - репресивни мерки водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения, по повод неправомерно поведение на определено лице, поради което е недопустимо разширителното тълкуване на административнонаказтелните разпоредби.

            За пълнота на изложението следва да се посочи, че получателят на плащане, извършено при неспазване на императивното изискване на чл.3 от ЗОПБ, не може да бъде санкциониран на основание чл.5, ал.1 от ЗОПБ и в хипотезата на допустителство, доколкото страната по договора - получател на паричната престация, не може да се третира като допустител по смисъла на разпоредбите на НК, респ. за целите на налагането на административни санкции по реда на ЗОПБ. В този смисъл е и даденото Указание относно прилагането на ЗОПБ № УК-3/ 04.04.2011г. на Министъра на финансите, което макар да не е задължително за съда, е било задължително за административнонаказващия орган. 

С оглед на горното съдът намира, че неправилно на С.С. е наложено административно наказание на основание чл. 5, ал.1 от ЗОПБ, обосновано от правна страна с допуснато от лицето нарушение на чл. 3, ал.1, т.2 от ЗОПБ, а от фактическа страна с обстоятелството, че С.С. „не е приел чрез банков превод или чрез внасяне по платежна сметка плащане от „Билдингинвест“ ООД на стойност 10 000лв., документирано с разходен касов ордер № 199 от 30.12.2015г., което представлява частично връщане на получен заем от 12.06.2015г. на стойност 25 000 лв., сключен между С.А.С. /заемодател/ и „Билдингинвест“ ООД /заемател/“. Доколкото С.С., като получател на плащането, не е адресат на задължението по чл.3 от ЗОПБ, същият не може да бъде субект на административнонаказателна отговорност по чл. 5, ал.1 от ЗОПБ, нито в качеството на извършител, нито на допустител на нарушение на чл.3 от ЗОПБ и съответно не е налице съставомерно от обективна страна поведение, квалифицирано като административно нарушение по чл.5, ал.1 от ЗОПБ и основание за налагане на предвидената в посочената разпоредба административна санкция.

По изложените съображения наказателното постановление, с което по така фактически и правно обоснованото административно обвинение е ангажирана отговорността на С.С., е незаконосъобразно и като го е потвърдил, Казанлъшкият районен съд е постановил решение при неправилно приложение на закона. Обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени Наказателно постановление № 273673-F302027 от 23.06.2017г. на Директора на ТД на НАП - Пловдив. 

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ във вр. с чл. 222, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 434 от 25.10.2017г., постановено по АНД № 981/ 2017г. по описа на Казанлъшкия районен съд и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 273673-F302027 от 23.06.2017г., издадено от Директора на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – Пловдив, с което на С.А.С. от гр. Казанлък, ***********************, ЕГН **********, на основание чл. 5, ал.1 от ЗОПБ, за нарушение на чл. 3, ал.1, т.2 от ЗОПБ, е наложено административно наказание глоба в размер на 2500 лева, като незаконосъобразно. 

 

           Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.  

                   

                   

                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                

   ЧЛЕНОВЕ: 1.   

 

                                                                                                           2.