Р Е Ш Е Н И Е

№68 16.03.2018г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове: РАЙНА ТОДОРОВА

СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретаря: Ива Атанасова

и с участието на прокурора: Константин Тачев

като разгледа докладваното от съдия Манолов КАН дело № 10 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на ОД на МВР Стара Загора, подадена от гл.юрисконсулт Милен Алексиев, против Решение № 673/08.11.2017г постановено по а.н.д.№ 1292/2017г. на Районен съд Стара Загора. В жалбата са изложени оплаквания че решението е постановено в нарушение на закона и при допуснати съществени процесуални нарушения - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Жалбоподателят оспорва направения от въззивния съд извод, че при издаването на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на формалните изисквания по чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН досежно неговото съдържание. Направено е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно наказателно постановление (НП) № 16-1228-003215 от 02.12.2016г.

Ответникът по касационната жалба – М.Г.П. не се явява, нито представлява и не заема становище по основателността на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение че касационната жалба е неоснователна, съдебното решение, като правилно и законосъобразно пледира да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Старозагорски районен съд се е развило по жалба на М.Г.П. против НП № 16-1228-003215 от 02.12.2016г, издадено от Началник група в сектор Пътна полиция към ОД на МВР Стара Загора, с което въз основа на акт за установяване на административно нарушени (АУАН) Г249240/25.10.2016г на П. е наложено административно наказание глоба в размер 150 лв, на основание чл.179, ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5. пр.4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и за извършено нарушение на чл.50, ал.1 от същия закон. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 23.08.2016г., около 18:30ч., в гр.Стара Загора по ул. „Цар Калоян“ в посока запад на кръстовището с ул.“М-р Т.Кавалджиев“ управлява собствения си л.а.Ситроен с рег.№ СТ6084КК, като при наличие на ПЗ Б2 не спира и блъска с предна част движещия се по ул. „М-р Т.Кавалджиев“ в посока север (по път с предимство) л.а.Шевролет с рег.№ СТ 2351ВМ и реализира ПТП.

Старозагорският районен съд е отменил обжалваното НП по съображения, че съдържанието му не съответства на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за пълно, точно и ясно описание на нарушението от фактическа страна. В мотивите към решението са изложени съображения, че в НП не са изложени всички обстоятелства, релевантни за състава на нарушението по чл.179, ал.2 от ЗДвП, доколкото отбелязването на ПТП е преценил за недостатъчно, тъй като не е посочен вида на вредоносния резултат, обуславящ наличието на такова. На следващо място, при изписване датата на съставяне на АУАН била налице видима поправка, на следващо място е посочил, че актът се сочи връчен на 13.11.2013г, което само по себе си е невъзможно, имайки предвид датите на извършване на нарушението и на съставяне на АУАН. Приел е и това, че АУАН не съответства на изискването по т.4 на чл.42 ЗАНН. Въз основа на изложеното е приел, че е опорочена процедурата по съставяне на акта и това е възпрепятствало адекватно упражняване правото на защита.

Решението на Старозагорския районен съд е правилно по изложения в него довод, че съдържанието на НП не съответства на императивното изискване на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, съответно отнесен и към съдържанието на АУАН (чл.42 т.4 от ЗАНН), а именно за пълно, ясно и точно описание на нарушението от гл.т.на съставомерните му признаци.

В случая П. е санкционирана за причиняване на пътнотранспортно произшествие /ПТП/ поради неспазване на правилата за предимство на основание чл.179, ал.2 вр. ал.1, т.5 пр.четвърто от ЗДвП. Според чл.179, ал.2 ЗДвП в редакция ДВ бр.102/2015г в сила от 01.1.2016г вкл. към датата на деянието – 23.08.2016г., водач на МПС, който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение на ал.1 причини пътнотранспортно произшествие се наказва с глоба в посочените предели, ако деянието не съставлява престъпление. Според легалното определение за ПТП, дадено в §6 т.30 от ДР на ЗДвП – това е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. С оглед изискването за пълнота на описанието (чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН) и това, че пътнотранспортно произшествие е един от признаците на административнонаказателния състав по чл.179, ал.2 ЗДвП, следователно за обосноваване от фактическа страна на обвинението за извършено нарушение квалифицирано по този състав - необходимо е в съдържанието на НП да се съдържат и изявления в какво се изразило причиненото ПТП. В случая както в НП, така и в АУАН липсва като елемент на обвинението резултата от ПТП – не се сочат нито материални щети, нито наранявания на хора. Посочено е единствено „реализира ПТП“. Следователно в съответствие с материалния закон е извода на съда, че НП не съответства на императивното изискване на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, съответно отнесен и към съдържанието на АУАН (чл.42 т.4 от ЗАНН). По тези съображения Решение № 673/08.11.2017г. постановено по а.н.д.№ 1292/2017г на Районен съд Стара Загора, като валидно, допустимо и правилно, следва да се остави в сила.

Неоснователно е оплакването на касатора за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при постановяване на решението, което дори не е конкретизирано в жалбата, а касационната инстанция няма задължение да проверява служебно съдебния акт в такава насока.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 673/08.11.2017г, постановено по а.н.д.№ 1292/2017г по описа на Районен съд Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.