Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

           № 27      16.02.2018 година    град Стара Загора

             

 

              В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А  

 

 

            Старозагорският административен съд, в публично съдебно  заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                  Председател:   БОЙКА ТАБАКОВА

 

                                                 Ч                                                                           Членове:    ИРЕНА ЯНКОВА  

                                                                              РАЙНА ТОДОРОВА

 

при секретар Зорница Д.       

и с участието на прокурор Маргарита Димитрова                                             

като разгледа докладваното от  съдия  Р. Тодорова  КАН дело № 5 по описа  за 2018 год., за да се произнесе съобрази следното:

 

   Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.  

 

   Образувано е по касационна жалба на Р.А.Д. ***, подадена чрез пълномощника й адв. П.Х. ***, против Решение № 670 от 03.11.2017г., постановено по АНД № 1137/ 2017г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 17-1228-000435 от 20.02.2017г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Стара Загора.  

   В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение при неправилно приложение на закона и при допуснати съществени в нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателката оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че е извършила съставомерно от обективна и субективна страна деяние, квалифицирано като административно нарушение по чл. 177, ал.1, т.4, предл. първо във вр. с чл. 5, ал.3, т.2 от ЗДвП. Поддържа, че в нарушение на съдопроизводствените правила, съдът не е изследвал пълно и всестранно релевантните за ангажирането на отговорността обстоятелства, което е довело до неизяснена фактическа обстановка и неверни фактически констатации и съотв. правни изводи, направени при неправилно приложение на закона. Твърди, че неправилно и незаконосъобразно съдът е приел, че по отношение на спряно от движение МПС в хипотезата на наложена принудителна административна мярка, се следва спазване на процедурата по чл. 44 по Наредба № I-45/ 24.03.2000г., за пускане в движение на спряното МПС, като счита, че тази процедура е приложима единствено по отношение на спрени от движение поради техническа неизправност МПС. Направено е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление № 17-1228-000435 от 20.02.2017г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора. 

 

Ответникът по касационната жалба – Областна дирекция на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на жалбата.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение, като постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, да бъде потвърдено.  

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

         

           Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

 

           Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

 

Производството пред Старозагорския районен съд се е развило по жалба на Р.А.Д. ***, против Наказателно постановление /НП/ № 17-1228-000435 от 20.02.2017г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № Г989137/ 14.02.2017г., на Р.Д. е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лева, на основание чл. 177, ал.1, т.4, предл. първо от ЗДвП, за нарушение на чл. 5, ал.3, т.2 от ЗДвП. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 14.02.2017г. около 00.35ч. в гр. Стара Загора по ул. „Христо Ботев“ до №60 в посока запад, Р.Д. управлява л.а „Пежо“ с рег. № СТ5619КК, собственост на Атанас Делчев Атанасов, като водачът управлява МПС, спряно от движение на 14.08.2016г.

          

           Старозагорският районен съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата процесуална и материална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление, не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила. По съществото на спора, въз основа на събраните в хода на съдебното следствие и обсъдени в решението доказателства, съдът е направил извод, че по безспорен и несъмнен начин е доказана описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и извършеното от Р.Д. административно нарушение по чл. 177, ал.1, т.4, предл. първо във вр. с чл. 5, ал.3, т.2 от ЗДвП, като основание за налагане на предвиденото в закона административно наказание.  

 

Решението на Старозагорския районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.      

 

Административнонаказателната отговорност на касационната жалбоподателка е  ангажирана на основание чл.177, ал.1, т.4, предл. първо от ЗДвП, съгласно която разпоредба се наказва с глоба от 100 до 300 лева лице, което управлява моторно превозно средство, спряно от движение. От правна страна обвинението се основава на допуснато нарушение на нормата на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП, регламентираща императивна забрана за управление на превозно средство, спряно от движение. От фактическа страна извършването на вмененото на санкционираното лице административно нарушение е обосновано с това, че на 14.02.2017г. около 00.35ч. в гр. Стара Загора по ул. „Христо Ботев“ до №60 в посока запад, Р.Д. управлява л.а „Пежо“ с рег. № СТ5619КК, собственост на Атанас Делчев Атанасов, като водачът управлява МПС, спряно от движение на 14.08.2016г.

Фактически, правно и доказателствено обоснован е направеният от съда извод, че по несъмнен начин е установено и доказано извършването на нарушение от Р.Д. по повдигнатото й административнонаказателно обвинение по   чл. 177, ал.1, т.4, предл. първо във вр. с чл. 5, ал.3, т.2 от ЗДвП. Този извод е направен след обсъждане и преценка на доказателствения материал, като при формиране на вътрешното убеждение, фактическите и правните изводи, не са установени порочни действия на въззивния съд. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал и преценил събраните по делото доказателства, като е приел, че описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и извършването на нарушението по време, начин и място, посочени в АУАН и в НП, се потвърждава по категоричен начин. От доказателствата по делото несъмнено се установява, че на 16.08.2016г. МПС "Пежо" с рег. № СТ5619КК, е било спряно от движение, по силата на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 16-1228-000865/14.08.2016г., издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора. С посочената заповед на собственика на МПС - Атанас Делчев Атанасов, на основание чл. 171, т.2, б.“з“ от ЗДвП, е била приложена ПАМ „временно спиране от движение на моторно превозно средство“, за срок от 30 дни. Безспорно е и че към датата на нарушението, за което е съставен АУАН № Г989137/ 14.02.2017г., срокът на действие на наложената ПАМ, е бил изтекъл. Но както правилно е приел въззивният съд, специалната нормативна уредба по Наредба № I-45 от 24 март 2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, изрично регламентира нарочна процедура за пускане в движение на превозните средства, спрени от движение. Изцяло се споделя извода на съда, че изтичането на срока, за който е наложена принудителната административна мярка „временно спиране от движение на МПС“, не означава автоматично, че превозното средство е пуснато в движение - след отпадане на причините за спиране, пускането в движение се извършва при условията на чл. 44 от Наредба № I-45 от 24 март 2000г., по заявление на съответното правоимащо лице и прилагане на изискуемите се документи. В случая нормативно регламентираната процедура за пускане в движение на спряното от движение МПС - л.а „Пежо“ с рег. № СТ5619КК, не е била изпълнена към 14.02.2017г., поради което управлението на автомобила на посочената дата се явява в нарушение на императивната забрана по чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП и съставлява нарушение по административнонаказателния състав на чл.177, ал.1, т.4, предл. първо от ЗДвП.

Противно на твърденията на жалбоподателката, процедурата по чл. 44 от Наредба № I-45/ 24.03.2000г., не е приложима единствено по отношение на спрени от движение поради техническа неизправност МПС. Не е налице и твърдения от касатора „законодателен пропуск“ в правната уредба за спрени от движение МПС в резултат на приложена принудителна административна мярка. Тъкмо обратното – разпоредбата на чл.43, ал.2 от Наредба № I-45 от 24 март 2000г. регламентира изрично в кои случаи за пускането на спрени от движение МПС вследствие на наложена ПАМ /вкл. по чл. 171, т.2, б.“з“ от ЗДвП/, след отпадане на причините, поради които са били спрени от движение превозните средства, не се извършва преглед за техническа изправност, ако е представен валиден документ за преминат преглед за техническа изправност. Това обаче не изключва спазването на реда и изискванията по чл. 44 от Наредба № I-45/ 24.03.2000г., за пускането в движение на спряно от движение МПС по силата на издадена ЗПАМ, след изтичане срока на действие на приложената принудителна административна мярка. В случая тази процедура не е била изпълнена.

           Ето защо обосновано от гл.т на доказателствата и правилно от гл. т на закона Старозагорският районен съд е приел, че Р.Д. е осъществила състава на административното нарушение по чл. 177, ал.1, т.4, предл. първо във вр. с чл. 5, ал.3, т.2 от ЗДвП.

 

            Неоснователно е и въведеното като касационно основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК възражение за допуснато от въззивния съд съществено нарушение на процесуалните правила по см. на чл.348, ал.3, т.1 – т.4 от НПК. Съдът е извършил цялостна проверка на законосъобразността и правилността на наказателното постановление, като въз основа на събраните по делото и обсъдени в решението доказателства е направил обоснован извод, че същото е издадено при спазване на процесуалните правила и в съответствие с приложимия материален закон. Не е налице твърдяното от касатора неправилно възприемане на фактическата обстановка, нито са констатирани порочни съдопроизводствени действия при разглеждане на делото и постановяване на съдебното решение.

 

   С оглед на изложените съображения съдът намира че не са налице твърдените касационни основания, поради обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

 

            Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

             

 

                        Р     Е     Ш     И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 670 от 03.11.2017г., постановено по АНД № 1137/ 2017г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № 17-1228-000435 от 20.02.2017г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Стара Загора. 

 

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

                   

   

 

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                 

 

                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.     

 

                                                                             2.