Р Е Ш Е Н И Е

№33 14.02.2018 год. гр. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорски административен съд, публично съдебно заседание на първи февруари две хиляди и осемнадесета год., в състав

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: МИХАИЛ РУСЕВ

СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретаря Стефка Христова и в присъствието на прокурора Маргарита Димитрова, като разгледа докладваното от Михаил Русев КАН дело №11 по описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Областна Дирекция на МВР – Стара Загора против Решение №676 от 10.11.2017 год., постановено по АНД №685/2017 год. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление №16-1228-001454 от 02.06.2016 год., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Стара Загора.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва направения от въззивния съд извод, че не е изяснена фактическата обстановка и по-конкретно дали товарният автомобил е навлязъл в лентата на нарушителката. Излага съображения, че водачката на автомобила е била длъжна да пропусне движещите се по пътя с предимство МПС, независимо от това в коя лента за движение се движат. Нарушителката е била длъжна да види и възприеме движещият се товарен автомобил, което не е сторила, още повече, че ударът е станал в задната част на ремаркето на камиона. Направено е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление 16-1228-001454/02.06.2016 год.

Ответникът по касационната жалба – В.Г.Ж., чрез пълномощника си по делото, в представеното писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона Старозагорският районен съд е постановил отмяна на наказателното постановление, като споделя изцяло мотивите на районният съд.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Производството пред Старозагорския районен съд се е развило по жалба на В.Г.Ж. *** против Наказателно постановление /НП/ №16-1228-001454 от 02.06.2016 год., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №Г180937/30.05.2016 год., на В.Ж. е наложено административно наказание глоба в размер 150.00 лв., на основание чл.179, ал.2 във вр. с чл. 179, ал.1, т.5, предл. първо и второ от ЗДвП, за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 30.05.2016 год., в 12.30ч., в гр. Стара Загора, от база на „Експрес“ООД на ул.„Калояновско шосе” до база „Лукойл” в посока запад, В.Ж. управлява лек автомобил „Дайхатцу“ с рег.№СТ5517ВН, собственост на Живко Желев Желев, като при включване в движението по път 66037 км.5+000, не спазва условието на ПЗ Б-2, не пропуска движещия се по пътя в посока юг товарен автомобил „Скания“ с рег.№Н2370ВН с прикачено полуремарке с рег. №Н7256ЕЕ и с предна лява част на МПС блъска ремаркето в преден мост. Допуска ПТП с материални щети по МПС и ремаркето.

Старозагорският районен съд е отменил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата процесуална и формална незаконосъобразност. Въззивният съд е приел, че вмененото във вина на В.Ж. административно нарушение не е доказано по безспорен начин, а именно, че не е спряла на пътен знак „Стоп“. Ангажирането на отговорността за общественоопасно и обявено от закона за наказуемо деяние не може да почива на предположения, съответно – нарушението, елемент от субективната страна на което е вината на нарушителя, следва да бъде доказана по несъмнен начин, а в случая, видно от гореизложеното, вината на жалбоподателката за настъпилото ПТП в резултат на вмененото й нарушение на ЗДвП може само да се предполага. Въз основа на което съдът е направил извод за незаконосъобразност на наказателното постановление, поради което е постановил и решение за неговата отмяна.

Решението на Старозагорския районен съд е постановено в нарушение на закона.

Вмененото във вина на ответника по касация административно нарушение е описано от фактическа и правна страна в необходимата степен и не накърняващо правото на защита на наказаното лице. При установяването на фактическата обстановка по делото, съдът се е ръководил от събраните в хода на съдебното производство доказателства, като е направил необходимото за изясняването й в пълна степен. Настоящият съдебен състав споделя изводите, относно кредитирането на свидетелските показания на посочените като свидетели лица. Неправилно обаче съдът е приел, че непрекъсната линия между двете платна е била ясна и видима. В тази насока са само показанията на св. Г. /която твърди, че същата е била положена седем месеца преди деня на ПТП и която е колежка на Ж./, а показанията на Демирев /другия участник в ПТП/, както и на Петров /свидетеля по АУАН/, същата е била поизтрита. Нещо повече – полагането на маркировка преди седем месеца, не означава автоматично, че същата е била видима в деня на ПТП. Видимостта й зависи от трайността на положената боя. Доколкото в съдебното производство са налице свидетелски показания от двама свидетели в тази насока /макар и единия да е заинтересован/, а в обратната показанията на само един /който е колега на наказаното лице, поради което и безпристрастността й отново е под съмнение/, то не може да се приеме безусловно, че линията е била видима. Всъщност видимостта или не на непрекъсната линия е ирелевантно за настоящето производство. Наличността й не е спорна между страните, а се установява и от получената информация от страна на Община Стара Загора

В настоящето производство на контрол подлежи вмененото във вина на Ж. административно нарушение, което от фактическа страна се основава на това, че на 30.05.2016 год., в 12.30 ч., в гр. Стара Загора, на ул. „Калояновско шосе” от база на „Експрес“ООД до база „Лукойл” в посока запад, В.Ж. управлява лек автомобил Дайхатцу с рег. № СТ5517ВН, като при включване в движението по път 66037 км. 5+000, не спазва условието на пътен знак Б-2, не пропуска движещия се по пътя в посока юг товарен автомобил с рег. №Н2370ВН с прикачено полуремарке с рег. №Н7256ЕЕ и с предна лява част на МПС блъска ремаркето в преден мост. Допуска ПТП с материални щети по МПС и ремаркето. В съставения АУАН и в издаденото въз основа на него НП, за обосноваване на административното обвинение от правна страна, като нарушена законова разпоредба е посочена нормата на чл. 6, т.1 от ЗДвП, регламентираща, че участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Видно е, че не е вменено нарушение за неспазването на пътната маркировка от страна на Ж., а само неспазването на предписанието на пътния знак В2.

Всички съставомерни фактически обстоятелства, предвид квалификацията на деянието като нарушение по чл.179, ал.2 във вр. с чл. 179, ал.1, т.5 от ЗДвП, са посочени в наказателното постановление. Действително, нормата на чл.6, ал.1 от ЗДвП регламентира няколко самостоятелни изисквания към участниците в движението в т.ч. към водачите на МПС /да съобразяват поведението си със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата; със светлинните сигнали; с пътните знаци и с пътната маркировка/, в наказателното постановление при посочване на нарушена законова разпоредба, цифрово не е конкретизирано кое точно предложение на чл.6, т.1 от ЗДвП наказващият орган е приел, че е нарушено. Това обаче, с оглед на направеното фактическо описание на нарушението, не може да бъде определено като съществено процесуално нарушение, опорочаващо наказателното постановление и представляващо основание за неговата отмяна. С посочването, че В. Ж. управлявайки лек автомобил при включването в движението по път 66037 км. 5+000, не спазва условието на ПЗ Б-2, не пропуска движещия се по пътя в посока юг товарен автомобил, очевидно по никакъв начин не ограничено правото на защита на санкционираното лице от гл.т. на това да разбере кое точно изискване по чл.6, т.1 от ЗДвП не е изпълнило.

Съгласно чл.45, ал.2 от ППЗДвП, знакът В2 има наименование: „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“. Това задължение е за всеки водач, който се включва в път с предимство при наличието на поставен знак. Безспорно е установено по делото, че такъв знак е бил поставен от площадката, от която Ж. е излизала за да навлезе в пътя с предимство. Съгласно чл.46, ал.2 от ППЗДвП, пътен знак Б2 указва на водачите на пътни превозни средства, че са длъжни да спрат на "стоп-линията", очертана с пътна маркировка, или ако няма такава - на линията, на която е поставен знакът. Преди да потеглят отново, водачите са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които имат предимство. Така очертаните правила от законодателят въвеждат задължение за водача на МПС, да пропусни всяко едно ППС, което се движи по пътя с предимство, независимо от това в коя пътна лента се движи. Дори и същите да не се движат в собствената си лента, същите са с предимство пред онези МПС, които са спрели на знак Б2 и имат намерение да се включват в главния път.

Изводът на районният съд, че административно-наказателното обвинение не е доказано по несъмнен и безспорен начин, противоречи на установените по делото факти. Видно от приложеният по делото протокол за ПТП и отразеното в него, съответно механизма на ПТП предполага, че Ж. не е пропуснала движещият се в платното в което се е включвала товарен автомобил, въпреки задължението да го пропусни. В тази насока са и посочени щети по двата автомобила – лява предна част на управляваният автомобил от Ж. се блъска в ремаркето, което е прикачено към товарният автомобил на Демирев. Ако се приеме, че Демирев е предприел маневрата непосредствено преди отбивката или при самата отбивка и е навлязъл изцяло в насрещното пътно платно, а Ж. е била навлязла вече в пътя с предимство, то ударът би бил челен и щетите по двата автомобила биха били други. Механизма на отразеното както в наказателното постановление, така и в протокола пътно транспортно произшествие, предполага неспазването на предимството от страна Ж. поради не възприемане на управляваният от Демирев товарен автомобил, движещ се в част от насрещното платно и застъпвайки непрекъсната линия. Описаният механизъм на ПТП, дължината на товарният автомобил /наличие на ремарке/, предполага, че маневрата заобикаляне или изпреварване е предприета от Демирев, преди отбивката и би следвало да е възприет от Ж..

Изложените в обжалваното съдебно решение съмнения, се отнасят единствено и само до формата на вина на наказаното лице, но не и установената по делото фактическа обстановка /решението съдържа мотиви, че отразената фактическа обстановка в наказателното постановление е доказано по безспорен начин в хода на съдебното производство/. Безспорно е, че в случая се касае за административно нарушение, извършено при липса на умисъл от страна на ответника по касация. Следва да се отбележи, че съгласно чл.7, ал.1 от ЗАНН, деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, а ал.2 на същия член, предвижда, че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. Доколкото в Закона за движението по пътищата не е предвидено нещо такова, а в хода на делото не се установиха факти, изключващи отговорността на Ж. /хипотезите на чл.25, чл.28, чл.34 и чл.54 от ЗАНН/, то в конкретния случай непредпазливото деяние на ответника по касация подлежи на санкциониране, както е сторено и от касатора.

Настоящето съдебно производство е второ касационно, след като веднъж делото е било върнато за ново разглеждане, поради което и следва да се постанови решение по съществото на спора. От събраните в хода на производството доказателства се установи по безспорен начин вмененото във вина на ответника по касация административно нарушение, при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, накърняващи правото на защита на наказаното лице. Деянието е описано в степен на достатъчна конкретност, не създаваща каквато и да е било неясното относно деянието и дееца, като деянието е подведено правилно под приложите материално-правни разпоредби. Обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.227, ал.1 и чл.221, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №676 от 10.11.2017 год., постановено по АНД №685/2017 год. по описа на Районен съд Стара Загора, и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №16-1228-001454 от 02.06.2016 год., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.