Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 21 05.02.2018 год. гр. Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в
публично заседание на двадесети и пети януари през две хиляди и осемнадесета год. в състав:
Председател:
БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА при секретаря
Зорница Делчева
и с
участието на прокурора Маргарита Димитрова
като
разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА КАН дело №472 по описа за 2017 год., за
да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ
от Закона за административните нарушения
и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Т.И.И., чрез процесуалния му
представител Р. П-Д против Решение № 442/30.10.2017г.,
постановено по АНД №737/2017г. по описа на Районен
съд Казанлък, с което е потвърдено
Наказателно постановление /НП/ №151/ 30.11.2016 г., издадено от Директора на Дирекция „Национален
парк Централен Балкан” – гр.Габрово/ДНПЦБ/. В жалбата се съдържат оплаквания за
постановяване на решението в нарушение на материалния закон касационно основание
по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК във вр.
с чл. 63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Касаторът твърди, че неправилно районният съд
приема, че деянието не представлява маловажен случай, впредвид изложените от
АНО доводи в наказателното постановление, както и обстоятелството че автомобилът,
управляван от касатора не е престоявал
на територията на парка продължително време. Съдът не би отчел факта, че Т.И.
бил оказал пълно съдействие при извършване на деянието . И. бил на територията
на парка с цел туризъм. Било се установило от събраните по делото
доказателства, че И. е преминавал през
бариери, които били вдигнати и не препятствали движението на МПС-то,
собственост на касатора.Още повече, че лицето никога не било санкционирано за
нарушения по Закона за защитените територии. Въз основа на тези доводи е
направено искане за отмяна на обжалваното решение и да бъде постановено друго,
с което да се отмени издаденото НП №151/ 30.11.2016
г., издадено от Директора на Дирекция „Национален
парк Централен Балкан” – гр.Габрово.
Ответникът по касационната жалба – Дирекция „Национален
парк Централен Балкан” – гр. Габрово, редовно и своевременно призован за
съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по
основателността на жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в
съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и
предлага съдебното решение, като постановено в съответствие и при правилно приложение
на закона, да бъде оставено в сила.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно
основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН и от надлежна страна, за която
съдебното решение се явява неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата
е неоснователна.
Производството пред Казанлъшкия районен съд се е развило
по жалба на Т.И.И. против Наказателно постановление №151/ 30.11.2016 г., издадено от
Директора на Дирекция „Национален парк Централен Балкан” – гр.Габрово, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ №40111/06.08.2016г. и на основание чл.81, ал.1, т.1 от ЗЗТ е наложено административно наказание „глоба” на основание чл. 81,ал.1 т.1
от Закона за защитените територии/ЗЗТ/ в размер на 500лв., за нарушение на
чл.21, т.16 предложение второ от Закона за защитените територии във връзка с т.14
от част 3.2.1.2. „Режими, норми и
условия” от Плана за управление на НПЦБ 2016-2025г, въведени на основание чл.21
т.16 от ЗЗТ за цялата територия на НПЦБ, а именно в нарушение на забраната,
предвидена за цялата територия на НПЦБ за паркиране, движение и престой на МПС извън определените и обозначените за
тази цел пътища и паркинги със свободен достъп от Приложение № 3.2.3- без
писмено съгласуване по реда на § 7 от ПЗР на ЗЗТ
Районният съд, след като анализирал събраните по делото писмени и
гласни доказателства е приел, че жалбата се явява неоснователна. При извършена
проверка на обжалваното Наказателно постановление е установено, че същото
съдържа изискуемите от закона в чл. 57 от ЗАНН задължителни реквизити, а именно
посочени са имената, длъжността и местослуженето на лицето, което го е издало,
има номер и дата, посочен е АУАН, въз основа на който е издадено НП, посочени
са данните на нарушителя, визирани в чл. 42, респективно чл. 57 от ЗАНН,
описано е извършеното нарушение, мястото на което е извършено, разпоредбите,
които са нарушени, вида и размера на наказанието, Съдът е приел, че
наказателното постановление е издадено от оправомощено лице - Директор на Дирекция "Национален парк
Централен Балкан" гр. Габрово, съгласно разпоредбата на чл. 85,ал.1 от ЗЗТ,
с оглед приетите като доказателства по делото Заверено копие на Трудов договор
№ 1006/18.12.2015 г.; Заверено копие на Допълнително споразумение към Трудов
договор № 664/17.06.2016 г.; Заверено копие на Заповед № РД-93/05.02.2003 г.;
Заверено копие на Заповед № 137/18.02.2014 г.; Заверено копие на Заповед №
РД-506/29.12.1998 г. и Заверено копие на Заповед № РД-75/03.02.2006 г., и
четирите на МОСВ. Съдът счита, че и АУАН също е издаден от компетентно лице –
свидетеля Цанко Николаев Караколев, в
качеството му на служител на ДНПЦБ гр. Габрово, работещ на длъжност главен
инспектор" в Дирекция в ДНПЦБ гр. Габрово, в съответствие с разпоредбата
на чл. 85,ал.1 от ЗЗТ и приетите като доказателства по делото Заповед № РД-137
от 18..02.2014 г. на Министъра на околната среда и водите и Длъжностна
характеристика за длъжността "главен инспектор" в ДНПЦБ гр. Габрово.
На следващо място, за да бъде законосъобразно издаденото Наказателно
постановление следва да има съответствие между отразеното в него и в АУАН, въз
основа на който се издава. В настоящият случай правилно районния съде
приел , че е налице съответствие както
досежно изложената фактическа обстановка, така и досежно цифровата квалификация
на нарушението. АУАН съдържа изискуемите по чл. 42,ал.1 от ЗАНН задължителни
реквизити, спазена е процедурата по съставяне на акта в присъствие на
нарушителя, както и по предявяване за подпис.
Както в АУАН, така и в НП, е посочено точно
мястото на извършване на нарушението, с посочване на съответните GPS координати
и отразяване, че нарушението е извършено в защитена територия - територия на
НПЦБ, местност "Гьола", по път местност „ Смесите” – връх Триглав,
парков участък Тъжа, с което са изпълнени изискванията на чл. 42,ал.1,т.3 и чл.
57,ал.1т.5 от ЗАНН. Както АУАН, така и Наказателното постановление са съответно
съставени и издадени в законоустановените срокове по чл. 34,ал.1, б. „ в” и
ал.3 от ЗАНН Предвид изложеното съдът счита, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, които да нарушават правото на защита на жалбоподателя
и да са основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Относно доказаността на нарушението: Съдът
счита, че с оглед събрания доказателствен
материал от въззивния къс жалбоподателя е санкциониран жалбоподателя по
съответната правна норма. Съгласно разпоредбата на чл. 21,т. 16
от ЗЗТ в националните паркове се забраняват други дейности, определени със
заповедта за обявяване на защитената територия и плана за управление. В т. 14
от част 3.2.1.2 Режими, норми и условия, въведени на основание чл. 21,т.16 от
ЗЗТ, за цялата територия на НПЦБ от Плана за управление 2016-2025, приет с Решение
№ 195 от 24.03.2016 г. на Министерски съвет е разпис195 от 24.03.2016 г., че се
забранява движението, престоя и паркирането
на МПС извън определените и обозначени за тази цел пътища и паркинги със
свободен достъп от Приложение № 3.2.3, без писмено съгласуване по реда на параграф
: от ПЗР от ЗЗТ. От писмените доказателства по делото и от показанията на
свидетелите безспорно се установи, че на
06.08.2016 г. от 10,25 часа до 17,05 часа, в защитена територия на НПЦБ, на
посоченото място в наказателното постановление, жалбоподателят Т. И.И. е извършвал престой с МПС –„ Сузуки
Самирай" в защитена територия, без да му е издадено писмено съгласуване за
такова движение от НПЦБ. Самият жалбоподател също е отразил в жалбата, че не
отрича отразеното в акта и наказателното постановление. Не е направил
възражение по съдържанието на акта, нито при неговото подписване, нито в
тридневният срок по чл. 44,ал.1 от ЗАНН.
Съдът не счита, че извършеното нарушение
представлява маловажен случай. Съгласно чл. 93,т. 9 от НК маловажен случай е
този, при който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
деяние от този вид. Съдът не счита, че извършеното нарушение представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от този вид. На първо място нарушението е формално, на просто
извършване и за да са осъществени елементите от фактическия му състав не е
необходимо да са причинени реални вреди. На второ място съдът счита, че
наличието на МПС в защитена територия на
НПЦБ, за който няма писмено съгласуване по реда на параграф 7 от ПЗР от ЗЗТ само
по себе си представлява опасност за природните ресурси и за опазването на
защитените територии. При това положение правилно районният съд е приел, че не
са налице предпоставките на чл. 28 от
ЗАНН и че наказващият орган е приложил тази разпоредба, като е изложил
съответни мотиви за това в обстоятелствената част на наказателното
постановление.
С наказателното постановление на касатора. е
наложено административно наказание глоба в размер 500 лева на основание чл.
81,ал.1,т.1 от ЗЗТ за нарушение по чл. 21,т. 16 от ЗЗТ във вр. т. 14 от част
3.2.1.2. от Плана за управление на НПЦБ 2016-2025 година. Наказанието е в
минималният, предвиден размер 500 лева в разпоредбата начл. 81,ал.1,т.1 от ЗЗТ.
Съгласно чл. 27,ал.2 от ЗАНН при определяне на наказанието се вземат предвид
тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи
и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.
При определяне на размера на административното наказание, съдът счита, че в
съответствие с материалния закон районния съд е приел, че наказващият орган се
е съобразил с наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства и това, че
нарушението е извършено за първи път и е определил административното наказание
в минимален размер. Предвид горното съдът счита, че размера на наложеното
административно наказание глоба е определен в съответствие с разпоредбата на чл.
27,ал.2 от ЗАНН и в този си размер би постигнало целите, визирани в чл. 12 от
ЗАНН.
Поради което съдът приема, че решението на
Казанлъшкия районен съд, като валидно, допустимо
и правилно следва да бъде оставено в сила.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2,
предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 442/30.10.2017г.,
постановено по АНД №737/2017г. по описа на Районен съд Казанлък, с което е потвърдено Наказателно
постановление /НП/ №151/ 30.11.2016 г.,
издадено от Директора на Дирекция „Национален парк Централен Балкан” – гр.Габрово
Решението не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.