Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                   

№ 54                                                        14.03.2018 год.                             град Стара Загора

 

      В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                      

 

                                                                               Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

                                                                                       Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

                                                                                                       МИХАИЛ РУСЕВ

 

при секретаря   Минка Петкова

и в присъствието на  прокурора   Петко Георгиев

като разгледа докладваното от  съдия Г. ДИНКОВА   КАН дело   8 описа  за 2018г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. 

Образувано е по касационна жалба на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – гр.Пловдив против Решение № 721 от 26.11.2017г., постановено по АНД № 2591/ 2017г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 275554-F306453 от 06.07.2017г., издадено от Началник на сектор „Оперативна дейност“ Пловдив в Централно управление на НАП. 

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение при неправилно приложение на материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва направения от въззивния съд извод, че при издаването на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на формалните изисквания по чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН досежно неговото съдържание. Поддържа че неправилно съдът е приел, че доколкото разпоредбата на чл.13, ал.3, т.2 от ДОПК, за нарушение на която е санкционирано ответното дружество, формира в себе си два вида на изпълнително деяние на административно нарушение, които са дадени алтернативно, а не кумулативно, е недопустимо да се предявява административно обвинение, което да описва като осъществени и двете алтернативно дадени хипотези в закона. Твърди се, че в случая не са налице две отделни нарушения, както е приел въззивният съд, а неизпълнение на едно задължение – по чл.13, ал.3, т.2 от ДОПК, за изпълнението на което законодателят е предоставил две различни възможности на задълженото лице същото да бъде изпълнено – от получателя на стоките с висок фискален риск или от упълномощено лице. Тъй като в случая задълженото лице не се е възползвало от нито една от дадените му от закона възможности, то е налице съставомерно деяние по чл.278б, ал.1 във вр. с чл. 13, ал.3, т.2 от ДОПК.  Въз основа на тези доводи е направено искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено Наказателно постановление № 275554-F306453 от 06.07.2017г.

Ответникът по касационната жалба – „Хайнекен Глобал Прокюрмънт Б.В“, учредено съгласно законите на Кралство Нидерландия, вписано под № 851185332 в Холандската търговска камара, чрез пълномощника си по делото и в представеното писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона Старозагорският районен съд е направил извод за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, поради липса на конкретизация на изпълнителното деяние, което е довело до неяснота на административното обвинение и респ. невъзможност санкционираното лице да разбере точно в какво се изразява изпълнителното деяние, посредством което е осъществило състава на вмененото му нарушение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на „Хайнекен Глобал Прокюрмънт Б.В“ против Наказателно постановление № 275554-F306453 от 06.07.2017г., издадено от Началника на Сектор „Оперативни дейности” Пловдив в ЦУ на НАП, с което, въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F306391/ 15.06.2017г., на „Хайнекен Глобал Прокюрмънт Б.В“ е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева, на основание чл.278б, ал.1 от ДОПК, за извършено нарушение на чл. 13, ал.3, т.2 от ДОПК. Административно наказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че дружество „Хайнекен Глобал Прокюрмънт Б.В“ в качеството си на получател на стоки с висок фискален риск: Глюкоза и сироп от глюкоза, съдържащи тегловно и сухо състояние 20% или повече, но по-малко от 50% фруктоза, различни от инертна захар – Изоглюкоза, с нетно количество 24 900 кг., не е изпълнило задължението си, регламентирано в разпоредбата на чл.13, ал.3, т.2 от ДОПК – да се яви на посочените пред органа по приходите място, дата и час на получаване/разтоварване на стоката или да осигури присъствието на упълномощен свой представител. Посочено е , че в Протокол № 050900586550_1/ 26.04.2017г. за извършен в 07:15ч. на 26.04.2017г. фискален контрол на ГКПП“Видин-Дунав мост 2“, е посочена дата, час и място на получаване на стоките на 26.04.2017г. в 15:00ч в гр.Стара Загора, склад на получателя Фабрика пиво и получател „Загорка „АД. Водачът на транспортното средство, с което са се превозвали стоките е предоставил на органите по приходите ЧМР и търговски документ, съгласно който получател на стоката е „Загорка“АД и е попълнил декларация приложение №1 към чл.13 от Наредба № Н-2 за условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България и изискванията към фискалните контролни пунктове, в която е декларирал като получател на стоката с висок фискален риск „Загорка“АД. Последното дружество е подало уведомление за промяна на часа и датата на получаване/разтоварване за 27.04.2017г., преди от органите по приходите да бъде установено, че не е действителният получател по вътреобщностно придобиване. След пристигане на органите по приходите в 16:30ч. на 27.04.2017г. на мястото на получаване/разтоварване: Производствена база на „Загорка“АД, от представените документи е установено, че „Загорка“АД не е получател по извършено от него вътреобщностно придобиване, а „Хайнекен Глобал Прокюрмънт Б.В“ е  получател на стоките, като след транспортирането им на територията на България е извършило облагаема доставка – продажба с място на изпълнение на територията на България като е издало фактура № 9184239488/ 26.04.2017г. с получател „Загорка“АД гр.Стара Загора с данъчна основа 16 872,18лв. До приключване на проверката, обективирана в Протоколи №№ 050900586550К3/ 27.04.2017г., 0000893/ 27.04.2017г., 0010495/ 27.04.2017г., а именно до 22:50ч. на 27.04.2017г. лицето получател/купувач „Хайнекен Глобал Прокюрмънт Б.В“ не се е явило на посоченото място и час за получаване/разтоварване и не е осигурило присъствието на упълномощен свой представител. На мястото за получаване/разтоварване е имало представител на последващия купувач „Загорка“АД.

 Старозагорският районен съд е отменил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата процесуална и формална незаконосъобразност. Въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаденото въз основа на него НП № 275554-F306453 от 06.07.2017г. са нарушени императивните разпоредби на чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, съгласно които при реализиране на административнонаказателната отговорност на едно лице следва точно и ясно да са посочени разпоредбите, които са нарушени. В мотивите към решението са изложени съображения, че нормата на чл.13, ал.3, т.2 от ДОПК, цитирана като нарушена, предвижда две алтернативни възможности на изпълнително деяние на административно нарушение, съществуващи поотделно всяка една от тях и е невъзможно и двете да бъдат изпълнени. Съдът е приел, че още с началното формиране на административното обвинение е нарушено правото на защита на привлеченото към наказателна отговорност лице, тъй като му е било предявено обвинение, което не съответства на нормата на чл.13, ал.3, т.2 от ДОПК, доколкото в нея няма предвидена кумулативна обвързаност на изпълнителните деяния на двете административни нарушения. Въз основа на което съдът е направил извод за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, представляващи абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно.

            Решението на Старозагорския районен съд е постановено в нарушение на закона. 

Не се споделя извода на въззивния съд, че съдържанието на съставения АУАН и на издаденото въз основа на него наказателното постановление, не съответстват на императивните законови изисквания по чл.42, т.5  и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Пълнотата на описанието, както от фактическа, така и от правна страна, е функция на конкретния административнонаказателен състав. В случая „Хайнекен Глобал Прокюрмънт Б.В“ е санкционирано на основание чл.278б, ал.1 от ДОПК,  съгласно която разпоредба лице, което не изпълни задължение по чл. 13, се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лв. – за физическите лица, или с имуществена санкция в размер от 3000 до 20 000 лв. – за юридическите лица и едноличните търговци. При повторно нарушение наказанието е глоба от 3000 до 5000 лв. – за физическите лица, или имуществена санкция от 20 000 до 50 000 лв. – за юридическите лица и едноличните търговци.  От правна страна административнонаказателното обвинение е обосновано с допуснато от „Хайнекен Глобал Прокюрмънт Б.В“  нарушение на разпоредбите чл.13, ал.3, т.2 от ДОПК, предвиждаща, че при извършване на фискален контрол върху движението на стока с висок фискален риск лицето – получател/купувач на стоката, е длъжно да се яви на посочените пред органа по приходите място, дата и час на получаване/разтоварване на стоката или да осигури присъствието на упълномощен свой представител. От посочената нормативна регламентация следва извода, че законът предвижда два възможни начина за изпълнение на задължението по чл.13, ал.3, т.2 ДОПК – 1. Получателят на стоките с висок фискален риск да се яви на посочените пред органа по приходите място, дата и час на получаване/разтоварване на стоката или 2. Да осигури присъствието на упълномощен свой представител. В този смисъл правилно въззивният съд сочи, че задължението по чл.13, ал.3, т.2 ДОПК регламентира две алтернативни форми на изпълнение.  Неправилен обаче е направеният извод, че за да е налице нарушение на тази законова разпоредба е невъзможно да бъдат изпълнени и двете законови хипотези. Напротив, единствено при неизпълнение и на двете алтернативни възможности, предоставени от законодателя, ще е налице неизпълнение на задължението по чл.13, ал.3, т.2 ДОПК.

Видно от съдържанието на съставения акт за установяване на административно нарушение и на издаденото въз основа на него наказателно постановление, при фактическото описание на нарушението са изложени обстоятелства, сочещи неосъществяване на нито една от двете възможни хипотези за изпълнение на задължението, поради което квалифицирането му от административнонаказващия орган като нарушение по чл.13, ал.3, т.2 от ДОПК не води до непълнота, неяснота или несъответствие между фактическата и юридическата формулировка на обвинението.

          С оглед на гореизложеното направеният от въззивния съд, че са допуснати съществени формални нарушения на изискванията по чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, е неправилен.

            С обжалваното решение наказателното постановление е отменено на посоченото по-горе формално /процесуално/ основание, без да са изложени каквито и да е било мотиви относно извършена преценка на събраните по делото доказателства, кои факти и обстоятелства съдът е приел за установени, въз основа на кои доказателствени материали и какви правни изводи следват от тях. Предвид въведената забрана за нови фактически установявания в касационната инстанция, не е налице законова възможност за произнасяне по съществото на спора, при липса на установени фактически обстоятелства и разглеждането им от районния съд в обжалваното решение, по които се дължи произнасяне от касационния състав на съда по чл.220 АПК. Ето защо решението на Районен съд – Стара Загора следва да бъде отменено, като на основание чл.222, ал.2 от АПК делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд.  В тази връзка не следва да бъдат обсъждани доводите на ответника по касационната жалба за материална незаконосъобразност на наказателното постановление поради липса на съставомерно от обективна страна деяние и основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството - основателността на тези възражения ще следва да бъде преценена при разглеждането на делото по същество от районния съд. 

            Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ и чл. 222, ал.2, т.1 от АПК, Старозагорският административен съд

 

Р     Е     Ш     И :

 

            ОТМЕНЯ   Решение № 721 от 26.11.2017г., постановено по АНД № 2591/ 2017г. по описа на Старозагорския районен съд. 

            ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

   

            Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

                      

                                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.     

                                                                                                             2.