Р Е Ш Е Н И Е № 40

гр. Стара Загора, 28.02.2018 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на осми февруаари януари две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Ч Членове: ИРЕНА ЯНКОВА

РАЙНА ТОДОРОВА

при секретаря Албена Ангелова

и с участието на прокурора Петя Драганова

като разгледа докладваното от съдия Б. ТАБАКОВА к.а.н. дело № 4 по описа за 2018 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Б.Г.И. *** против Решение № 682/13.11.2017 г. по АНД № 2237/2017 г. на Районен съд Стара Загора, с което е потвърдено Наказателно постановление № 4597/26.06.2017 г., издадено от главен инспектор «Мониторинг», дирекция «Анализ на риска и оперативен контрол» при Агенция Пътна инфраструктура. В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението като постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Според касатора съдът неправилно е преценил събрания по делото доказателствен материал, както и че фактите, установени с НП, не сочат вина за извършеното деяние от водача, квалифицирано като нарушение на Закона за пътищата и Наредба № 11/2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Въз основа на изложени съображения в подкрепа на наведените касационни основания е направено искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което да бъде отменено Н П като незаконосъобразно.

Ответникът по касационната жалба - Агенция Пътна инфраструктура, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, чрез процесуалния си представител юрисконсул Танева изразява становище зе неоснователнсст на касционната жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага съдебното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява основателна.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд – Стара Загора е Наказателно постановление № 4597/26.06.2017 г., издадено от главен инспектор «Мониторинг», дирекция «Анализ на риска и оперативен контрол» при Агенция Пътна инфраструктура въз основа на АУАН № 5476/06.06.2017, с което на Б.Г.И. ***, ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000 лв. за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. а от Закона за пътищата. Като административно нарушение са преценени селдните обстоятелства: на 06.06.2017 г., в 10,10 часа, на път I-5, км 217+700, на паркинг със заведение „Zeki turk”, в посока Стара Загора – Казанлък, Б.И. е управлявал и осъществявал движение на съчленено ППС със седем оси – МПС с три оси марка „Мерцедес”, модел „Актрос 2644Л” с рег. № СТ5728АК и полуремарке с четири оси с рег. № СТ 1431 ЕМ. В процеса на проверката е направено измерване, при което е констатирано, че са надвишени нормите на Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, а именно: измерената широчина на ППС е 3,20 м при максимално допустима широчина 2,55 м съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1, буква а от наредбата.

За да потвърди наказателното постановление, Старозагорският районен съд е изложил съображения за неговата формална и материална законосъобразност. Според съда събраните по делото доказателства установяват по безспорен начин извършването на твърдяното административно нарушение. Обосновано е, че водачът е субект на вмененото нарушение и е следвало да се убеди преди започване на превоза, че ППС ведно с товара отговарят на допустимите изисквания за движение по републиканската пътна мрежа без разрешително за това. Съдебният състав амира, че представената квитанция за платени пътни такси за ползване на републиканската мрежа като издадена след извършване на проверката на процесното ППС сочи липса на издадено разрешително към момента на констатиране на нарушението. По отношение размера на наложеното наказание е прието, че същото е в минимално предвидения от закона размер, поради което не е необходимо да се изследва дали съответства на тежестта на нарушението.

Решението е постановено при неправилно приложение на закона.

Наложената от наказващия орган санкция на Б.И. се основава на нормата на чл. 53, ал.1, т.2 от ЗП, съгласно която се наказват с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т.2, ал.2 и ал.5 от ЗП или които извършат или наредят да бъдат извършени дейности - движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. От тази нормативна регламентация следва извод, че субект на нарушението и респ. субект на административнонаказателна отговорност по чл.53, ал.1, т.2 от ЗП може да бъде всяко физическо лице, което наруши законово установената забрана по чл. 26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП за движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства без надлежно разрешение – т.е кръга на субектите на това нарушение не се изчерпва със собствениците на извънгабаритни и/ или тежки ППС и превозвачите по см. на §1, т.5 от Закона за автомобилните превози, както се твърди от касатора. Още повече, че самата административнонаказателна разпоредба на чл. 53, ал.1, т.2 от ЗП предвижда налагането на санкция на лицата, които извършат или наредят да бъдат извършено движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя, която отговорност е различна и отделна от тази на лицата, фактически осъществяващи движение на извънгабаритни и/ или тежки ППС в нарушение на забраната по чл. 26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП. По тези съображения касационният състав на Административен съд Стара Загора намира за неоснователен доводът на касатора, че по принцип не може да бъде субект на нарушението и съответно на административнонаказателна отговорност по чл.53, ал.1, т.2 от ЗП. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/ 03.07.2001г. на МРРБ.

Не се споделя и оплакването за неправилно приложение на материалния закон поради неправилна преценка на доказателствата по делото. Визираната от касатора Квитанция за платени пътни такси в Република България № 122012290029009/ 06.06.2017г не е приета като доказателство в производството по АНД № 2237/ 2017г на Районен съд Стара Загора, нито се съдържа в кориците на делото. В приложената такава № 122012290029003/ 06.06.2017г на л.15 няма отбелязване от проверяващия орган с твърдяното от касатора съдържание.

При ангажиране отговорността на Б.И. обаче са допуснати съществени процесуални нарушения. От правна страна повдигнатото му обвинение е обосновано с допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП, а от фактическа страна се основава на това, че е управлявал съчленено ППС със седем оси, състоящо се от МПС с три оси и полуремарке с четири оси като измерената широчина на ППС е 3.20м при максимално допустима 2.55м, надвишаваща нормите на Наредба № 11/ 03.07.2001г., с което е осъществил движение на извънгабаритно ППС по смисъла на §1, т.1 от ДР на Наредба № 11 от 03.07.2001г. без издадено разрешение от администрацията, управляваща пътя /АПИ/ за дейност от специално ползване на пътищата.

Управляваният от санкционираното лице състав от ППС има обща широчина 3.20м, която надвишава посочената максимално допустима такава в чл. 5, ал.1, т.1, буква”а” от Наредбата на МРББ за движение на извънгабаритнии и/или тежки ППС, но установената широчина сочи и на изключението по чл.8, ал.5 във връзка с чл.14, ал.3 от същата Наредба. Следователно движението му не може да бъде квалифицирано като нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б ”а” от ЗП, защото тази норма въвежда забрана за движение на тежки и извънгабаритни и тежки ППС без разрешение. След като нормативно е предвидено, че е допустимо движение на извънгабаритни ППС до определени параметри на широчината без издадено разрешение при заплащане на определена такса и доколкото в случая управляваното от Б.И. ППС отговаря на условията на чл.14, ал.3 от Наредба №11/ 2001г., административнонаказателната разпоредба, която съдържа в хипотезата си установените от контролните органи съставомерни факти, е тази на чл.177, ал.3 от Закона за движение по пътищата, предвиждаща налагане на административно наказание глоба от 500лв. до 3 000лв. за управление на ППС, което алтернативно има размери, маса или натоварване на ос, надвишаващи нормите, определени от министъра на регионалното развитие, без да е спазен установения за това ред. Нормите за маса, размери и натоварване на ос, както и реда за движение на ППС – след заплащане на такса, са определени от Наредба № 11/ 03.07.2001г., издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството за движение на извънгабаритни и/ или тежки ППС. Следователно когато движението на извънгабаритно и/или тежко ППС се извършва без необходимото разрешително по чл.8, ал.2 от Наредбата на МРРБ, е налице нарушение на чл.26, ал.2, т.1, буква ”а” от ЗП и се осъществява съставът на чл.53, ал.1, т.2 от ЗП. Когато движението на ППС се извършва без заплатената такса по чл.14, ал.3 от Наредбата, се осъществява съставът на чл.177, ал.3 от ЗДвП, а не този на чл.53, ал.1, т.2 от ЗП. Касае се за различни хипотези, тъй като разрешението за движение на тежко ППС се издава от органа, посочен в чл. 26, ал.3 от ЗП /управителния съвет на агенцията или от упълномощено от управителния съвет длъжностно лице от агенцията - за републиканските пътища и от кметовете на съответните общини - за общинските пътища/, а в хипотезата на чл. 14, ал.3 от Наредбата се заплаща такса и не се издава индивидуален административен акт. Тук следва да се отбележи също, че съгласно разпоредбите на чл.189, ал.1 във връзка с чл.167, ал.3 от ЗДвП, служителите на АПИ разполагат с правомощия да контролират габаритните размери на ППС, респективно да съставят актове за нарушения по този закон.

Като е достигнал до правни изводи за законосъобразност на НП № 4597 /26.06.2017 г., издадено от Главен инспектор «Мониторинг», дирекция «Анализ на риска и оперативен контрол» при Агенция Пътна инфраструктура и го е потвърдил, районният съд е приложил неправилно материалния закон, поради което е налице твърдяното в касационната жалба основание за отмяната му. Вместо него следва да бъде постановено друго, с което НП да се отмени като незаконосъобразно.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл.второ във връзка с чл.222, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 682/ 13.11.2017 г. по АНД № 2237/ 2017 г. по описа на Районен съд Стара Загора, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 4597/ 26.06.2017 г., издадено от Главен инспектор ”Мониторинг“, дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция Пътна инфраструктура, като незаконосъобразно.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.