Р Е Ш Е Н И Е

№ 20 12.02.2018 г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и пети януари, през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове: ИРЕНА ЯНКОВА

РАЙНА ТОДОРОВА

при секретаря Зорница Делчева

и с участието на прокурор Маргарита Димитрова

като разгледа докладваното от съдия Ирена Янкова КАН дело № 469 по описа за 2017 год, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Митница Пловдив, чрез процесуалния представител Даниела Вълчева против Решение № 456 / 07.11.2017г постановено по а.н.д. № 759/2017г по описа на Районен съд Казанлък, в частта с която е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 312 от 19.06.2017г, издадено от Началника на Митница Пловдив за наложени на Б.М.А. на основание чл.123 ал.1 от ЗАДС и чл.126а ал.1 от ЗАДС административни наказания глоби —съответно в размер на 1000 лв и 200 лв.

В касационната жалба са изложени доводи, че решението в оспорената част е неправилно поради постановяването му в нарушение на закона — касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Изразява несъгласие с извода на съда за допуснато в хода на производството по издаване на НП съществено нарушение изразяващо се в съставяне на втори акт за установяване на нарушението, след като производството по предходния акт е било прекратено с резолюция по чл.54 от ЗАНН. Поддържа, че спрямо жалбоподателката е реализирано едно административнонаказателно производство за деянията, АУАН №99 от 03.02.2017г бил съставен в срока по чл.34 ал.1 от ЗАНН, и че не е налице пречка за съставяне на втори акт за установяване на нарушението. По така изложените доводи се иска отмяна на решението в тази част и постановяване на ново, с което да се отхвърли жалбата на Б.А. против НП № 312 от 19.06.2017г, в частта по т.1 и т.2, с която й се налагат глоби.

Ответникът по касационната жалба — Б.М.А., редовно призована, не се явява нито изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и следва да бъде потвърдено.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение в оспорената му част с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово —установения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

РС Казанлък е бил сезиран с жалба от Б.А. против НП №312 от 19.06.2017г на Началника на Митница Пловдив, с което на основание АУАН №99 от 03.02.2017г са й наложени: 1. административно наказание глоба в размер на 1000 лв на основание чл.123 ал.1 от ЗАДС за това, че на 19.09.2016г държи в дома си находящ се в с.Габарево, общ.Павел баня, обл.Стара Загора, ул. „Изворна” №14 акцизни стоки общо 20 бр кутии, общо 400 бр къса цигари без бандерол, когато такъв е задължителен, с което е нарушила забраната на чл.99 ал.2 т.2 от ЗАДС; и 2. административно наказание глоба в размер на 200 лв на основание чл.126а ал.1 от ЗАДС, за това че на 19.09.2016г държи в дома си в с.Габарево общ.Павел баня, обл.Стара Загора, ул. „Изворн0а” № 14 нарязан тютюн, негоден за пушене, общо 1950 кг, с което е нарушила забраната по чл.99 ал.2 т.6 от ЗАДС. С т.3 от посоченото НП на основание чл.124 ал.1 от ЗАДС, е постановено отнемане на тютюна и цигарите, предмет на нарушенията, в полза на Държавата.

С Решение № 456 / 07.11.2017г постановено по а.н.д. № 759/2017г Районен съд Казанлък е постановил отмяна на НП № 312 от 19.06.2017г, издадено от Началника на Митница Пловдив в частта по т.1 и т.2., а в останалата част го е потвърдил /частта по т.3/. Предмет на оспорване е само частта от решението, с което се отменя НП в частта по т.1 и т.2.

Съдът е преценил като процесуално нарушение това, че срещу жалбоподателката за същите деяния, описани по идентичен начин, бил вече съставен АУАН № 284а-4416 от 31.10.2016г. Производството по този акт било прекратено с резолюция на АНО по чл.54 от ЗАНН, която нормата според съда е с правен ефект и съдържание, съответни на чл.24 ал.1 т.1 т.5 /вероятно има предвид т.6/ и чл.304 от НПК. Повод за прекратяването било становище за неправилна правна квалификация на деянието — дали е осъществен състава на чл.123 ал.1 ЗАДС или този на чл.126 от ЗАДС. Съдът е преценил, че издаването за деянието на втори акт — АУАН № 99/ 03.02.2017г обективира нарушение на забраната за non bis in idem. Аргументирал е извода си с чл.24 ал.1 т.6 от НПК, вр. с чл.84 от ЗАНН, в хипотеза, според която за същото нарушение има вече влязъл в сила акт за прекратяване на делото. По отношение на обвинението за нарушение на чл.99 ал.2 т.6 от ЗАДС, за което А. е санкционирана на основание чл.126а, ал.1, съдът е приел, че е налице неправилна правна квалификация, тъй като за държане на негоден тютюн би била относима нормата на чл.120 ал.2 от ЗАДС, която обаче не визира т.6 на чл.99 ал.2 от същия закон.

Решението на Казанлъшкия РС по а.н.д.№ 759/2017г в оспорената му част е валидно и допустимо, същото е и правилно в частта с която се отменя НП по т.2 с наложено на А. административно наказание глоба в размер на 200 лв на основание чл.126а ал.1 ЗАДС и неправилно в частта с която се отменя НП в частта по т.1 с наложено на основание чл.123 ал.1 от ЗАДС административно наказание глоба в размер на 1000лв.

Не се споделят доводите, че НП е издадено при неправилно съставяне на АУАН № 99/03.02.2017г — в нарушение на принципа, че едно лице не подлежи на повторно наказване за едно и също нарушение.

С АУАН № 99/03.02.2017г на Б. М.А. е повдигнато обвинение за извършени от нея две административни нарушения, а именно за това, че на 19.09.2016г държи в дома си/ конкретно посочено място/ акцизни стоки — нарязан тютюн, който не е годен за пушене в количество 1.950 кг без документ по ЗАДС, удостоверяващ плащането, начисляването и обезпечаването на акциза на същия, с което е нарушила разпоредбата на чл.99 ал.2 т.6 ЗАДС и осъществила състава на чл.120 ал.2 ЗАДС; и за това, че на същата дата и място държи 20 бр.кутии цигари с надпис “Premium”, общо 400 къса, без акцизен бандерол—нарушение на чл.99 ал.2 т.2 от същия закон и с което осъществила състава на чл.123 ал.1 от ЗАДС/л.22 по а.н.д/. За нарушение по чл.99 ал.2 т.2 — със същата форма на изпълнителното деяние, но различен предмет— общо посочени като предмет на държането тютюна и цигарите, спрямо А., е било преди това повдигнато обвинение с АУАН №284а-4416/31.10.2016г /л.43 по а.н.д/. Производството, образувано с последно посочения акт е прекратено с резолюция от 18.01.2017г на началника на Митница Пловдив, след което е бил съставен АУАН № 99/03.02.2017г.

Спорният въпрос е обективира ли пречка за съставянето на втори акт, съответно нарушение ли е издаването въз основа на него на оспореното НП, това че за същите две деяния по повдигнатото обвинение спрямо лицето вече е било образувано административнонаказателно производство и то е било прекратено от АНО. Казанлъшкия РС е отговорил утвърдително на този въпрос, като се е основал на разпоредбата на чл.24 ал.1 т.6 предл.последно от НПК, вр.с чл.84 от ЗАНН и с оглед принципа non bis in idem . Настоящия състав на АС Стара Загора счита, че изводът на въззивния съд е формиран при неправилно приложение на закона. Препращането, регламентирано в чл.84 от ЗАНН към НПК се отнася единствено до хипотезите — липса на особени правила в този закон /ЗАНН/ за призоваване, връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне на разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производство пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, касационни жалби пред административния съд и предложения за възобновяване. В случая административно наказващия орган не е следвало да приложи тази норма, тъй като никоя от хипотезите не е налице. На следващо място, визираната от съда хипотеза на чл.24 ал.1 т.6 пр.последно НПК, сочеща на недопумост образуването на ново наказателно производство, е тази: разпореждане за прекратяване на делото, т.е.визира случаите на прекратяване на съдебно производство с разпореждане, а не случаите, когато административнонаказващ орган прекратява административнанаказателна преписка с резолюция. В случая прекратяването на производството по АУАН №284а-4416/31.10.2016г с резолюция от 18.1.2017г на АНО се свързва с мотиви, дадени в становището от 18.01.2017г на старшия юрисконсулт. Това становище съдържа освен несъгласие с правната квалификация на деянията, предложена от актосъставителя, и доводи за липса на компетентност на последния по отношение деяние по чл.126 ЗАДС. Каквито и да са мотивите за прекратяване на преписката обаче, в случая не се следва преценка дали АУАН №284а-4416/31.10.2016г е бил или не годна основа за законосъобразно издаване на наказателно постановление. Изводите за това дали е бил осигурен спрямо Б.А. принципа non bis in idem следва да се направят с оглед правилото на чл.17 от ЗАНН, където този принцип е закрепен. Тази норма предвижда, че никой не може да бъде наказан повторно за административно нарушение, за което е бил вече наказан с влязло в сила наказателно постановление или решение на съда. В случая няма данни нарушителката да е била вече санкционирана за деянията, извършени от нея на 19.09.2016г за които са и наложени две глоби с оспореното НП. Обстоятелството, че на 18.01.2017г е било прекратена с резолюция на АНО преписката по АУАН №284а-4416/31.10.2016г, не обективира пречка за съставяне на нов акт срещу А. /АУАН 99/03.02.2017г/. Срокът за съставяне на акт по чл.34 ал.1 от ЗАНН е тримесечен и в случая към 03.02.2017г не е бил изтекъл, тъй като е отпочнал считано от 07.11.2016г— когато е получено от Агенция Митници „Пловдив” Постановлението за отказ да се образува досъдебно производство №3181/14.10.2016г/л.44/. Оспореното НП е издадено следователно при липса на допуснати процесуални нарушения.

Съдът е приел за установени и доказани фактите, на които се основава обвинението. Доказано е и е правилно квалифицирано деянието, предмет на първото обвинение —по осъществено на 19.09.2016г от А. държане на посочени по вид и количество цигари без бандерол, какъвто е задължителен и за което с т.1 от НП №312/19.06.2017г, й е наложено административно наказание в размер на 1000 лв на основание чл.123 ал.1 ЗАДС. Разпоредбата на чл.123 ал.1 ЗАДС, в редакция към датата на НП /ДВ бр.58 от 2016г./ предвижда че на физическо лице, което държи предлага, продава или пренася акцизни стоки без бандерол, когато такъв задължителен или акцизни стоки, облепени с неистински или подправен бандерол или с бандерол с изтекъл срок на валидност се наказва с глоба в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1000лв. Деянието е правилно квалифицирано и е доказано, същото не разкрива белезите на маловажен случай по смисъла на чл.126б ал.2 ЗАДС, двойният размер на акциза в случая надвишава 100лв. Органът е определил размера на наказанието на 1000лв —минималния предвиден в разпоредбата на чл.123 ал.1 от ЗАДС в ред. ДВ бр.58 от 2016г. Тази разпоредба обаче в санкционната си част е изменена като е предвиден по-малък минимум на глобата, а именно —500 лв. Съгласно чл.3 ал.2 от ЗАНН, ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Разпоредбата на чл.123 ал.1 от ЗАДС в редакцията, изменена с ДВ бр.97/2017г, в сила от 01.01.2018г е по—благоприятна за нарушителката, с оглед на което НП да се измени като размера на наложената й за горното деяние глоба се определи в размер на 500 лв.

Решението е правилно и следва да се потвърди, в частта, с която е отменено НП № 312 от 19.06.2017г в частта му по т.2 — с което е наложено на А. административно наказание глоба в размер на 200 лв на основание чл.126а ал.1 от ЗАДС за държане на тютюн, негоден за пушене. В случая не е доказано че се касае за нарушение на забраната по чл.99 ал.2 т.6 от ЗАДС, а и с изменението на чл.120 ал.2 от ЗАДС в сила от 01.01.2017г., вкл.към датата на издаване на НП, е отпаднало основанието за санкциониране на деяние по т.6 на чл.99 ал.2.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2

от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 456 / 07.11.2017г постановено по а.н.д. № 759/2017г по описа на Районен съд Казанлък, в частта с която е постановена отмяна на Наказателно постановление № 312 от 19.06.2017г, издадено от Началника на Митница Пловдив в частта по т.1, с която на Б.М.А. е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв на основание чл.123 ал.1 от ЗАДС, като вместо това постановява

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 312 от 19.06.2017г, издадено от Началника на Митница Пловдив в частта по т.1 , като изменя размера на наложеното на Б.М.А. на основание чл.123 ал.1 от ЗАДС и за деяние извършено на 19.09.2016г в нарушение на чл.99 ал.2 т.2 от ЗАДС, административно наказание глоба от 1000 лв на 500 лв.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 456 / 07.11.2017г постановено по а.н.д. № 759/2017г по описа на Районен съд Казанлък, в частта с която е постановена отмяна на Наказателно постановление № 312 от 19.06.2017г, издадено от Началника на Митница Пловдив в частта по т.2 за наложено на Б.М.А. на основание чл.126а ал.1 от ЗАДС административно наказание глоба в размер на 200 лв.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.