Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                   

46                                      06.03.2018 год.                      град Стара Загора

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Старозагорският административен съд, в публично заседание                          на петнадесети февруари през две хиляди и осемнадесета год. в състав:

                                                                       Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

                                                                   Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

                                                                                          МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря Минка Петкова с участието на прокурора Петко Георгиев като разгледа докладваното от съдия Д. Драгнева КАН дело №3 по описа за 2018 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, образувано по касационна жалба на ОД на МВР Стара Загора против Решение №683/13.11.2017г., постановено по АНД №2799/2017г. по описа на РС Стара Загора. С решението е отменен Електронен фиш серия К№1711637, издаден на 14.06.2017г. от ОД на МВР Стара Загора с наложено на В.Д.Т. административно наказание „глоба” в размер на 600лв. на основание чл.189 ал.4 вр. с чл.182 ал.4 от ЗДвП и за нарушение на 21 ал.1 от същия закон за това, че на 14.06.2017г., в 15.32часа, на път АМ „Тракия“, км.228, управлява в посока изток-запад, лек автомобил БМВ 530Д ХДРАЙВ с рег. №СВ4306ВА със скорост от 173км/ч, при ограничение от 140км/ч на АМ, заснето с мобилна радарна система TFR1-M №657, отчетен километров толеранс от 3км/ч. Собственик, на когото е регистрирано МПС В.Д.Т..

За да отмени електронния фиш, РС Стара Загора е приел, че при издаването му са допуснати нарушения на изискванията на чл.189 ал.4 вр. с чл. 182 ал.4 от ЗДвП, които са довели до непълнота на фактическото и правното обвинение, като са препятствали и правото на защита.  Съгласно чл.189 ал.4 от ЗДвП електронния фиш трябва да съдържа описание на нарушението и нарушените разпоредби, а в конкретния случай предвид фактическия състав на чл.182 ал.4 от ЗДвП, въззивния съд е достигнал до извод за непълнота както  по отношение на съставомерните елементи, така и досежно правната квалификация. Административно наказателната разпоредба на чл.182 ал.4 от ЗДвП е бланкетен и по-тежко наказуем състав за нарушения на чл.182 ал.1 т.1-6, ал.2 и ал..3 т.1-6 от същия закон, извършени в условията на повторност, поради което е необходимо да се посочи съответната разпоредба, на основание на която лицето вече е било санкционирано. В тази връзка в електронния фиш е следвало да се впише  наказателното постановление  или електронния фиш, с които вече е наложено административно наказание за нарушение на някоя от хипотезите по чл.182 ал.1, ал.2 или ал.3 от ЗДвП с оглед възможността за проверка на законосъобразността на определеното по-тежко наказание за деяние, в условията на повторност.  Действащата редакция на чл.189 ал.4 от ЗДвП и визираното в чл.182 ал.1 т.1 т.6 и ал.3 т.6 от същия закон кумулативно наказание „лишаване от право“ са още един аргумент за необходимостта да бъде конкретизиран състава на разпоредбите към които препраща чл.182 ал.4 от същия закон. Съгласно действащата редакция на чл.189 ал.4 от ЗДвП електронни фишове не се издават за нарушения, за които е предвидено и наказание „лишаване от право да се управлява МПС“.   Всички тези факти и разпоредби е следвало да бъдат част от съдържанието на електронния фиш на основание чл.189 ал.4 вр. с чл.182 ал.4 от ЗДвП, а липсата им сочи на абсолютно основание за неговата отмяна поради съществено нарушение на правото на защита, препятстващо и съдебния контрол за законосъобразност на наложеното административно наказание.

 РС Стара Загора е съобразил и липсата на доказателства за извършване на деянието в условията на повторност.

С касационната жалба се представя справка за нарушител, от която касатора иска да бъде установено съществуването на този по-тежко наказауем състав на нарушение на ЗДвП и иска от съда да бъде отменено въззивното съдебно решение като вместо него се постанови друго за потвърждаване на електронния фиш. В справката за нарушител е вписан предходен електронен фиш №1534734 от 17.03.2017г., съставен от ОД на МВР Пловдив, за нарушение на чл. 21 ал.1 от ЗДвП с наложена глоба в размер на 400лв. на основание чал.182 ал.1 т.4 от ЗДвП, който не е връчен на нарушителя и глобата не е платена.

Ответника В.Д.Т. в писмен отговор оспорва касационната жалба с доводи, че не е налице касационно основание за отмяна на съдебното решение по чл.348 ал.1 т.1-3 от НПК. Изложени са съображения за липса на процесуална възможност да се санира допуснатия порок на съдържанието на електронния фиш във фазата на съдебно оспорване, както и за представяне на нови доказателства, които са известни на страната. Поддържа се и тезата, че за нарушения, установени от мобилно АТСС не е допустимо налагане на наказание с електронен фиш. От съда се иска да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение.

Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за основателност на касационната жалба е предлага на съда да отмени въззивния съдебен акт по наведените с нея касационни основания.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН и от надлежна страна, за която съдебното решение се явява неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Въззивното съдебно решение е обосновано при правилно приложение на чл.189 ал.4 от ЗДвП, поради което не е налице касационно основание за неговата отмяна.

В изпълнение на задължението да се обсъдят възраженията против законосъобразността на въззивния съдебен акт, изложени в касационната жалба следва да се каже, че изискванията на чл. 189 ал.4 от ЗДвП относно съдържанието на електронния фиш - описание на нарушението и нарушените разпоредби, са тълкувани в светлината на утвърдената съдебна практика по приложението на аналогичните условия за съдържание на наказателното постановление, въведени с чл.57 ал.1 от ЗАНН и се споделят напълно от настоящия състав на Административен съд Стара Загора.

Всички съставомерни елементи от административно наказателната разпоредба, посочена като основание за налагане на административно наказание трябва да бъдат част от съдържанието на правораздавателения акт, с който се ангажира административно наказателната отговорност на лицата. Съответно, когато нормата препраща към други разпоредби те също следва да бъдат посочени. В настоящия случай, в текста на електронния фиш липсва посочване на административно наказателна разпоредба, която да конкретизира правното обвинение за нарушение на чл.182 ал.4 от ЗДвП. Едва в представената справка за нарушител е вписано, че нарушението е във връзка с чл. 182 ал.2 т.4 от ЗДвП, както и за първи път от нея се установява, че с предходен електронен фиш №1534734/17.03.2017г. на ОД МВР Пловдив е наложено наказание за нарушение на чл. 182 ал.1 т.4 от ЗДвП, който не е връчен и не е влязъл в сила. Наказание за нарушение на чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП е наложено с ЕФ № 331560/24.09.2012г. на ОД МВР Ловеч, по който глобата от 150лв. е платена на не посочена дата.  Следователно представената справка за нарушител не съдържа доказателства за повторност на деянието по чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП, която разпоредба не е посочена в текста на процесния електронен фиш, а тази непълнота на административното обвинение е абсолютно основание за отмяна на наложеното наказание.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221 ал.1 от АПК, съдът

                                       Р     Е     Ш     И     :

 ОСТАВЯ В СИЛА Решение №683/13.11.2017 год., постановено по АНД№2799/2017 год. по описа на районен съд  Стара Загора.

 Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                              

                                                             ЧЛЕНОВЕ: 1.  

 

                                                                                     2.