Р Е Ш Е Н И Е

№32 14.02.2018 год. гр. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорски административен съд, публично съдебно заседание на първи февруари две хиляди и осемнадесета год., в състав

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: МИХАИЛ РУСЕВ

СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретаря Стефка Христова и в присъствието на прокурора Маргарита Димитрова, като разгледа докладваното от Михаил Русев КАНД №6 по описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно- процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Камелия Танчева - Мутафова, в качеството й на процесуален представител на Дирекция „Инспекция по труда” Стара Загора против Решение №675/10.11.2017 год., постановено по АНД №2446/2017 год. по описа на Районен съд - Стара Загора. С обжалваното съдебно решение е отменено Наказателно постановление №24/001309 от 02.08.2017 год. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Стара Загора, с което на С.К.К. на основание чл.413, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/, е наложено административно наказание глоба в размер на 500.00 /петстотин/ лв., за нарушение на чл.3, ал.2 от Наредба №3 за формата, съдържанието, реда и начина за подаване и съхраняване на декларацията по чл.15, ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд.

В касационната жалбата се съдържат оплаквания за необоснованост на решението и като противоречащо на фактическите обстоятелства обективирани в наказателното постановление - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2 и ал. 5, т. 1 от НПК, във вр. с чл. 63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да потвърди наказателно постановление №24/001309 от 02.08.2017 год. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Стара Загора.

Ответникът по касационната жалба – С.К.К., редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не се явява и не изразява становище по подадената касационна жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на жалбата.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши, на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Производството пред Районен съд - Стара Загора е образувано по жалба на С.К.К. *** против наказателно постановление №24/001309 от 02.08.2017 год. на Директор Дирекция "Инспекция по труда" - Стара Загора. С наказателното постановление /НП/, издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №24-001309 от 10.07.2017 год., на С.К.К. е наложена глоба в размер на 500.00 лв., на основание чл.413, ал.1 от КТ, за нарушение на чл.3, ал.2 от Наредба №3 за формата, съдържанието, реда и начина за подаване и съхраняване на декларацията по чл.15, ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд. Изложените в АУАН и в съставеното въз основа на него наказателно постановление обстоятелства, преценени от административно-наказващия орган като нарушение, са следните: При извършена проверка по спазването на трудовото законодателство на 05.07.2017 год. в 13.30 часа на обект цех за производство на метални силози, находящ се в гр. Стара Загора, кв.“Индустриален“, ул. “Промишлена“№18, стопанисван от „Калина К.“*** и на 10.07.2017 год. в Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище Стара Загора по представени документи се установи, че С.К.К., ЕГН ********** в качеството на управител на „Калина К.“ООД е подал в Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище гр. Стара Загора на 13.04.2017 год. уведомление с вх. №17116894/13.04.2017 год., съгласно, което няма промяна в декларираните с декларация с вх.№ЗД-В-01190/04.06.2010 год. обстоятелства в раздел ІІ, т.8 на същата, а именно, че единственото поделение, което предприятието стопанисва се намира в Област Стара Загора, Община Стара Загора, гр. Стара Загора, ул.“Подполковник Калитин“. Същевременно се установи, че към 31.12.2016 год. „Калина К.“ ООД стопанисва и развива дейност на обект цех за производство на метални силози, находящ се в гр. Стара Загора, кв. “Индустриален“, ул.“Промишлена“№18.

При осъществения контрол за законосъобразност, въз основа на извършена съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, Старозагорският районен съд е приел за установено, че административно-наказателното обвинение не е формулирано от фактическа и правна страна достатъчно пълно, точно и ясно, щото да гарантира адекватно упражняването на правото на защита на нарушителя и последващия съдебен контрол. Не е ясно в какво точно се изразява административното нарушение. Посочено е, че е подадено уведомление по чл.3, ал.2 от Наредба №3 за формата, съдържанието, реда и начина за подаване и съхраняване на декларацията по чл.15, ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд /наричана по нататък Наредбата/, а от друга страна се изтъкват доводи, че са подадени неверни данни. Така описано нарушението не осъществява състава на цитираната като нарушена правна норма. Уведомлението е подадено, поради което и не може да се приеме, че лицето е осъществило административното нарушение от този вид. Подаването на неверни данни не може да обоснове посочената като нарушена норма на чл.3, ал.2 от Наредба №3. Тази норма е приложима като нарушена само когато не е налице подаването на такава декларация или уведомление. Всичко това го е мотивирало да постанови решение за отмяната на наказателното постановление като незаконосъобразно.

Касационният състав на Старозагорския административен съд намира че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.

Правилен е извода на въззивният съд, че липсва осъществяване на състава на административното нарушение на чл.3, ал.2 от Наредба №3 за формата, съдържанието, реда и начина за подаване и съхраняване на декларацията по чл.15, ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд. Въззивният съд е изложил подробни съображения в тази насока, които се споделят от настоящата инстанция и не следва да бъдат преповтаряни. В допълнение само следва да се изложат следните съображения:

Разпоредба на чл.3 от Наредба №3 за формата, съдържанието, реда и начина за подаване и съхраняване на декларацията по чл.15, ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, предвижда две задължения – по ал.1 за подаването на декларация в териториалната дирекция на „Инспекция по труда“ по седалището и адрес на управление на предприятието ежегодно в срок до 30.04.2017 год. на следващата година, а ал.2 – когато няма промяна в обстоятелствата, подлежащи на деклариране, лицата по чл.2 уведомяват писмено териториалната дирекция на „Инспекция по труда“ в срока по ал.1. Следователно изпълнителното деяние за нарушение на която и да е от двете хипотези, тези по ал.1 и ал.2, ще се изразява в бездействие от тяхна страна, било то за подаването на съответната декларация или подаването на уведомлението. От фактическото описание на вмененото във вина на ответника по касация административно нарушение, е видно, че същото е осъществено чрез действие – с подаването на уведомлението, което е прието като нарушение. Ето защо, не е налице извършването на каквото и да е било нарушение на посочената като нарушение разпоредба от Наредбата. Съгласно чл.9, ал.1 от Наредбата, лицето по чл.2 или негов законен представител, което не подаде декларация, съответно уведомление в законоустановеният срок, носи отговорност по чл.413, ал.1 и ал.3, т.1 от КТ, а ал.2 предвижда, че лицето което подаде декларация или уведомление с неверни данни, носи отговорност по чл.313, ал.1 от НК. В конкретния случай е налице подаването на уведомление, а според наказващият орган е следвало да се подаде декларация за промяна на обстоятелството в раздел ІІ, т.8 на същата, което представлява промяна в обстоятелствата, подлежащи на деклариране по смисъла на §1 от ДР на Наредбата. За да е налице обаче задължение за подаване на декларация е необходимо да е доказано в хода на административно-наказателното производство, че подлежащото на деклариране обстоятелство е било променено през календарната 2016 год. Видно от приетото доказателство в хода на въззивното производство, още през 2014 год. от служители на касатора е била извършена проверка на производствения обект, посочен и в наказателното постановление. Следователно същият е бил съществуващ и бил в експлоатация към 17.09. и 24.09.2014 год. – датите на извършената проверка, което категорично оборва твърдяното от касатора, че промяната на това обстоятелство е станало през 2016 год. Следователно за ответника по касация, не е възникнало задължението за подаването на декларация по чл.3, ал.1 от Наредбата до 30.04.2017 год. Това задължение е възникнало в по-ранен етап, което обаче не е предмет на разглеждане в настоящето производство.

В контекста на гореизложеното, не може да се приеме и изложеното в касационната жалба, че е посочена датата на нарушение, която е именно датата на подаване на уведомление – 13.04.2017 год.. Бездействието ще е наказуемо тогава, когато изтече срокът в който не е осъществено дължимото от закона поведение. Доколкото в Наредбата този срок е до 30.04., то датата на извършване на нарушението ще е 01.05.2017 год. за променените обстоятелства през 2016 год., които обстоятелства подлежат на съответното деклариране. Тъй като 30.04.2017 год. е неделя, а 01.05.2017 год. е понеделник, почивен ден, то срокът за деклариране ще изтече на 02.05.2017 год. Следователно дори и да е налице някакво нарушение, то датата на извършване на същото ще бъде 03.05.2017 год., но не и 13.04.2017 год. Не съществува законова забрана, подадената веднъж декларация или уведомление, да бъде променена чрез подаването на друга декларация в предвидения от закона срок.

Предвид изложените съображения, съдът намира, че решението на Районен съд - Стара Загора е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №675/10.11.2017 год., постановено по АНД №2446/2017 год. по описа на Районен съд - Стара Загора.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.